• Разходите на Европейския съюз за внос на петрол скочиха с 55.8% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 2025 г., докато внесените количества остават почти непроменени.
  • Това води до рекордни цени на горивата за потребителите в целия блок.

Европейският съюз плаща значително повече за внос на петрол през 2026 г. на фона на ескалацията на напрежението в Близкия изток през февруари.

Поскъпването вече се усеща от потребителите чрез по-високите цени на бензина и дизела, а данните за вноса показват мащаба на увеличението.

През второто тримесечие на 2026 г. ЕС е изразходвал средно по 27.6 млрд. евро месечно за внос на петролни масла спрямо 17.7 млрд. евро месечно през 2025 г. Това представлява увеличение от 55.8%.

В същото време внесените количества почти не се променят. Те нарастват само с 1.2% — от средно 36.3 млн. тона месечно през 2025 г. до 36.7 млн. тона през второто тримесечие на 2026 г.

Така европейските държави плащат допълнително по 9.9 млрд. евро месечно за почти същото количество петрол.

Цената на тон внесен петрол се повишава от 487 евро до 750 евро, достигайки отново равнищата от пика през 2022 г.

Защо сметката за петрола расте?

Основната причина е поскъпването на суровия петрол.

„Средната месечна цена на суровия петрол брент през второто тримесечие на 2026 г. е с 49.5% по-висока от средната месечна цена през 2025 г. — увеличение с 34 долара за барел“, коментира пред Euronews Сяои Му, професор в Университета в Дънди.

Той отбелязва, че през 2025 г. през Ормузкия проток са били изнасяни около 20 млн. барела петрол и петролни продукти дневно, което представлява приблизително 20% от световното дневно потребление.

„Когато близо 20% от световното предлагане бъде прекъснато, цената трябва да се повиши, за да се балансира пазарът“, обяснява Му.

Данните за стойността на внесения петрол потвърждават тенденцията. През второто тримесечие на 2026 г. ЕС плаща по 750 евро за тон — второто най-високо равнище от 2021 г. насам и само с 2 евро под пика от второто тримесечие на 2022 г.

В края на 2025 г. цената е била 435 евро за тон. През първото тримесечие на 2026 г. тя нараства до 498 евро, преди да скочи до 750 евро през следващите три месеца.

Шимон Кардаш, старши експерт по политики в Европейския съвет за външна политика (ECFR), посочва, че войната между САЩ, Израел и Иран е нарушила производството и доставките на петрол към световните пазари, което е довело до повишение на цените.

„В някои седмици трафикът на танкери през Ормузкия проток се връща към нивата отпреди войната, само за да спадне отново“, казва той.

Според Кардаш тези сътресения засягат особено силно ЕС, тъй като съюзът зависи от внос от държави извън него за 90–95% от потреблението си на петрол. По данни на Евростат зависимостта достига 96.6% през 2024 г.

Волфганг Айххамер, старши експерт в Института за европейска енергийна и климатична политика (IEECP), също определя напрежението в Близкия изток като основен фактор. По думите му намаляващите или по-несигурни доставки са допринесли за поскъпването.

Той обаче подчертава, че роля има и силното глобално търсене. Европа се конкурира за доставки на петрол с купувачи в Азия, особено в Китай.

Вносът поскъпва, въпреки че количествата почти не се променят

През второто тримесечие на 2026 г. ЕС е похарчил общо 82.7 млрд. евро за внос на петролни масла спрямо 50.3 млрд. евро година по-рано.

Внесените количества нарастват значително по-слабо — от 105.2 млн. тона до 110.2 млн. тона.

Тази тенденция се наблюдава и през последните пет години. Тримесечните количества на вноса варират между 105 млн. и 123 млн. тона, докато стойността на доставките се движи в много по-широки граници.

В началото на 2021 г. сметката за тримесечния внос е около 38 млрд. евро, а през 2022 г. достига 91.3 млрд. евро. В края на 2025 г. тя спада до 47.8 млрд. евро, преди отново да нарасне рязко през 2026 г.

Петролът формира 95% от увеличението на енергийния внос

Поскъпването на петрола обяснява почти целия ръст на разходите на ЕС за внос на енергийни продукти.

През второто тримесечие на 2026 г. общата сметка за енергиен внос достига 115.6 млрд. евро спрямо 81.4 млрд. евро за същия период на 2025 г. Увеличението е 34.2 млрд. евро.

От тази сума 32.4 млрд. евро се дължат на петролните масла, или около 95% от общия ръст.

Разходите за останалите енергийни продукти се променят значително по-слабо. Вносът на природен газ поскъпва с 1.6 млрд. евро, а този на въглища — с 0.4 млрд. евро. Разходите за втечнен природен газ намаляват леко с 0.2 млрд. евро.

Дизелът в Европа поскъпна до над 2 евро за литър

Европейските шофьори вече усещат ефекта от по-високите цени на петрола.

През първата седмица на януари 2026 г. средната цена на дизела в ЕС е 1.54 евро за литър. От март цените се покачват рязко, като по-късно през същия месец преминават границата от 2 евро за литър.

В края на септември дизелът достига 2.24 евро за литър — над пика от 2.03 евро, отчетен през 2022 г.

Към 19 октомври средната цена е 2.14 евро за литър, което е с 38% повече спрямо началото на годината.

Бензинът следва сходна тенденция. Цената му се повишава от 1.60 евро за литър в началото на януари до 2.10 евро в края на септември, също над пика от 2.03 евро през 2022 г. Впоследствие тя спада леко до 1.99 евро.

Зареждането на автомобил с 50-литров резервоар за дизел вече струва около 107 евро спрямо 77 евро през януари.

По-скъпата енергия ще натежи върху домакинствата

Увеличението на разходите за гориво може да ограничи средствата, които потребителите отделят за други стоки и услуги.

Според Сяои Му, когато хората харчат повече за зареждане на автомобилите си, разполагат с по-малко средства за храна и други стоки от първа необходимост.

„Очаквам цените на храните, обществения транспорт и други стоки от ежедневието също да се повишат, тъй като дизелът се използва широко при тежкотоварните превози и автобусите“, допълва той.

Шимон Кардаш отбелязва, че въздействието ще се различава според сектора.

Транспортът, отоплението, селското стопанство и енергоемкото производство ще усетят непосредствен натиск. По-високите разходи за превоз, комунални услуги и изкопаеми горива вероятно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители.

За сметка на това секторите, ориентирани основно към услугите, ще останат в значителна степен защитени от прякото въздействие.

Колко дълго ще останат високи цените?

Експертите не очакват разходите за внос на петрол да намалеят в близко бъдеще.

Попитан дали високите цени ще се запазят през следващите месеци, Сяои Му отговаря: „За съжаление, да, тъй като не виждаме практически начин за прекратяване на конфликта“.

Той предупреждава и за допълнителен риск: по-високите разходи за корабоплаване и застраховане може все още да не са отразени напълно в сметката за внос през второто тримесечие. Ако това е така, те могат да увеличат разходите през третото и четвъртото тримесечие.

Шимон Кардаш очаква последиците от конфликта да „продължат през следващите месеци и е напълно възможно да се запазят и през 2027 г.“.

Волфганг Айххамер също смята, че съществува висок риск цените на петрола да останат високи или да продължат да се покачват.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google