Екстремният скок на цените на петрола, наблюдаван на местните пазари в Близкия изток, би могъл да даде на инвеститорите представа накъде ще се насочат цените в САЩ и Европа, ако Ормузкият проток не бъде отворен скоро.

Цените на дубайския суров петрол надминаха 166 долара за барел, достигайки нов рекорд вчера, според доставчика на пазарни данни Platts. В същото време, брентът и щатският WTI се търгуват на около 100 долара за барел след исторически покачвания.

Местните пазари на петрол често са пренебрегвани, но сега се разглеждат като възможен предвестник на това, което вероятно предстои, ако конфликтът не приключи скоро.

Важността на сортовете Дубай и Оман

Настоящите цени на сортовете Дубай и Оман отразяват голямата сериозност на недостига в Персийския залив, според Наташа Кънева, ръководител на отдела за анализ на суровини в JPMorgan. Но това не означава, че американският пазар ще бъде пощаден от още един рязък скок, казва тя.

„Ако протокът не бъде отворен отново, е малко вероятно това разминаване да продължи“, посочва Кънева в уведомление до клиенти тази седмица.

„Сортовете брент и WTI, в крайна сметка, ще бъдат преоценени нагоре, тъй като запасите в Атлантическия басейн се изчерпват и световният пазар е принуден да функционира при значително по-ограничено ниво на предлагане.“

Суровият петрол WTI не се разглежда като идеален заместител, като Оман, казва Анди Харбърн, старши анализатор на петролните пазари в Wood Mackenzie.

Но той може да се превърне в по-търсена алтернатива, ако преминаването през Ормузкия проток остане ограничено, като се има предвид, че купувачите ще станат по-отчаяни.

Факторът Ормузки проток

През Ормузкия проток - ключов морски път, свързващ Персийския залив с открито море, се транспортира около една пета от световния петрол.

Дневните транзитни преминавания са спаднали почти до нула от достигнатите по-рано през годината върхове от над 120, сочат данни, анализирани от Charles Schwab.

Цените на суровия петрол, който директно напуска страни от Близкия изток, като Дубай, се покачват по-бързо от тези на сортове, като WTI, който обикновено не преминава през този проток в големи количества, казва Харбърн.

„Всичко произтича от продължителността на затварянето на Ормузкия проток. Целият пазар някак си актуализира своите предположения в реално време.“

Проливът се използва най-често за гориво, насочено към азиатски страни, като Китай и Индия. Поради това скокът на цените в Дубай е по-силно изразен на пазара в Сингапур, отколкото в Лондон.

Анализатори на изследователската компания Rystad са започнали да следят цената на сорта Дубай на лондонския пазар или да използват така наречените суапови инструменти, вместо нивото в Сингапур.

Цената в Сингапур може да бъде игнорирана предвид интензивните смущения на азиатския пазар, според Сюзън Бел от Rystad.

„Това е почти фиктивна цена“, казва Бел, старши вицепрезидент на компанията. С други думи, цената на сингапурския пазар, въпреки че се следи широко в нормални времена, е „малко неопределена в момента“.

Въпреки това, Харбърн казва, че ефектите от скока на цената на сорта Дубай в Сингапур вече могат да се видят и другаде.

Суровият петрол Оман, който се счита за същия по качество като Дубай, но се транзитира извън Ормузкия регион, отбеляза рязко увеличение на търсенето, като транзитът на сорта Дубай е почти спрян, посочи той.

Американският петрол няма напълно да се доближи до движенията на азиатския пазар?

Въпреки че световният бенчмарк за петрола е поскъпнал с по-малко, в сравнение със сортовете Дубай или Оман, цените сами по себе си претърпяха значителен шок.

От началото на войната до сряда майският контракт на брента беше скочил с повече от 48%. От началото на годината той е скочил с повече от 76%.

Въпреки това, Харбърн от Wood Mackenzie не очаква американският петрол напълно да се доближи до движенията на азиатския пазар, ако потоците започнат да се нормализират до края на април.

Бел от Rystad също така заявява, че ако цената на WTI или брент се движеше по пътя на цената на сорта Дубай в Сингапур, това вероятно вече щеше да се е случило.

Има по-просто обяснение за надценката на Дубай, според Бел и Харбърн. Петролът, транзитиращ през Ормузкия проток, обикновено би изисквал по-ниски транспортни разходи, за да стигне до дестинации в глобалния Изток, предвид близостта му.

От друга страна, суровият петрол, пътуващ на хиляди километри до тези дестинации от САЩ, би изисквал по-високи такси за доставка. „Разликата в цените между Запада и Азия изпраща някои важни сигнали за пазара“, каза Харбърн.

„Това казва на Запада да премести петрола в Азия.“

В по-широк план, анализаторите заявиха, че по-високите цени на петрола и транспорта в резултат на продължителното затваряне на пролива ще доведат до шок за потребителите.

Освен че шофьорите ще изпитват натиск на бензиностанцията, нарастващите цени на горивата за камиони и кораби могат да се прехвърлят и върху потребителите в магазините.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !