Близо една четвърт от всички ТЕЛК решения през 2025 г. са концентрирани в едва десет диагнози, като хроничните сърдечно-съдови заболявания и диабетът продължават да определят профила на инвалидността в България.

Последиците от мозъчен инфаркт, застойната сърдечна недостатъчност и усложненията при диабета са сред най-честите причини за издаване на решения от ТЕЛК през 2025 г. Данните показват, че системата на медицинската експертиза все по-ясно отразява тежестта на хроничните заболявания, които освен здравен проблем, се превръщат и във все по-сериозен фактор за публичните разходи и пазара на труда.

Според анализ на Института за пазарна икономика, базиран на данни от Националната здравноинформационна система (НЗИС), десетте най-разпространени диагнози формират близо 70 хил. решения, или повече от една четвърт от всички около 270 хил. решения на ТЕЛК през миналата година.

Начело в класацията остават последиците от мозъчен инфаркт (инсулт), които запазват водещата си позиция през целия период 2021–2025 г. Делът им остава сравнително стабилен – около 4–4.5% от всички решения, което ги превръща в най-честата медицинска причина за трайно намалена работоспособност.

Хроничните заболявания оформят профила на инвалидността

Анализът показва, че все по-голяма тежест придобиват заболяванията на сърдечно-съдовата система. Делът на решенията за застойна сърдечна недостатъчност нараства от 2.52% през 2021 г. до 3,43% през 2025 г., което според авторите е сигнал за увеличаващата се тежест на хроничните сърдечни заболявания.

Успоредно с това расте и броят на решенията, свързани с усложненията на диабета. Неинсулинозависимият диабет с неврологични усложнения вече представлява над 3% от всички решения, а случаите с множествени усложнения също бележат устойчиво увеличение.

Според анализа това е индикатор не само за медицински проблем, но и за недостатъчно ефективна профилактика и контрол на хроничните заболявания.

Психичните заболявания отстъпват като относителен дял

Сред най-честите диагнози остава и параноидната шизофрения. Макар броят на решенията да продължава да расте в абсолютни стойности, относителният ѝ дял намалява – от 3.72% през 2021 г. до 2.51% през 2025 г.

Това не означава, че случаите намаляват, а че други заболявания – основно сърдечно-съдови и метаболитни – се увеличават с по-бързи темпове.

Все повече решения за възрастни пациенти

Данните показват и отчетливо застаряване на профила на хората, преминаващи през ТЕЛК.

Най-голям брой решения продължават да се издават за хората между 40 и 59 години, но най-силен ръст се наблюдава във възрастовата група 60–79 години. Увеличение има и при хората над 80 години, като при тях ясно доминират жените заради по-високата средна продължителност на живота.

Според авторите това е естествено отражение на демографските процеси и увеличаващата се честота на хроничните заболявания с напредване на възрастта.

Растат и обжалванията пред НЕЛК

Освен че броят на решенията се увеличава, нарастват и обжалванията пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

През 2025 г. те надхвърлят 21 хил., спрямо около 14 хил. година по-рано и приблизително 12 хил. през 2023 г. Така увеличението при обжалванията изпреварва ръста на решенията на ТЕЛК.

Почти половината от решенията на НЕЛК през миналата година завършват с връщане на случая за ново освидетелстване или за отстраняване на допуснати грешки. Около една четвърт от случаите приключват с отмяна на решението на ТЕЛК и издаване на ново експертно решение, докато приблизително 15% от първоначалните решения остават потвърдени без промяна.

Според анализа тази структура показва, че вторият контролен механизъм работи активно, но същевременно поставя въпроси за качеството и уеднаквяването на практиката на първоинстанционните комисии.

Профилактиката остава ключова

Обобщението на анализа е, че структурата на ТЕЛК решенията все по-категорично отразява тежестта на хроничните незаразни заболявания в България. Сърдечно-съдовите заболявания, диабетът и техните усложнения формират основната част от случаите, които водят до трайна загуба на работоспособност.

Според експертите това означава, че инвестициите в превенция, ранна диагностика и по-добър контрол на хроничните заболявания биха имали ефект не само върху общественото здраве, но и върху устойчивостта на социалната и пенсионната система.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !