• Столичната община, начело с кмета Васил Терзиев, подкрепи създаването на инициативен комитет за опазване и социализация на Античния амфитеатър на Сердика.
  • Целта е обединяване на усилията на институции, експерти и политици за пълното проучване, консервация и превръщане на един от най-значимите археологически паметници в София в достъпен туристически и културен център.

Столичната община официално подкрепя инициативата за разкриване, опазване и социализация на Античния амфитеатър на Сердика, като ще участва с експерти и действия в рамките на своите правомощия.

Кметът на София Васил Терзиев се присъедини към инициативния комитет, създаден за съхраняването на един от най-внушителните археологически паметници на древния град.

„Културно-историческото наследство на София трябва да бъде съхранено, разкрито и достъпно за хората", заяви кметът.

"Да има свое място в пешеходните пространства, в културния живот и в ежедневието на града. Така пазим връзката с миналото и му даваме бъдеще“.

Инициативата беше представена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.

Обединени усилия за каузата на Амфитеатъра

Новосъздаденият инициативен комитет обединява представители на науката, културата, обществения и политическия живот около каузата за съхраняването и възстановяването на Амфитеатъра.

Негов председател е Владимир Николов – депутат и заместник-председател на парламентарната група на „Прогресивна България“, съобщи БТА.

„Имаме едно безценно културно наследство, което трябва да бъде разкрито и достъпно за гражданите на столицата, на България и на света“, обясни Владимир Николов.

Той подчерта, че в комитета са поканени политици от всички парламентарно представени групи, за да се гарантира устойчивостта на проекта през следващите години.

Сред участниците в комитета са видни експерти и общественици, сред които:

  • проф. Людмил Вагалински
  • доц. Емил Бузов
  • проф. Георги Рачев
  • проф. Сергей Игнатов
  • доц. д-р Тодор Чобанов

Подкрепа за надпартийната инициатива изразиха още общинският съветник от "Възраждане" Деян Николов, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и други.

Пътна карта и следващи стъпки

Заместник-кметът по култура и туризъм Ирина Дакова подчерта, че обединяването на институциите е ключово.

„Културно-историческото наследство на града е приоритет за кмета Васил Терзиев. Столичната община ще направи всичко в рамките на своите правомощия, за да подкрепи тази инициатива“.

Като първа оперативна стъпка Дакова посочи създаването на работна група със заповед на министъра на културата, която да изготви пътна карта с ясни задачи.

„Важно е да бъде подготвена и предварителна бюджетна рамка, която през следващата година да послужи за планиране на необходимите средства и за 2028 г.“

Според експертите е необходимо първо да се изготви и финансира план за пълно археологическо проучване. Резултатите от него ще послужат за основа на цялостна концепция за опазване, експониране и осигуряване на обществен достъп.

Директорът на Регионалния исторически музей – София доц. Венета Ханджийска, потвърди готовността на музея да окаже експертна подкрепа.

„Казусът с Античния театър и Амфитеатъра е изключително сложен. Важно е всички институции да обединим усилията си около обща цел и последователно да я следваме“.

Основни предизвикателства пред проекта

Експертите очертаха няколко основни предизвикателства. Доц. Тодор Чобанов обясни, че останките от Театъра и Амфитеатъра попадат в няколко имота с различна собственост – частни, държавни и смесени.

„Една от основните задачи ще бъде всички имоти да бъдат придобити от държавата“.

Други трудности са:

  • Непълни проучвания: Значителна част от Амфитеатъра все още не е разкрита, което затруднява изготвянето на обща концепция за експониране.
  • Консервация: Вече разкритите структури се нуждаят от постоянна поддръжка и консервация, за да се спре разрушаването им.
  • Наличие на други сгради: На територията на комплекса има и сгради, които също са със статут на недвижими културни ценности.

dbr.bg-image

Историческо значение и статут

Амфитеатърът на Сердика е едно от най-големите антични съоръжения, разкривани в София, като под арената му са открити и останки от по-ранен Античен театър.

Проф. Людмил Вагалински отбеляза, че София е една от двете европейски столици, заедно с Рим, които имат амфитеатри.

„Само, че нашият е невидим и всички губим от това“.

Комплексът е проучван на етапи през 2004 г., 2005–2006 г. и 2009–2010 г. от екип с участието на Музея за история на София.

През 2016 г. със заповед на министъра на културата обектът получава статут на „археологическа групова недвижима културна ценност“ с категория „национално значение“.

Реализирането на потенциала на този обект изисква общи институционални действия, осигурено финансиране и последователна работа, за да се превърне той в един от най-разпознаваемите символи на столицата и значим център на споделеното европейско антично наследство, посочват още от общината.

Добави в предпочитани в Google