• На фона на предложенията Великобритания да финансира отбраната си с нови „военни облигации“, анализ на CNBC припомня горчивия опит от Първата световна война.
  • Тогава милиони британци губят спестявания заради инфлацията и правителствени решения, а историята служи като предупреждение за днешните инвеститори.

Има предложение Обединеното кралство да финансира допълнителни разходи за отбрана чрез емитиране на така наречените „военни облигации“.

Този дълг може да бъде продаден със специални привилегии на инвеститори, за да ги насърчи да отклонят средства от паричните си спестявания.

Както често се случва във финансите обаче, нищо не е ново и тези конкретни предложения могат да върнат неприятни спомени – поне за вложителите, пише CNBC.

Първият опит и скритият провал

През 1914 г. Обединеното кралство е една от най-богатите страни в света, но до края на годината ѝ се налага да финансира войната, която води с Германия и нейните съюзници от август.

Решението е да се вземе заем от инвеститори чрез така наречения „военен заем“, предлагащ купон от 3.5%, изплащаем между 1925 и 1928 г.

Доказателства, открити от Норма Коен, бивша журналистка на Financial Times и почетен научен сътрудник в Лондонския университет „Кралица Мери“, показват, че предлагането се проваля – с набрани само 91 милиона британски лири, от 350-те милиона британски лири, които министрите си били поставили за цел.

Централната банка на Англия компенсира недостига и крие подробностите от обществеността в продължение на десетилетия.

Малко повече от две години по-късно Дейвид Лойд Джордж, министър на финансите, става министър-председател и решава да опита с втора емисия военни заеми.

В своя реч на 11 януари 1917 г. той казва: „Искам да видя как чекове се носят във въздуха... всеки добре насочен чек, добре зареден, правилно насочен, е по-страшно оръжие за унищожение от 12-инчов снаряд... голям заем помага да се осигури победа.“

Той допълва: „Голям заем също така ще съкрати войната.“

Емисията е подкрепена от маркетингова кампания със слогана: „За разлика от войника, инвеститорът не поема риск“.

За съжаление на трите милиона души, които инвестират 2.5 милиарда паунда (2.91 млрд. евро) - около 261 милиарда паунда (304 млрд. евро) в днешни пари по консервативна оценка - това се оказва невярно.

През 1932 г., в разгара на Голямата депресия, Невил Чембърлейн, друг финансов министър, който по-късно става министър-председател, решава, че 5% купон върху дълга е неустойчив и убеждава инвеститорите да обменят книжата във вечни облигации без краен срок на падеж и с купон от само 3.5%. Инфлацията свършва останалото.

До 2014 г., при лихвени проценти близки до нулата и правителство, способно да взема по-евтини заеми, друг финансов министър, Джордж Осбърн, най-накрая изкупува непогасените 1.9 милиарда паунда - по това време инвестираните първоначално 100 паунда през 1917 г., са стрували малко повече от 2 паунда. Учудващо е, че тогава все още е имало повече от 120 000 притежатели на дълга, който в много случаи оставал в едно и също семейство.

Военни облигации 2.0

Спомените за този невзрачен епизод от историята бяха съживени от предположенията, че Анди Бърнам, новият министър-председател на Великобритания, би могъл да емитира „военни облигации“, за да финансира допълнителни разходи за отбрана.

Идеята получи нов тласък, защото преди драматично да подаде оставка миналия месец като министър на отбраната в знак на протест срещу нежеланието на Министерството на финансите да харчи толкова, колкото той иска, Джон Хийли, според съобщенията, е прокарал идеята. Той, разбира се, е новият финансов министър.

Хийли не е единственият поддръжник на подобна схема.

Анди Халдейн, бивш главен икономист на Централната банка на Англия, който неофициално е съветвал Бърнам, намекна в статия във FT миналия месец, че след като четвърт от обществеността са заявили в анкети, че биха били готови да закупят военни облигации, с „разширяването на данъчните стимули за инвестиции във военни облигации – например чрез временно по-висок праг за индивидуални спестовни сметки, облекчение на пенсиите или данък върху наследството – би могло лесно да се привлече от част от 2-те трилиона паунда, които британците държат в банкови депозити.

Това е пленителна мисъл. Но за изкушените инвеститори би било добре, ако си спомнят старата поговорка „Не позволявайте на данъчната опашка да върти кучето“, използвана от поколения финансови съветници. С други думи, инвестицията трябва да е насочена към максимизиране на възвръщаемостта, а не към минимизиране на данъчните задължения.

Основното възражение обаче беше очертано миналия уикенд от Риши Сунак, предпоследният предшественик на Бърнам, в неговата колонка в Sunday Times: „Военните облигации звучат добре, но все още са просто заеми под друго име.

„Би било глупаво да тестваме нагласите на пазара да ни отпуска още повече пари.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !