Българите имат рекордни спестявания в банки, но голяма част от тези средства остават пасивни и губят стойност спрямо инфлацията. Един от начините тази огромна депозитна база да бъде насочена към капиталовия пазар е чрез по-достъпни държавни ценни книжа за граждани, смята Веселин Димитров, трейдър и младши портфолио мениджър в Expat Capital.

По думите му за обикновения човек държавните облигации могат да бъдат естествената първа стъпка към инвестирането, защото съчетават относително нисък риск и предвидим доход.

„За един гражданин на една държава може би няма по-сигурен кредитор от собствената му държава“, коментира Димитров.

Според него проблемът е, че облигациите остават масово неразбран продукт. Много хора чуват за държавния дълг единствено през новините – когато правителството обявява нови емисии или увеличаване на задълженията, но не разбират как реално работи този механизъм.

Държавни облигации за граждани като вход към инвестирането

Според Димитров създаването на лесен достъп до държавни ценни книжа за граждани може да има двоен ефект – да помогне на държавата да финансира дълга си и едновременно с това да насочи домакинствата към капиталовите пазари.

„Очевидно в момента правителството има нужда от дълг. Разбира се, може да отиде на международните пазари, където тези облигации ще бъдат пласирани. Но може да се направи така, че да имат полза и държавата, и гражданите“, казва той.

Подобен модел вече съществува в други европейски държави, където малки инвеститори могат директно да купуват държавни облигации с минимални суми.

В момента достъпът до български държавни ценни книжа е ограничен от високия минимален номинал. В момента минималният номинал при стандартните емисии на български държавни ценни книжа обикновено е 100 000 евро. 

„Точно там идва идеята за държавни ценни книжа за граждани – минималните лотове да бъдат много по-малки. Във Франция например има облигации с минимален лот от едно евро. Може да бъде и 1000 евро – това вече е въпрос на решение“, обяснява Димитров.

Според него достъпът с малки суми и ниски разходи е ключов, ако целта е повече хора да започнат да инвестират.

От облигации към акции

Държавните облигации могат да бъдат първата стъпка към по-широка инвестиционна култура, смята Димитров.

„Ако човек види, че може да получава 2.5–3% доходност от държавни ценни книжа, естественият следващ въпрос е: а мога ли да поема малко повече риск? Какво са акциите?“

По този начин според него може постепенно да се повиши финансовата грамотност в обществото.

В момента много българи предпочитат депозитите заради усещането за сигурност, въпреки че доходността им е ниска.

„Депозитите са сигурен продукт, но държавните ценни книжа също са изключително сигурен продукт и могат да носят доходност според срока и условията на емисията“, казва той.

SpaceX и капанът на големите очаквания

Димитров коментира и едно от най-следените IPO-та на годината – това на SpaceX.

Според него движението на акциите след борсовия дебют следва класически сценарий при големите първични публични предлагания – силна еуфория в началото, последвана от корекция.

При SpaceX акциите са били предложени на цена от 135 долара, но още в първия ден са достигнали около 150 долара заради силното търсене. Впоследствие цената се е повишила до около 220 долара, преди отново да се върне към 150 долара.

Според Димитров спадът може да продължи.

Причината е, че оценката на компанията се базира на много оптимистични дългосрочни очаквания.

„Проблемът с прогнозите е, че не можем да предвидим света. Не знаем каква нова технология може да се появи след 10 или 20 години“, казва той.

Като пример посочва телекомуникационния сектор след бума на интернет в началото на века. Компании като Cisco са били оценявани на база огромни очаквания, които впоследствие не са се реализирали напълно.

По думите му подобен риск съществува и при SpaceX.

„Не знаем дали след 30 години SpaceX ще бъде лидерът на този пазар. Може да се появят конкуренти или друга технология да промени индустрията“, коментира той.

Следващите големи IPO-та: OpenAI и Anthropic

Според Димитров пазарът може да стане свидетел на още големи първични публични предлагания.

Сред най-интересните компании той посочва OpenAI и Anthropic, които се подготвят за евентуално излизане на борсата.

„Очаквам тези IPO-та по-скоро след летните месеци. Септември традиционно е по-благоприятен период, защото през лятото ликвидността на пазарите е по-ниска“, казва той.

Двете компании обаче могат да поставят въпроса откъде ще дойдат средствата на инвеститорите.

Ако OpenAI и Anthropic наберат по 50 млрд. долара, това означава 100 млрд. долара нов капитал, който трябва да бъде осигурен.

Според Димитров има няколко възможности – нови инвеститори да влязат на пазара или средства да бъдат прехвърлени от други активи като облигации и злато.

"Една от компаниите, които следя по-изкъсо и които са ми интересни, е Revolut. Това е глобална финтех платформа, която в момента е сред най-ценните частни компании в света – вероятно в топ 10 по пазарна капитализация, а може би дори около пето-шесто място сред непубличните компании."

От известно време се коментира възможно първично публично предлагане на Revolut. По думи на експерта, това би било едно от интересните IPO-та, които пазарът очаква. 

Българската борса чака големите истории

На българския капиталов пазар началото на 2026 г. беше силно, но последва корекция.

SOFIX се повиши с около 20% през януари, след което спадна с 16%. В момента индексът е около 6% нагоре от началото на годината.

Според Димитров януарският ръст е бил прекалено силен и е бил движен повече от очакванията около влизането в еврозоната, отколкото от фундаментални фактори.

Той обаче остава позитивно настроен за развитието на пазара.

„Компаниите имат добри фундаментални показатели и смятам, че до края на годината SOFIX може да направи още около 15% ръст“, прогнозира той.

Основният проблем според него остава липсата на големи и разпознаваеми компании за масовия инвеститор.

„SpaceX е име, което всички познават. В България трябва да имаме такива истории“, казва Димитров.

Като възможно решение той посочва приватизация на миноритарни дялове от държавни компании през борсата – модел, който вече е доказал ефекта си в Полша и Румъния.

„Това не е революционна идея. В Централна и Източна Европа именно така капиталовите пазари получиха силен тласък“, заключава той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !