Последните 500 декара: Кой е единственият производител на хмел в България

Някога България е отглеждала около 35 хил. декара хмел – ключовата суровина за производството на бира. Днес са останали едва около 500 декара, концентрирани край Велинград. Зад това стои история за изчезнала индустрия, високи инвестиции, климатични промени и един сектор, който оцелява въпреки всичко.

В Чепинската котловина край Велинград се намира практически цялото производство на хмел в България. Докато в миналото насаждения е имало в Ихтиман, Самоков, Бели бряг, Ябланово и дори в района на Трън, днес почти цялата индустрия е сведена до няколкостотин декара. 

В Чепинската котловина край Велинград се намира практически цялото производство на хмел в България

Днес в България само един компания произвежда хмел - "Булхопс ЕООД. 

„Преди години имаше около 35 хил. декара хмелници в България. За съжаление те бяха унищожени и сега останаха около 500 плододаващи декара, които отглеждаме в района на Велинград“, казва Асен Иванов, управител на Булхопс.

Не месо, не мляко: Бирата води хранителната индустрия със заплати от 1650 евро

Климатът, който все още работи

Причината производството да е оцеляло именно там е географията. Чепинската котловина се намира на 750-800 метра надморска височина, където летните температури са по-ниски, а влажността е по-висока.

Това е критично важно за хмела – растение, което не понася екстремни горещини и се развива най-добре при умерени температури и достатъчно влага.

Дори и там обаче климатичните промени вече се усещат.

„Все по-топло и по-сухо става. Това лято е по-скоро изключение – температурите не са надхвърляли 31-32 градуса. В предишни години стигахме до 40 градуса, въпреки че сме в планински район“, обяснява Иванов.

Асен Иванов обясни за Darik Business Review, че температури над 30 градуса по-скоро не са подходящи за отглеждане на реколта от хмел. 

Защо никой в България не засажда нови хмелници

Изчезването на производството не е само климатичен въпрос. Основната причина са огромните инвестиции.

Хмелът не може просто да бъде засаден като повечето земеделски култури. Необходима е сложна метална конструкция, по която растенията да растат, а самото насаждение започва да дава икономическа реколта едва след около три години.

„Три години трябва да го гледаш като малко бебе, докато започне да плододава“, казва Иванов.

Край Велинград се намира практически цялото производство на хмел в България

Именно този дълъг инвестиционен цикъл отказва много потенциални производители.

„В днешното динамично време малко хора са готови да инвестират, без да знаят какво ще се случи след три години.“

От 3000 декара до 500

Самата компания също е преминала през драматично свиване.

Преди години тя е обработвала около 3000 декара хмел. Днес площите са многократно по-малки.

Според Иванов една от причините са кражбите на металните конструкции, върху които расте хмелът – проблем, който през годините е довел до унищожаването на голяма част от насажденията в цялата страна.

Асен Иванов, единственият производител на хмел в България

Български хмел за Германия и Африка

Въпреки малките площи продукцията намира пазар далеч извън страната.

Освен за българските пивоварни,"Булхопс" изнася хмел за Германия, Сърбия, Турция и дори за държави в Африка. Компанията работи съвместно с германското подразделение на американската група Hopsteiner и предлага богато портфолио от сортове за пивоварната индустрия.

Годишната реколта достига между 70 и 100 тона.

Край Велинград се намира практически цялото производство на хмел в България

Българският Cascade впечатлява пивоварите

Един от най-интересните резултати идва именно от българските условия.

Според Иванов сортът Cascade се развива толкова добре в Чепинската котловина, че преди години печели първо място в международно сравнение на ароматните качества по време на специализирано изложение в Германия.

„Вероятно климатът помага сортът да изяви максимално качествата си. Ароматните му свойства са изключително добри.“

Пивоварна пусна президентски пакет от 1 461 бири – за целия мандат на Тръмп

Недостигът на хора остава

Подобно на голяма част от земеделието, секторът страда и от липса на работници.

Компанията вече е инвестирала сериозно в механизация, но част от процесите все още не могат да бъдат автоматизирани.

„В хмела има операции, които никой досега не е успял напълно да механизира.“

Освен в пивоварството растението намира все по-широко приложение в козметиката, фармацията и биоземеделието.

Хмеловите шишарки съдържат ксантохумол – мощен антиоксидант, който се използва в различни хранителни добавки и фармацевтични продукти. Самото растение има и успокояващ ефект, а ароматът му традиционно се използва за подобряване на съня.

"Булхопс" оползотворява и отпадъчната маса от производството. От листата и стъблата се произвежда компост, а част от него се преработва в органичния тор Humostim.

„Той действа не само като тор, а и като растежен стимулатор. Помага на растенията по-лесно да преодоляват засушаване, преовлажняване и други стресови фактори“, казва Иванов.

Докато световната бирена индустрия търси все по-специфични ароматни сортове хмел, България остава с едва няколкостотин декара производство. Това превръща културата едновременно в нишов бизнес с потенциал и в пример колко лесно една добре развита земеделска индустрия може да изчезне.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !