• След 20 години на мащабни археологически проучвания хълмът Трапезица във Велико Търново разкрива своите тайни – от жилищни квартали и военни сгради до данни за съществуването на монетарница.
  • рхеолози и историци представиха резултатите от работата си, чиято основна цел е Трапезица да се превърне в туристическа атракция, съизмерима с Царевец.
  • Разработен е и нов проект за реставрация и социализация на ключови обекти.

Хълмът Трапезица във Велико Търново има амбицията да се превърне в привлекателна туристическа среда и по посещаемост да се доближи до Царевец. Тази цел е поставена още през 2006 г., когато са възобновени мащабните проучвания на хълма.

Резултатите от археологическите дейности, реставрацията и социализацията на Трапезица през последните 20 години бяха представени на специално събитие в старата столица.

Амбициозна цел: Трапезица да се превърне във втора крепост Царевец

Археологът доц. д-р Мирко Робов от филиала на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН във Велико Търново припомни, че през 2006 г. Трапезица е била „диво обрасла територия“, криеща безценни свидетелства за столично Търново.

Тогава той оглавява дейността на гражданското движение „Съхрани българското“ под патронажа на държавния глава по това време Георги Първанов.

По думите му идеята е била да започне разгърната държавна програма с ускорени археологически проучвания, които да бъдат съпътствани от консервационно-реставрационни дейности.

Сформирани са шест екипа с амбицията Трапезица да се превърне в ключово допълнение към историческия пейзаж на Велико Търново, разказва БТА.

Ключови открития през последните две десетилетия

Доц. д-р Деян Рабовянов определи Трапезица като второто ядро на средновековния столичен град, което не отстъпва по значимост на Царевец. Проучванията са разкрили жилищни квартали, улици, църкви, некрополи, както и религиозни и светски комплекси.

Според него на хълма е живяло разнородно население – от хора с трудови функции до високопоставени представители на средновековното общество.

Сред най-значимите резултати от последните две десетилетия доц. Робов открои:

  • Разкрити комплекси, свързани с високопоставени църковни и светски лица.
  • Почти завършеният манастир при църква номер 8.
  • Голяма част от крепостната стена и военните сгради в северната част на хълма.
  • Проучен жилищен квартал, който дава представа за структурата на градската среда.

При последните разкопки са се появили и данни, които пораждат предположението, че на Трапезица е функционирала монетарница.

Открити са около 30 сребърни ядра и слитъци, съвпадащи по големина и състав с монетите, сечени от цар Иван Шишман. Намерени са и части от производствена пещ. Археолозите смятат, че обектът вероятно е бил разрушен през османския период.

Бъдещето на хълма: Проект за реставрация и социализация

За следващите 20 години доц. Робов очаква да бъде допроучена южната част на хълма, която се разкрива към града „като разтворена книга“. Според него това ще позволи да се покаже по-пълно синтезът между природната среда и архитектурната застройка.

Архитект Милена Каменова представи проект за консервация и реставрация на шест подобекта на Трапезица, възложен от Община Велико Търново и финансиран от Министерството на културата.

В него са включени части от крепостната стена, изцяло проученият жилищен квартал, комплексите при църкви номер 3 и 4, църква номер 22 и северната кула. Според Каменова:

„Стремили сме се да имаме минималистична намеса, защото това са принципите на добрата реставрация“.

Целта е чрез съвременни технологии посетителите да получат по-ясна представа за средновековния облик на хълма. Предвидени са частични възстановки, информационни табели с триизмерни изображения и виртуални възстановки.

Проектът предстои да бъде одобрен и съгласуван.

Оценки и спомени: От президента Първанов до първите бригадири

Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) оцени високо извършеното през последните две десетилетия. Според него на Трапезица е свършена добра работа, а още по-важното е, че тя продължава. Той изрази надежда след още 20 години хълмът да бъде видян с блясъка, който има Царевец.

Великотърновският митрополит Григорий припомни за духовното значение на Трапезица и за наличието на храм, в който са били съхранявани мощите на св. Йоан Рилски.

В първите археологически бригади пък е участвал доц. д-р Константин Константинов, заместник-ректор на Шуменския университет, който изрази надежда подобни студентски бригади да бъдат възстановени.

Представянето на резултатите беше организирано от НАИМ при БАН със съдействието на Българската академия на науките и Община Велико Търново.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google