За да се запази сегашното съотношение между публичното финансиране и финансовото участие на фармацевтичните компании, в бюджета на НЗОК за оригинални лекарства през 2027 г. са необходими допълнителни 160 млн. евро. Това сочат разчетите на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), представени от изпълнителния директор Деян Денев по време на експертна среща с медии.

НЗОК заплаща изцяло или частично лекарствени продукти за широк кръг заболявания, сред които онкологични, хематологични, сърдечно-съдови, диабет, ревматоиден артрит и редица други тежки хронични и редки болести. Съвременните терапии им осигуряват по-дълъг живот, по-добър контрол над заболяването и възможност да водят пълноценен социален и професионален живот.

Прогноза за ръст от 14% и нужда от адекватно финансиране

Според прогнозите на ARPharM, потребностите от лекарствено лечение, заплащано от НЗОК, ще нараснат с 14% през 2027 г. За да се запази балансът, е необходимо съответстващо увеличение на бюджета за оригинални лекарства. В противен случай недостигът във финансирането ще се увеличи, а с това и размерът на средствата, които индустрията трябва да възстановява. Това би нарушило постигнатия баланс и би създало риск за устойчивия достъп на пациентите до съвременни терапии.

„Когато бюджетът не достига за лечението, от което пациентите имат нужда, тази потребност не изчезва. Променя се единствено кой плаща разликата. Бюджет 2027 трябва да финансира реалните потребности от лечение, а не просто да увеличава недостига, който се прехвърля към индустрията“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

България изостава по достъп до нови терапии

Близо 1.6 млн. здравноосигурени лица у нас получават ежегодно лекарствено лечение, което се заплаща изцяло или частично от НЗОК. Въпреки това България продължава да изостава значително по публично финансиране. През 2026 г. публичните плащания за лекарства в страната възлизат на 165 евро на човек (без ДДС), докато средната стойност за четири европейски държави, използвани за сравнение, е 487 евро. По данни на асоциацията, 54% от новите терапии все още не са достъпни за българските пациенти.

Потребностите от лекарствено лечение нарастват поради застаряването на населението, увеличаването на хроничните заболявания и навлизането на нови, по-ефективни терапии.

„Отстъпките от индустрията вече не са механизъм за ограничаване на ръста, а планиран приход за НЗОК. За 2026 г. те се очаква да стигнат над 500 млн. евро или около една трета от бюджета за лекарства... На практика това е скрит дефицит, прехвърлен върху индустрията“, коментира Аркади Шарков от Health Metrics.

Рискове за пациентите и лекарственото снабдяване

Боряна Ботева, председател на УС на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, алармира, че пациентските организации получават множество сигнали за затруднения при доплащането на лекарства, както и за терапии, които са достъпни в други страни от ЕС, но не и в България.

„При някои терапии за възпалителни ревматични заболявания НЗОК покрива 75% от стойността, а останалите 25% се поемат от фармацевтичните компании... Недостатъчното публично финансиране и нарастващите задължения на компаниите обаче създават риск част от разходите да бъдат прехвърлени върху пациентите. Това би могло да означава доплащане от над 130 евро месечно за някои лекарства“, заяви Ботева.

Според ARPharM недостатъчният бюджет и нарастващите компенсации от компаниите създават риск за устойчивостта на лекарственото снабдяване, като могат да доведат до оттегляне на компании от българския пазар.

Предложения за Бюджет 2027

От ARPharM подчертават, че устойчивото лекарствено осигуряване изисква споделена отговорност. Асоциацията представи четири основни предложения за Бюджет 2027:

  • Планиране на бюджета според реалните потребности от лечение.
  • Запазване на съотношението между публичния ресурс и финансовото участие на компаниите.
  • Предвидим компенсаторен механизъм с ясни правила и разумна граница на задълженията.
  • Текущ мониторинг на разходите за навременни корекции.

„Неограниченото прехвърляне на осигурителния риск от НЗОК към фармацевтичната индустрия е неустойчив модел... Необходима е промяна и преминаване към регулаторен модел на споделяне на този осигурителен риск“, заяви адвокат Петър Петров.

В заключение, от ARPharM настояват, че Бюджет 2027 трябва да започне да намалява разликата между нуждите от лечение и публичното финансиране, като водещ критерий остава навременният достъп на пациентите до необходимите им лекарства.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google