• Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че може да се наложи Европейската централна банка да пристъпи към допълнително увеличение на основните лихвени проценти.
  • Това ще стане, ако данните потвърдят, че инфлационният натиск, породен от енергийния шок, става по-устойчив.
  • В изказването си по време на OMFIF Sofia Forum Радев подчерта, че инфлацията в България остава значително по-висока от средната за еврозоната, което изисква разумни национални политики.

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев заяви, че може да се наложи допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив.

Изявлението беше направено при откриването на престижния OMFIF Sofia Forum, който се провежда в Резиденция „Бояна“ в София, съобщи БТА.

Според Радев през декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и нови икономически данни, които ще позволят по-точна оценка на продължителността на енергийния шок и неговите косвени ефекти върху цените и заплатите.

Паричната политика на ЕЦБ и инфлационният натиск

Димитър Радев определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ от октомври да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември.

По думите му тази пауза дава възможност да се оцени въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той обаче беше категоричен, че това не означава край на затягането на паричната политика.

„Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение“, заяви Радев.

„Решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание въз основа на новите данни, като се отчитат перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.“

Основната отговорност на ЕЦБ е да осигури стабилизиране на инфлацията в еврозоната на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Затова, според управителя на БНБ, не бива да се чака вторичните ефекти да се проявят в пълна степен, преди да се прецени дали са необходими допълнителни действия.

Икономическата обстановка в еврозоната

Годишната инфлация в еврозоната достигна 3.8% през септември, като значителна част от това увеличение се дължи на цените на енергоносителите.

Те са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, което създава риск отклонението от целевото равнище от 2% да продължи по-дълго.

Основният въпрос пред централните банкери е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към:

  • Останалите цени в икономиката
  • Нивата на заплатите
  • Инфлационните очаквания

Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите.

Въпреки това проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти показва ревизирани нагоре очаквания за инфлацията през 2027 г. до 2.6%.

Същевременно, икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие, а затегнатите условия за финансиране ограничават търсенето.

България в еврозоната: Предизвикателства и отговорности

От началото на 2026 г. БНБ участва пълноценно в Евросистемата, което Радев определи като „фундаментална институционална промяна“.

Той обаче предупреди, че присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики и нуждата от разумни вътрешни политики.

Като пример той посочи инфлацията в България, която през септември е била 5.6% на годишна база при средно 3.8% за еврозоната.

По предварителни данни на НСИ, които Радев очакваше да бъдат обявени, годишната инфлация в страната през октомври се повишава до 6%.

„Тези стойности показват, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната“.

Присъединяването към валутния съюз значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните. Затова разумните национални политики и силният банков сектор стават още по-важни.

Радев обърна специално внимание на необходимостта от фискална политика, съобразена с предизвикателствата, като мерките в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни и добре насочени.

Кристин Лагард и Димитър Радев/ Christine Lagarde X
Кристин Лагард и Димитър Радев/ Christine Lagarde X

Стабилността на банковия сектор в България

Според управителя на БНБ банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден. Кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити, което изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика.

Радев подчерта, че добрите показатели не са основание за облекчаване на изискванията, а възможност за поддържане на адекватни буфери, преди рисковете да са се материализирали.

Целта е да се съхрани устойчивостта на банковата система и способността ѝ да финансира икономиката.

В заключение Димитър Радев заяви, че в настоящата среда основната задача е да бъде съхранено доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google