• Според HR експерта Петър Джугански пазарът на труда в България навлиза в реална криза, а не просто в „охлаждане“.
  • Основните сигнали са драстичният спад на обявите за работа, особено в IT сектора, и масовите съкращения в технологични гиганти като Bosch.
  • Въпреки ръста на чуждестранните инвестиции, те не създават нови работни места, а напливът на чуждестранни работници заплашва да подбие заплащането за младите българи.

Въпреки официалните данни за рекордно ниска безработица, българският пазар на труда показва ясни признаци на „охлаждане“, което според експерти вече прераства в реална криза.

Намаляващи обяви за работа, масови съкращения в технологични компании и затваряне на производства са само част от тревожните сигнали.

Анализът е на HR експерта Петър Джугански, направен в ефира на Дарик радио, според когото ситуацията е притеснителна и не трябва да се подценява.

„Да се заблуждаваме и да си казваме: "Това е някаква време на корекция, ще отмине след някой друг месец", според мен е лъжа. Истината е, че кризата си я има, тя е тук“.

Охлаждане или реална криза на пазара на труда?

Експертът подкрепя твърдението си с конкретни данни. Анализ на обявите за работа в големите портали и LinkedIn показва общ спад от 7-8% на годишна база. Сривът обаче е най-драстичен в IT сектора, където спадът на предлаганите позиции надхвърля 17%.

Ярък пример за тази тенденция е новината за затварянето на един от големите технологични центрове на Bosch в България, което оставя на пазара 760 висококвалифицирани инженери.

Според Джугански, това не е изолиран случай и други компании от IT сектора също предприемат големи съкращения, макар и все още да не са го обявили публично.

Причината за съкращенията в Bosch е свързана с пропадането на голям проект за автономно управление на автомобили съвместно с Volkswagen, което води до съкращения не само в България, но и в Румъния и други държави.

Чуждестранните инвестиции: Ръст на хартия, но създават ли нови работни места?

На пръв поглед данните за чуждестранните инвестиции изглеждат оптимистично. За първите четири месеца на годината те надхвърлят 2 милиарда евро, което е значителен ръст спрямо предходните години (3.3 милиарда за цялата 2023 г. и 2.8 милиарда за 2022 г.).

Петър Джугански обаче призовава за по-внимателен прочит на тези цифри.

„Много обаче е важно да помислиме какво ни носят тези инвестиции. Дали с тях само се купува нова техника или просто ги реинвестират, за да не платят данък някъде. Дали всъщност тези инвестиции създават нови работни места. Според мен това нещо отсъства“.

Той отбелязва, че докато списъкът с компании, които планират съкращения, е дълъг, този на откриващите нови офиси или производства в България е „кратичък“.

Проблемът се задълбочава и от факта, че България вече не е евтината дестинация от миналото. Инвеститори, търсещи ниски разходи за труд, лесно могат да преместят производствата си в държави с двойно или тройно по-ниски заплати.

Петър Джугански, HR експерт; ©Facebook/Петър Джугански
Петър Джугански, HR експерт; ©Facebook/Петър Джугански

Регионални дисбаланси и ролята на държавния сектор

Официалната статистика на Евростат отчита безработица от около 3% за България – една от най-ниските в ЕС. Тази цифра обаче крие огромни регионални дисбаланси.

  • Югозападен район (София и Благоевградска област): Безработицата е едва 1.6-1.7%.
  • Северозападна България: Безработицата достига 11.5%.

Разликите в заплащането също са драстични, като средната заплата в София е в пъти по-висока от тази в области като Монтана.

Джугански обръща внимание и на дисбаланса между заплатите в държавния и частния сектор, като средните възнаграждения в обществения сектор са по-високи.

Според него това не влияе добре на мотивацията, особено при младите хора, и създава среда, в която веднъж влязъл в държавната администрация, служителят трудно се адаптира обратно към конкурентната среда на частния бизнес.

Напливът на чуждестранни работници: Решение или нов проблем?

На фона на тези процеси се наблюдава все по-видимо присъствие на чуждестранни работници, предимно от Средна Азия (Киргизстан, Узбекистан) и Индийския субконтинент. Те заемат позиции основно в сектори с недостиг на кадри като туризъм, транспорт и доставки на храна.

Според Джугански, това е неизбежен процес, породен от няколко фактора. От една страна, десетки хиляди българи, работили в туризма, са заминали в чужбина (Гърция, Кипър, Италия) за по-добро заплащане. От друга, много български граждани не желаят да работят нископлатен сезонен труд.

Въпреки че работодателите поемат значителни разходи за чуждестранните служители (визи, билети, настаняване, храна), което прави общия им разход съпоставим с този за български работник, базовите заплати остават ниски – около 700 евро. Това обаче е в пъти повече от средното възнаграждение в техните родни страни.

Джугански предупреждава, че този процес има и негативна страна.

„Постоянното вкарване на голям брой имигранти, гастарбайтери и т.н., това тласка малко или много заплатите надолу и в крайна сметка вреди и на младите наши сънародници, които тепърва се опитват да захванат някаква работа“.

Предизвикателствата пред младите и бъдещето на пазара

Ситуацията за младите хора, които тепърва навлизат на пазара на труда, става все по-сложна. Навлизането на изкуствения интелект елиминира част от позициите за начинаещи (junior), а заемането на нискоквалифицираните работни места от чужденци допълнително ограничава възможностите им.

Въпреки трудностите, експертът съветва младите хора да се насочват към сфери с бъдеще. „Естествено инженерните специалности и науки“, препоръчва Джугански, като подчертава, че въпреки кризата в IT, специалистите с добри технически умения и владеене на чужди езици все още могат да намерят реализация.

Целият разговор можете да проследите във видеото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !