Основният борсов индекс на Българска фондова борса SOFIX отбеляза исторически връх и премина границата от 1000 пункта, надминавайки нивата си от преди световната финансова криза през 2008 г.

Това е увеличение с близо 13% за месец, като положителното движение започна в началото на май. Основната причина са положителните нагласи на инвеститорите след новината, че България ще стане част от еврозоната през 2026 г. 

Никола Янков, управляващ партньор на Expat Capital, коментира в съвместния подкаст на Darik Business Review и компанията:

“Присъединяването на една държава към еврозоната е положителен фактор. Там хората гласуват с парите си. Няма какво да си говорим за манипулации и фалшиви тези за ползи и вреди. Категорично хората, които се занимават с инвестиране, смятат, че това е силен положителен фактор за една държава”. 

По негови думи, този ефект на борсите се наблюдава и във всички останали държави, които са били на прага на еврозоната. Това включва повишение на цените на акциите, на оценките на българските компании в частни сделки и на инвестиционни класове активи, като имотите. 

“Тези активи винаги са се качвали, понякога умерено, понякога много значително. Вече се забелязва такъв ефект и у нас”.

Какво ни показва ръстът на SOFIX?  

Янков каза, че всички инвеститори, които се занимават с оценка на риска и анализ на перспективите на българската икономика, гледат на това супер положително - въпреки апокалиптичните сценарии и опорки в социалните мрежи. 

“Няма да спорим дали еврото е хубаво или лошо, очевидно е хубаво, иначе нямаше да скачат цените на борсите. Глупаци там няма.”

“Това ще доведе до оживяване на перспективите за българските компании и на интеграцията на България в еврозоната, която е най-богатата и най-сигурната политическа и икономическа организация в света. С най-висок среден доход на глава от населението, с най-голяма политическа, икономическа и военна сигурност”, каза още Янков. 

Както световните, така и българските инвеститори оценяват присъединяването на страната ни към еврозоната добре. Това ще доведе до увеличаване на кредитния рейтинг на държавата, което ще означава, че България ще има възможност да се финансира по-евтино, а от там и българските компании ще могат да се финансират по-евтино и на по-добри условия.

“Валутният борд не елиминираше валутния риск на България, защото това беше просто един закон, който можеше да бъде отменен в парламента - с мнозинство на гласуване на депутатите. И този риск винаги съществуваше през всичките 28 години, откакто сме в него. Затова хората си държаха пари в евро и си обявяваха имотите в евро. Всичко хубаво и скъпо в тази държава се случваше с етикетче “евро” на него, а не лева. Причината е, че никой не вярваше какво ще се случи в НС някоя петък вечер, защото шестдесет и няколко депутати, които имат кворум, могат да променят Закона за БНБ, който определя валутния курс.”

След влизането на България в еврозоната няма как да се случват подобни промени. 

Чуждите инвеститори 

По думи на Янков чуждите инвеститори мразят валутните рискове. Също така в момента за тях е трудно да купят акции на БФБ, защото те се търгуват в лева. Един от основните проблеми е превалутирането, като България ще спести 1 млрд. лв. като икономика.

Друго затруднение е, че чуждите инвеститори трябва да имат българска сметка в лева, открита физически в България, което също ги затруднява технически. 

“Няма много български компании, които искат да отидат на борсата, а има такива, които са достатъчно големи, за да попаднат там и да са интересни за инвеститорите. Например, компаниите от минната индустрия ги няма там, базови производители на химически продукти - най-големите български предприятия не са на борсата. Сигурно има причина това да е така, но ако се промени, сигурно индексът SOFIX ще изглежда по друг начин”. 

Той допълни, че еврозоната дава още едно ниво на сигурност на българските банки в лицето на ЕЦБ. 

“Ако някой реши да тегли 1 млрд. лв. от българска банка, това ще е проблем за тази банка. На БНБ е забранено по закон да я финансира. Правителството също няма такива правомощия и тя ще трябва да затвори. Няма да се налага да го прави обаче в еврозоната, защото ЕЦБ има други кредитни линии за страните-членки”. 

* Подкастът е реализиран дни преди официалния отговор на ЕК и ЕЦБ на конвергентните доклади.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !