Разхождайки се по улица Драгацаниу, разположена до площад Клафтмонос в гръцката столица Атина, не е възможно да пропуснете промяната.

Само през последните шест месеца са отворили врати шест нови бизнеса, докато други са в процес на изграждане.

Скелета, бормашини и обещанието за „целодневен шприц бар“, както небрежно го нарича един работник, сигнализират за възраждаща се обществена точка.

Свързвайки улиците Стадиу и Еврипиду, Драгацаниу е уловила оптимизма на 50-те години на миналия век, когато магазините за електроника и транспортните офиси са определяли търговската ѝ идентичност.

По-възрастните наематели все още си спомнят тълпите, стичали се ежедневно по улицата и прилежащата аркада „Тристрато“ – лабиринт от проходи с множество входове и древни стени, скрити в мазето ѝ.

След години тази суматоха избледняла. Наскоро обаче нова вълна – сякаш излъчваща се от близкия площад „Агии Теодорой“ – връща ресторанти, пекарни, кафенета и барове в района, разказва eKathimerini.

Първите нови наематели

В Deux Amis денят започва рано. Естествено квасен, бавно ферментиращ хляб, приготвен изключително с органични брашна, и много други изпълват рафтовете: парижки багети, маслинов фугас, хлябове, поръсени със сушени плодове и ядки, сандвичи, направени от 100% зехтин, и солунски кулурия с квас, панирани в небелен сусам.

На горния етаж ръчно приготвеното бутер тесто се превръща в пайове със сирене, а масленият им аромат се разлива по улицата.

„Отдавна търсех място в центъра на града“, казва Стефанос Ливаниос, познат от Тромеро Пайди в Илисия.

„За да отвори някой в ​​центъра на града, трябва да има какво да каже. След години работа с Тромеро Пайдиq се чувствах готов.“

Той е сред първите новодошли, осигурил си имот под наем, преди интересът да се увеличи рязко.

„Никой не кандидатства по време на първия кръг от търговете за тези имоти. По време на втория бяхме само трима. Сега всичко е под наем“, обяснява пекарят, който е наел пространството миналия октомври.

„Хората създават градове. Омония някога е кипяла от живот, а после се е изпразнила. Нещата се движат циклично.“

По-нататък маси изпълват аркадата в Hafu, сега отворена както за обяд, така и за вечеря. Сервитьорите се движат напред-назад на фона на византийския параклис на Света Теодория, окъпан в зимна слънчева светлина.

Менюто също така извиква един ярък зимен ден: бонито в бульон от мандарини, салата от диви зеленчуци с кестени и ксинотиро и популярен донбури с кефалос бурдето, съчетаващ японска техника с гръцки вкусове.

Hafu е друго ранно пристигане. Докато реставрира пространството, екипът открива стари табели от миналото му на магазин за електроника - напомняне за епоха, когато аркадата е била доминирана от технологични търговци на дребно.

Няколко все още са запазени. Други са отстъпили място на концепции, насочени към нощния живот, като например DR.8 - наскоро открито пространство, което размива границата между пицария и клуб, с портиер и тълпи, изсипващи се по тротоара.

По-надълбоко в Драгацаниу

По-дълбоко в аркадата, Лефтерис Цаконас показва различна приемственост. Копирният магазин на семейството му Technofos работи тук повече от 50 години. Той си спомня време, когато Драгацаниу е функционирал като транспортен възел.

„Всичко е минавало оттук. Беше толкова претъпкано с хора, че не можеше да се движиш през аркадата“, казва той, смеейки се, докато разказва детски спомени за това как се е изгубил в тълпите. Цаконас не обвинява за упадъка на района само във финансовата криза.

„Собствениците се пенсионираха. Децата им не искаха бизнеса.“

Що се отнася до новия бум на заведенията за хранене, той е с противоречиви чувства.

„Да, привлича хора. Но се усеща насочено към туристите. Няма нови занаяти или търговия, а цените не ни говорят.“

Наблизо, Artemis Antiques сякаш е спрял във времето. Монети, банкноти, военни медали от Първата и Втората световна война, метални играчки от 50-те години на миналия век и други колекционерски предмети изпълват впечатляващите дървени витрини, наследени от бившия магазин за кашмир на Мара.

Собственикът Йоргос - математик по образование, управлява магазина с дъщеря си Деспина през последните осем години.

Други виждат възможност в промяната.

„Когато пристигнах през 2024 г., почти никой от новите магазини не съществуваше. Не знам колко ще издържи това или каква форма ще приеме, но със сигурност е интересно, защото привлича хората обратно в този квартал“, казва графичният дизайнер Ралу Кондили, собственик на независимия лейбъл за дрехи NIATA.

„Реших да отворя собствено пространство на Драгатсаниу, защото наистина харесвам аркадите и ме натъжава, че в Гърция не ги използваме толкова много, колкото в чужбина. Тази е светла, архитектурно красива, а наемите все още бяха разумни“.

Любимото ѝ време е, когато международният панаир на художествената книга в Атина превземе аркадата „Тристрато“.

В сутерена Fro & Co Wines съхранява и представя грузински вина с ниска степен на интервенция, възползвайки се от естествено хладните и стабилни условия. Пространството служи и като дегустационна зала, добавяйки още един слой към развиващата се екосистема на аркадата.

Какво следва?

На един от изходите на аркадата текат последните приготовления за Solène. През деня ще работи като булонжерия и сладкарница, а вечер като френска бирария, курирана от Александрос Циотинис, сервираща класики - от буйабес до кок о вино.

В кухнята бульонът къкри и петлите се мариноват, докато бормашините бръмчат от съседното пространство - подходящ саундтрак за улица, която все още е в процес на изграждане.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !