• Страната отбелязва безпрецедентен ръст в капацитета за съхранение на електроенергия, превръщайки се в ключов износител на ток в региона.
  • Бумът се дължи на комбинация от бързо развиваща се соларна енергетика и мащабни инвестиции в батерийни системи, докато сушата създава проблеми за енергетиката в Източна Европа.

България се превръща в своеобразна „батерия“ на Балканите, след като през последните две години в страната бързо се разраства капацитетът за съхранение на електроенергия, пише AFP.

На фона на рекордната суша, която засегна енергийния сектор в Източна Европа, България се възползва от комбинацията между бързото развитие на соларната енергетика и изграждането на системи за съхранение на електроенергия.

В страната вече работят около 100 системи за съхранение на електроенергия (BESS), като повечето от тях са изградени през последните две години.

Големите проекти използват бивши индустриални площадки и летища или се интегрират в съществуващи електроцентрали, включително въглищни.

„Мащабът и скоростта на внедряване на системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира пред AFP Ставрос Папатанасиу, професор в Националния технически университет в Атина.

Сред причините за водещата роля на страната в региона експертите посочват сравнително малките административни пречки, пазар, възприемчив към чистата енергия, и финансирането от ЕС.

Батериите помагат при пиково търсене

Батерийните системи поемат излишната електроенергия, произведена от соларните инсталации, и я подават обратно в мрежата, когато търсенето се увеличи.

Това се оказва особено полезно в момент, когато необичайно ниските нива на река Дунав нарушават производството на електроенергия от ядрени и водноелектрически централи в Източна Европа.

Така търсенето на вносна електроенергия нараства.

През юли и август България – една от най-бедните държави в ЕС – отчита нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно. Това е повече от два пъти средното ниво през май и юни, посочват от AFP.

Само през юли Румъния е била дестинация за почти половината от износа на електроенергия от България, оценен на около 74 млн. евро.

От въглища към батерии

Промяната в енергийния модел се вижда ясно и в „Марица-изток 3“, някога втората по големина въглищна електроцентрала в България.

Изградена по времето на комунизма с четири генераторни блока, централата значително намалява използването на въглища през 2024 г., като съществуващата мрежова инфраструктура е преустроена за нуждите на батерийна система.

„Можехме да използваме голямата връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем батерии“, казва Васил Щонов, ръководител на операциите на британската енергийна компания ContourGlobal в България.

„Въглищата излизат, батериите влизат – това беше правилното място в правилния момент“, посочва той пред AFP.

Щонов обаче смята, че България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности за тежки зими или евентуални прекъсвания на доставките на газ.

5.7 гигавата батериен капацитет

През 2025 г. България е отговаряла за около 9% от новия капацитет за съхранение на електроенергия в Европа и около 2% от новите соларни мощности.

Според Ленарт Херман от базираната в Мюнхен изследователска и консултантска компания FfE страната може да бъде „положителен пример за други европейски държави“.

„Правилните стимули могат да позволят бърз енергиен преход“, посочва той пред AFP.

По данни на българското енергийно министерство страната вече разполага с около 5.7 гигавата оперативен капацитет за съхранение на електроенергия.

В изражение на мощност това се равнява на почти една четвърт от общия инсталиран производствен капацитет на България и е повече от пет пъти над оперативния батериен капацитет на съседна Румъния.

Български компании са подписали договори и за почти 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение, като част от този капацитет вече е въведен в експлоатация.

Целта е системите за съхранение да намерят устойчиво място на пазара. Според Министерството на енергетиката това трябва да върви паралелно с други инвестиции, включително в електропреносната и електроразпределителната мрежа.

Бумът се случва „почти случайно“

Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, отдава бума на батериите на комбинация от фактори, а не на предварително разработена стратегия.

„Всичко се случи почти случайно“, казва той пред AFP.

Производството на електроенергия от слънце и вятър се разраства бързо в региона, но бумът на възобновяемите източници в България е особено силно ориентиран към соларната енергия.

Това създава все по-големи излишъци на електроенергия през деня.

Според Газдов големите батерийни проекти в България могат да бъдат изградени и въведени в експлоатация само за 9 до 18 месеца – значително по-бързо от много соларни и вятърни проекти.

Батериите имат и своите ограничения

Бързото развитие на системите за съхранение обаче не означава, че те могат да решат всички проблеми на електроенергийната система.

Едно от ограниченията е свързано с междусистемните връзки със съседните държави, чийто капацитет за пренос на електроенергия е ограничен.

Друг проблем е продължителността на съхранението. Съществуващите батерии могат да съхраняват електроенергия за сравнително кратки периоди – обикновено между един и шест часа, а понякога до осем часа, посочва Херман от FfE.

Те могат да подпомогнат електроенергийната система при временен спад на производството, но не могат да заменят ядрен реактор, който е спрян вследствие на суша.

Има и още един парадокс.

Успехът на батериите в крайна сметка може да намали собствената им рентабилност. Ако все повече оператори на BESS купуват електроенергия, когато цените са ниски, и я продават в пиковите часове, разликата между цените в двата периода ще се свива.

Това би намалило и потенциала за печалба от модела, който стои в основата на бързото разрастване на батерийното съхранение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google