Съществуват големи различия в Европа относно начина, по който живеем – по отношение на размера, вида и качеството на жилищата, както и дали ги притежаваме или наемаме. Еволюцията на цените на жилищата и наемите също се различава значително между страните. Изданието "Жилища в Европа" – 2025 на Евроста представя данни по множество аспекти на жилищния сектор.

Материални лишения

През 2024 г. 9% от населението на ЕС не са могли да си позволят да поддържат дома си адекватно топъл.

Вид на жилищата

68% от хората, живеещи в домакинства в ЕС, притежават своето жилище.

Разпределението на населението по правен статус на жилището (собственик или наемател) се различава значително между страните от ЕС.

През 2024 г. 68% от населението, живеещо в домакинства в ЕС, притежавало своето жилище, докато останалите 32% живеели под наем. Най-висок дял на собствениците е наблюдаван в Румъния (94% от населението живее в собствено жилище), Словакия (93%), Унгария (92%) и Хърватия (91%).

В България 86% от хората живеят в собствени жилища според последните данни от 2024 г. Под наем са 14%. По този показател България се нарежда на 7-о място в ЕС по брой хора, живеещи в собствени жилища. 

Притежаването на жилище е по-често във всички страни от ЕС, с изключение на Германия. В Германия наемането е по-разпространено, като 53% от населението са наематели. Следват Австрия (46%) и Дания (39%).

Малко над половината от населението на ЕС живее в къща

Разпределението на населението според вида на жилището (къща, апартамент или друго) се различава между страните от ЕС. То варира и в зависимост от това дали живеете в град, малък град или предградие, или в селски район.

В ЕС през 2024 г. 51% от населението живее в къща, докато 48% живее в апартамент (а 1% живее в други видове жилища, като плаващи къщи и кемпери). Къщите са най-разпространени в около две трети от страните в ЕС. Ирландия (90%) отчита най-висок дял от населението, живеещо в къща, следвана от Нидерландия и Белгия (и двете с 77%), както и Хърватия (76%). Най-високи дялове на хора, живеещи в апартаменти, се наблюдават в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).

В градовете 73% от населението на ЕС живее в апартаменти и 27% в къщи. В малките градове и предградията съотношението е 57% от хората живеят в къщи и 43% в апартаменти, докато в селските райони 83% от населението живее в къщи и само 16% в апартаменти.

В България 52.9% от хората живеят в къща, 46.7% живеят в апартамент, 0.4% живеят в каравани, кемпери и др. 

Средно по 1.7 стаи на човек...

Размерът на жилищата може да бъде измерен чрез средния брой стаи на човек: през 2024 г. в ЕС средно се падат по 1.7 стаи на човек.

Сред страните от ЕС най-високият показател е отчетен в Малта (2.2 стаи на човек), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (по 2.1 стаи). В другия край на скалата са Словакия и Румъния (по 1.1 стаи), както и Полша и Латвия (по 1.2 стаи средно на човек).

В България се падат средно по 1.4 стаи на човек. 

… и 2.3 души на домакинство в ЕС

Свързан показател е броят на хората в едно домакинство. През 2024 г. в ЕС средно се падат по 2.3 души на домакинство.

Сред страните от ЕС този показател варира от 3.1 души в Словакия, 2.9 в Полша, 2.7 в Хърватия и Ирландия, до 2.0 души в Германия, Дания и Швеция и 1.9 души във Финландия и Литва.

В България в едно домакинство живеят средно по 2.3 души в домакинство. 

Качество на жилищата

Около 17% от населението на ЕС живее в пренаселено жилище…

Качеството на жилищата може да се измерва по различни начини. Един от тях е дали хората живеят в пренаселено жилище. В ЕС през 2024 г. 17% от населението живее в такива условия, като този дял е намалял спрямо 19% през 2010 г.

През 2024 г. най-високи нива на пренаселеност са отчетени в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниски – в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).

… а 33% живеят в жилища с прекалено много пространство. 

Обратното на пренаселеното жилище е жилището с недостатъчна заетост (under-occupied), което означава, че е прекалено голямо спрямо нуждите на домакинството. Класически пример са възрастни хора или двойки, които остават да живеят в дома си, след като децата им са пораснали и са се изнесли.

В ЕС през 2024 г. една трета от населението (33%) живее в такъв тип жилище, като този дял остава сравнително стабилен от 2010 г. насам.

През 2024 г. най-високи дялове на такива жилища са отчетени в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%), а най-ниски – в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%).

В ЕС 9% от населението не могат да поддържат дома си достатъчно топъл

Не само броят на хората, живеещи в едно жилище, влияе върху качеството на живот, но и самото качество на жилището – например възможността да се поддържа адекватна температура.

През 2024 г. 9% от населението на ЕС не са имали възможност да поддържат дома си достатъчно топъл. Най-високи дялове се наблюдават в България и Гърция (по 19%), следвани от Литва и Испания (по 18%), докато Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) имат най-ниски стойности.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !