• Учени от Австралия откриха най-стария известен случай на системна употреба на упойващи вещества.
  • На индонезийския остров Сулавеси ловци-събирачи от ледниковия период са смучели бетелови ядки, за да облекчават зъбобол.
  • Анализ на зъбите на двама праисторически индивиди, живели преди хиляди години, разкрива, че този навик е бил постоянен, но в крайна сметка е влошавал състоянието им.
  • Откритието, публикувано в списание Science Advances, изпреварва с хилядолетия възникването на земеделието.

Най-старият известен в света случай на системна употреба на упойващи вещества е установен на индонезийския остров Сулавеси.

Ново проучване разкрива, че ловци-събирачи от ледниковия период са употребявали бетелови ядки – семена от палма, съдържащи невроактивно съединение, разказва гръцкото издание ToVima.

Откритие в зъбите на праисторически ловци

Изследователи от университета „Грифит“ в Австралия стигат до откритието, докато анализират необичайни улеи по зъбите на двама праисторически ловци-събирачи.

Според проучването, публикувано в престижното списание Science Advances, тези дълбоки следи са се образували вследствие на редовното смучене на бетелови ядки (Areca catechu). Най-вероятната причина за този навик е била нуждата от облекчаване на зъбобол.

Частичните скелети са открити на Сулавеси, но двамата индивиди са живели с хиляди години разлика.

  • Първият индивид е бил мъж, починал на възраст между 40 и 50 години. Той е живял преди 25 000 – 16 000 години, период, който съвпада с най-студената фаза на последния ледников период. Самият остров Сулавеси обаче не е бил покрит с ледници.
  • Вторият индивид, чийто пол не е установен, е живял на острова преди 7600 – 6300 години.

Обезболяващ навик с ироничен ефект

Бетеловите ядки съдържат съединението ареколин, което предизвиква силен стимулиращ ефект, когато се дъвче в комбинация с гасена вар.

При по-ранния и елементарен метод, практикуван от тези хора – смучене на цялата, необработена ядка – ефектът вероятно се е ограничавал до обезболяване на устната кухина, без да се постига пълният психоактивен ефект.

Уврежданията по зъбите са били толкова сериозни, че според учените и двамата индивиди вероятно са смучели бетелови ядки почти непрекъснато през целия си живот. По ирония на съдбата този навик е влошил състоянието им с времето.

Улеите са ставали все по-дълбоки, а в единия случай износването е достигнало до вътрешната пулпна кухина на зъба. Водещият автор на изследването Адам Брум описва това състояние пред Live Science като „изключително болезнено“.

Въпреки че проучване от 2017 г. показа, че неандерталците са използвали кора от топола (съдържаща съединение, подобно на аспирина) за облекчаване на болка, Брум отбелязва, че новото откритие е най-ранното доказателство за системна употреба на упойващо средство от растителен произход.

Как учените потвърдиха хипотезата си

За да проверят своята теория, изследователите са използвали необичаен метод, за да установят дали смученето на бетелови ядки действително може да предизвика невроактивен ефект.

Те са използвали жабешки яйца, генетично модифицирани да носят човешки неврорецептори. Експериментите са потвърдили наличието на невроактивна реакция. Впоследствие анализ на зъбните проби е разкрил и следи от съединения, характерни за бетеловия орех.

Бетеловият орех днес: от древност до модерна зависимост

Бетеловият орех (наричан още орех арека) и до днес се използва масово в части от Южна Азия и Океания. Съвременните потребители го смесват с гасена вар, за да оформят смес за дъвчене (често наричана „куид“), която действа стимулиращо и води до силна зависимост.

По данни на специалисти около 600 милиона души по света употребяват това вещество. Ареколинът е канцерогенен, а тъй като смесите с бетел често се комбинират с тютюн, потребителите са изложени на повишен риск от рак на устната кухина.

Изследователите смятат, че практиката за добавяне на гасена вар се е появила много по-късно – през неолита, преди около 4000 години на остров Сулавеси.

Това съвпада с периода, в който гасената вар е започнала да се използва в местното грънчарство за предотвратяване на напукване при изпичане.

Употреба, по-стара от земеделието

По-старият от двамата индивиди е живял не само преди неолита на Сулавеси, но и преди възникването на земеделието в Плодородния полумесец, започнало преди около 12 500 години. Тези нови доказателства показват, че употребата на психоактивни вещества датира от хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега.

Други праисторически общества също са оставили подобни следи:

  • В Перу е открит прашец от психеделичен кактус на възраст 10 000 години.
  • В Израел са намерени остатъци от алкохолна бира на 13 000 години.

Смученето на бетелови орехи обаче изглежда е най-ранното известно поведение, свързано със зависимост, идентифицирано до момента.

Елиза Гера Досе, археолог от Университета във Валядолид (Испания), която не е участвала в проучването, го определя като силно и убедително пряко доказателство за това колко назад във времето се простира употребата на упойващи вещества.

Тя отбелязва, че откритията проследяват праисторическите корени на културна практика, която и днес е дълбоко вкоренена в бита на хората в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google