• Проучвания показват, че кибератаките вече са най-големият страх за изпълнителните директори, изпреварвайки инфлацията и икономическата нестабилност.
  • Въпреки това, бюджетите за киберсигурност не нарастват със същите темпове.
  • Статията разглежда този парадокс, бързината на съвременните хакерски атаки и тревожната статистика, която поставя България на последно място в ЕС по прилагане на мерки за информационна сигурност.

Изпълнителните директори на някои от най-големите американски компании вече се страхуват от хакерите повече, отколкото от войните, инфлацията и икономическата нестабилност.

Това показа проучване на изследователската организация The Conference Board и бизнес обединението The Business Council, публикувано през май.

През второто тримесечие на 2026 г. близо две трети от анкетираните ръководители поставят кибератаките сред най-сериозните рискове за бизнеса си. За първи път от края на 2024 г. те изпреварват всички останали заплахи.

През третото тримесечие киберсигурността отново оглавява класацията с 63% от отговорите, а според следващото изследване, публикувано на 15 октомври, делът достига 71%.

Докато директорите поставят хакерите на първо място сред страховете си, бюджетите за киберсигурност не показват същата решителност.

Според отделно проучване на консултантската компания IANS и компанията за подбор на висши мениджъри Artico Search сред над 500 ръководители по информационна сигурност разходите за защита са нараснали средно с 5% през 2026 г.

При 45% от анкетираните организации бюджетите остават непроменени, а при други 10% дори намаляват.

Данните идват от две различни изследвания и не описват непременно поведението на едни и същи компании. Но поставят един съвсем основателен въпрос: щом кибератаките вече са най-големият страх на директорите, защо хората, които трябва да ги предотвратяват, продължават да се борят за средства?

Разбира се, никой не обича разходи, чиито резултати трудно се виждат. Новата производствена линия носи допълнителен капацитет. Новият магазин има оборот. Добрата киберзащита в идеалния случай оставя след себе си твърде малко събития, с които някой да се похвали.

Именно затова инвестицията лесно може да бъде отложена. Поне докато не се появи проблем, който да направи цената на отлагането съвсем конкретна.

29 минути до следващата система

Според годишния доклад на американската компания за киберсигурност CrowdStrike през 2025 г. на киберпрестъпниците са им били необходими средно 29 минути, за да преминат от първоначалното проникване към друга система в атакуваната мрежа.

Година по-рано този период е бил значително по-дълъг. Най-бързото придвижване, регистрирано от компанията през 2025 г., е отнело едва 27 секунди. Става дума за времето, необходимо на нападателите да разширят достъпа си, след като вече са проникнали в мрежата.

Това не означава, че цялата атака приключва за половин час. Но е достатъчно, за да се види колко малко време може да има един екип по сигурността за реакция.

Първоначалният пробив невинаги изглежда особено впечатляващо. Може да започне от компрометиран служебен компютър или откраднати данни за достъп. Истинските проблеми идват, когато нападателят успее да се придвижи към сървърите, базите данни и приложенията, от които зависи работата на цялата организация.

Затова съвременната киберзащита трябва да разпознава подозрителното поведение и да ограничава нападението, преди то да обхване останалите системи.

Така работи например A1 Endpoint Protect, базирано на технологията на международната компания SentinelOne. Решението използва изкуствен интелект и машинно обучение, за да открива зловредна активност върху компютри, сървъри и виртуални машини.

При установена заплаха може автоматично да прекъсне опасни процеси и да изолира засегнатото устройство от мрежата. Екипът на A1 отговаря за внедряването, конфигурирането и поддръжката на услугата, а самата технология позволява при определени условия засегната Windows система да бъде върната към състоянието ѝ преди атаката.

За една компания това може да е разликата между заразен лаптоп и спряла работа на цял отдел. Сериозността на инцидента зависи от много обстоятелства, но колкото по-рано нападението бъде ограничено, толкова по-малко възможности има престъпникът да се добере до следващата система.

България има твърде много непроверени врати

У нас картината е особено неприятна. Докладът на Европейската комисия за цифровото развитие през 2026 г. поставя България на последно място в ЕС по дял на предприятията, които използват поне пет мерки за информационна сигурност от единадесетте, наблюдавани от европейската статистика.

Едва 31.3% от българските предприятия покриват този критерий при средно 56.9% за Европейския съюз. Данните са за 2024 г., но са включени в най-новата оценка на Комисията.

Още по-показателно е какво се случва с проверките на сигурността. Само 18.9% от предприятията у нас са използвали такива тестове при средно 34.6% в ЕС. Криптирането на информацията също е значително по-слабо разпространено – 21.8% срещу 39.7% за Съюза.

Това не означава, че всяка компания, която използва по-малко мерки, е лесна жертва на хакери. Но разликата е достатъчно голяма, за да обясни защо Европейската комисия предупреждава за неравномерна подготовка на българския бизнес, особено сред малките и средните предприятия.

Проблемът е познат на много местни бизнеси. Дейността постепенно се е пренесла върху електронни системи, без непременно да е имало същата последователност в защитата им.

Поръчките се обработват със специализиран софтуер, служителите имат достъп до общи бази данни, а външни счетоводители, доставчици и партньори използват различни приложения.

Всичко това улеснява работата. Същевременно увеличава броя на местата, през които някой би могъл да потърси достъп до фирмената информация. За една малка компания поддръжката на собствен екип по киберсигурност може да изглежда непосилна.

Но това не прави данните ѝ по-малко ценни, нито я изважда от полезрението на престъпниците.

Особено неприятно е, когато фирмата дори не подозира за слабостите в системите си. Те може да са останали от стар софтуер, неправилни настройки или достъп, предоставен на служител или външен партньор преди години.

Именно такива проблеми могат да бъдат открити чрез контролирани тестове за проникване, известни като Penetration Testing, каквито А1 предлага на корпоративните клиенти.

Специалистите получават разрешение да проверят защитата на приложения, сървъри и мрежи, като използват техники, сходни с тези на реалните нападатели.

След тестовете експертните екипи на А1 изготвят доклад за откритите уязвимости и конкретни препоръки за отстраняването им. Това позволява на ръководството на компанията-клиент да види кои слабости създават най-сериозен риск и къде е най- спешно първо да насочи средствата си.

Откриването на уязвимостите обаче е само половината работа. Компанията трябва и да ги отстрани.

Shutterstock
Shutterstock

Изкуственият интелект влиза и от двете страни на барикадата

Докато бизнесът се опитва да навакса с познатите рискове, инструментите с изкуствен интелект вече променят и възможностите на нападателите.

Технологията позволява автоматизиране на задачи, за които доскоро са били необходими значителни технически умения и време. Сред тях са анализът на софтуерен код, търсенето на уязвимости и подготовката на убедителни измамни съобщения.

Защитниците могат да използват същите възможности, за да откриват слабости, преди престъпниците да са се възползвали от тях. Но достъпът до все по-мощни инструменти поставя под натиск компании, които все още не са решили далеч по-обикновени проблеми със сигурността си.

През август над 100 организации, сред които OpenAI, Anthropic, Google и Microsoft, подписаха отворено писмо с призив за спешно укрепване на глобалната киберзащита. Към тях се присъединиха финансови институции, технологични доставчици и компании за информационна сигурност.

Предупреждението им е сериозно: с развитието на AI усъвършенстваните кибератаки могат да станат значително по-достъпни и по-масови. Особено уязвими са организации, от чиито услуги обществото зависи ежедневно – болници, водоснабдителни дружества и оператори на важна инфраструктура.

Има известна ирония в това, че част от компаниите, които разработват най-мощните AI модели, сега настояват светът да се подготви за тяхната потенциална употреба от престъпници.

Но писмото съдържа и една практична препоръка, която лесно потъва сред предупрежденията за бъдещето. Организациите трябва да започнат с отстраняването на най-опасните си съществуващи уязвимости, да ограничат ненужния достъп до системите и да проверят дали защитните им механизми действително работят.

На една компания може да ѝ се наложи да се защитава от все по-умни нападатели. Това обаче едва ли ще ѝ помогне, ако продължава да използва стари, незащитени системи или предоставя достъп до чувствителна информация без достатъчен контрол.

Защитата трябва да влезе в бюджета

Проучването на IANS и Artico Search разкрива още едно разминаване. Изкуственият интелект вече е водещ приоритет за допълнителни инвестиции в сигурността според 69% от анкетираните ръководители на киберзащитата.

В същото време повече от половината работят с непроменени или намалени бюджети.

Някои компании успяват да намерят отделно финансиране за AI инструменти, но за останалите всяка нова инвестиция означава преразпределяне на съществуващите средства.

Айра Уинклър, бивш главен архитект по сигурността на американската търговска компания Walmart, казва пред The Wall Street Journal, че действителните приоритети на бизнеса се виждат по-добре от бюджетните решения, отколкото от анкетите.

Да посочиш кибератаките като най-голямата заплаха не изисква особени усилия. Далеч по-трудно е да определиш каква защита ти е необходима, как ще проверяваш ефективността ѝ и кой ще носи отговорност, когато нещо се обърка.

Тази сметка е особено важна за България. Европейските данни показват, че голяма част от предприятията у нас все още изостават с мерките за сигурност, докато зависимостта им от софтуер, електронни услуги и външни технологични доставчици продължава да расте.

Няма универсална сума, която да гарантира спокойствие. Една производствена компания трябва да мисли за системите, които управляват оборудването ѝ. Онлайн търговецът има други слабости, а фирмата, която обработва чувствителни клиентски данни, трябва да се съобразява с още изисквания.

Има обаче един въпрос, който всеки директор може да зададе на технологичния си екип още утре: кои системи ще спрат бизнеса ни, ако някой получи достъп до тях, и кога за последно сме проверявали защитата им? Отговорът вероятно ще каже повече за истинската готовност на компанията от всяка анкета за най-големите ѝ страхове.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google