• Под модерния Културен център „Ставрос Ниархос“ в Атина археолози разкриват древен некропол с над 2000 погребения.
  • Сред тях са останките на 79 мъже, екзекутирани с окови на ръцете, чиято самоличност остава загадка.
  • Последни научни анализи разкриват, че те са били местни жители, но голяма част от некропола, наречена „хълмът на тайните“, все още не е проучена.

Преди на това място да има модерен парк, е имало хиподрум. А преди хиподрума – древно гробище.

Днес тук се издига Културният център на фондация „Ставрос Ниархос“ (SNFCC) – едно от най-значимите съвременни допълнения към градския пейзаж на Атина.

Проектиран от световноизвестния архитект Ренцо Пиано и завършен по време на финансовата криза в Гърция, комплексът подари на града модерна обществена библиотека, впечатляващ парк и нов дом за Гръцката национална опера.

Но под тази съвременна забележителност археолозите разкриха една съвсем различна, много по-древна Атина.

Културният център на фондация „Ставрос Ниархос в Атина, Гърция; ©Facebook
Културният център на фондация „Ставрос Ниархос в Атина, Гърция; ©Facebook

Мистерията на 79-те оковани мъже

При поредица от спасителни разкопки в района на Фалерон са регистрирани над 2000 погребения.

Откритието, което направи обекта световноизвестен, се случи през пролетта на 2016 г., когато археолози, работещи в сектора „Еспланада“, попаднаха на останките на 79 възрастни мъже.

Те били положени в няколко групи, като много от тях все още носели железни окови на китките си. Позата на останалите подсказвала, че са били вързани с въжета или други материали, които времето е унищожило.

Снимките на скелетите обиколиха света и почти веднага се появиха хипотези за самоличността им.

Дали са били поддръжници на аристократа Килон, чийто опит за завземане на властта през VII в. пр.н.е. завършва с кървава разправа над последователите му?

Или пък са били чужди нашественици, наемници или пленници, заловени в друг конфликт?

Какво разкриват древните зъби?

Десетилетие по-късно резултатите от научните изследвания започват да дават някои отговори.

Скорошно проучване, ръководено от Джулиан Стамер, докторант в Държавния университет на Аризона, анализира зъбния емайл на 66 от мъжете от „Еспланада“ и на още 97 души, погребани на други места във Фалерон.

„Стронциевите изотопи се натрупват в зъбния емайл още в детството и отразяват геоложките характеристики на района, в който човекът е израснал“, обясни Стамер пред международното издание на вестник „То Вима“.

Резултатите са категорични: 64 от 66-те изследвани мъже от „Еспланада“ показват показатели, съответстващи на местния регион Атика. Това прави теорията, че групата се е състояла предимно от чужденци, много по-малко вероятна.

Въпреки това Джейн Буйкстра, ръководител на Стамер и един от пионерите на американската биоархеология, подхожда предпазливо към заключенията.

Тя подчертава, че датировката на погребенията все още не е окончателно установена. Останките попадат в т.нар. „плато на Халщат“ – период, който прави радиовъглеродното датиране неточно и дава широки граници – от края на VII до V в. пр.н.е.

Една екзекуция в края на VII в. би се случила в епоха на борби между аристократични фракции, докато смърт през V в. би ги поставила в съвсем различна политическа реалност. Връзката с Килон остава възможна, но далеч не е сигурна.

Фалерон: Прозорец към древногръцкото общество

За Стела Хрисоулаки, главният археолог на разкопките, фокусът върху окованите мъже засенчва мащаба на по-широкото откритие. „Обектът „Еспланада“ е много повече от просто мястото с окованите мъже“, каза тя.

„Фалерон е голям некропол, включващ хора, погребвани в продължение на няколко века при прилагането на най-различни погребални практики.“

Некрополът във Фалерон разкрива една по-сурова и пълна картина на древното общество:

  • Насилствена смърт: Идентифицирани са над 230 случая на biaiothanatoi – хора, загинали насилствено или погребани по необичаен начин. Това подсказва, че организираното насилие и принудителните наказания са били често срещани.
  • Детски погребения: Открити са множество останки от новородени и малки деца, някои положени в амфори или съдове за готвене.
  • Социално разнообразие: Гробовете опровергават старите представи, че тук са погребвани само бедни и маргинализирани хора. Напротив, Фалерон изглежда като последен дом за представителна извадка от едно сложно устроено общество.

„Хълмът на тайните“ под парка

Най-интригуващата част от историята е, че голяма част от некропола все още не е проучена. Археолозите са проследили продължението му под изкуствения хълм и парка на SNFCC, но не са извършвали разкопки там.

Според каталога към изложбата Phalērόthen: Between Two Worlds непроучената зона е с площ от 57 480 квадратни метра.

Хрисоулаки отбелязва, че гъстотата на гробовете се увеличава точно там, където разкопките са спрели. Тя смята, че централната и най-добре запазена част на некропола може да се намира именно под хълма.

„Не ни беше позволено да копаем проучвателни траншеи под него, което беше разочароващо“, споделя тя.

„Затова помежду си го наричахме „хълма на тайните“.“

Причината е, че гръцкото законодателство изисква спасителни разкопки само там, където строителството отнема земна маса. Тъй като хълмът е изграден чрез насипване, проучвания не са били задължителни.

Междувременно останките на окованите мъже се предвижда да бъдат изложени в специално изграден музей, наречен „Десмотес“ (Desmotes), но откриването му се забавя.

Докато прочутият некропол Керамейкос разкрива как видните атински семейства са почитали своите мъртви, Фалерон съхранява един по-малко „подбиран“ и по-автентичен летопис – за жертвите на насилие, за бебетата и за хората без пищни надгробни паметници.

Колко още от тази история се крие под парка, остава загадка за бъдещето.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google