Управителят на Българската народна банка очаква страната да запази политическата и фискалната си дисциплина, дори когато влизането в еврозоната промени възможностите ѝ за финансиране.

„Фискалната дисциплина е крайъгълен камък на нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя,“ заяви Димитър Радев в ексклузивен коментар за POLITICO.

"Процесът на конвергенция трябва да засили – не да отслаби – нашия дългогодишен ангажимент към фискална стабилност."

В миналото разширяването на еврозоната често е водело до икономически „балони и сривове“ в новоприсъединилите се страни.

Причината е, че лихвените проценти на ЕЦБ обикновено са твърде ниски за икономики с по-нисък дълг и по-висок растеж – каквато е България – спрямо големите западноевропейски държави.

Най-яркият пример е Гърция, но подобни икономически проблеми засегнаха и страни с посткомунистическо минало, като България. Радев обаче заяви, че опасенията от дългово финансиран бум на разходите след влизането в еврозоната са неоснователни.

„Напълно сме наясно, че членството в еврозоната означава приемане на рамка, създадена за целия съюз“, каза Радев.

„Решението е да се укрепят националните политики – особено фискалните и структурните – за да се осигури устойчивост при общ паричен режим.“

България влиза в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха финално одобрение миналата седмица. Това е исторически момент за страната с население 6.4 млн. души, която пое ангажимент за членство още през 2007 г., но срещна години на забавяния – най-скоро заради инфлационен скок след пандемията и войната в Украйна, пише POLITICO.

За да се присъедини, България трябваше да задържи средната си инфлация между април 2024 г. и април 2025 г. на не повече от 1.5 процентни пункта над тази в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС.

След ръст до 4% в началото на годината (поради отпадане на мерки, като нулево ДДС за ресторанти и хляб), инфлацията се върна до средно 2.7%, подпомогната от намаление на административните цени.

Макар икономическите данни вече да изглеждат приемливи, Брюксел отбелязва, че България все още има предизвикателства в борбата с корупцията и съдебната независимост.

Радев подчерта, че членството в еврозоната няма да промени драстично икономическата философия на страната:

"Основният въпрос не е дали можем да заемаме повече, а дали ще останем отговорни в използването на дълга – по разумен и насочен към растежа начин."

Нови предизвикателства за БНБ

Българската народна банка също ще трябва да се приспособи сериозно, посочва POLITICO. При валутния борд инфлацията се контролираше не чрез парична политика (БНБ не определя лихви), а чрез фискална дисциплина и данъчна политика.

Основните инструменти на БНБ досега бяха:

  • минимални задължителни резерви от 12%,
  • нула лихва върху тези резерви.

От следващата година обаче и двете ще бъдат загубени, тъй като ЕЦБ изисква едва 1% резерви. Това означава, че банките в България внезапно ще имат много повече средства за кредитиране – в момент, когато вече има бум на кредитирането:

  • Ипотеките са скочили с 26% на годишна база (до април),
  • Потребителските кредити – с 14%.

Свалянето на валутния борд означава също, че вече няма „автоматичен механизъм за дисциплина“ – ЕС правилата за стабилност и растеж (SGP) остават единствената фискална рамка.

Те са въведени и в българското законодателство, но ЕЦБ посочи, че са нужни още усилия, за да може Фискалният съвет на България ефективно да наблюдава спазването на правилата.

„Структурна особеност на еврозоната е, че паричната политика е обща, но фискалната е национална“, каза Радев.

„Не можем да очакваме ЕЦБ да адаптира политиките си за отделни икономики – отговорността е на националните власти да се адаптират.“

Дигиталното евро и иновации

България влиза в еврозоната в ключов момент: обсъжда се въвеждането на дигитално евро.

Банковите асоциации в ЕС са притеснени, че това може да доведе до отлив на депозити и да ограничи възможността на банките да кредитират – особено в страни като България, където банковата система има по-голяма роля поради липса на развит капиталов пазар.

Радев отхвърли опасенията, че дигиталното евро ще усложни влизането в еврозоната, но призна, че то изисква стратегическо мислене в сферата на разплащанията и технологиите.

„Дигиталното евро трябва да отразява европейските ценности, включително правото на лична неприкосновеност“, каза той, призовавайки за „балансиран подход“, за да не се превърне в инструмент за наблюдение.

Според него, опитът на България с валутния борд и консервативната банкова култура я поставят в добра позиция да се справи с рисковете, свързани с дигиталната валута.

Консервативна сила във Франкфурт

Като бъдещ пълноправен участник в ЕЦБ, Радев посочи, че БНБ ще остане предпазлива и ориентирана към стабилност.

Без да се определя като „ястреб“ или „гълъб“ в паричната политика, той заяви ясно, че ще подкрепя решения, които засилват устойчивостта, ограничават фрагментацията и запазват ценовата стабилност в еврозоната.

„Ръководя една от най-консервативните централни банки – и нямаме намерение да променяме този курс“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !