• Според нов доклад на Световната банка, намаляването на бедността в България е неразривно свързано със зеления преход.
  • Джейсън Пелмар, ръководител на институцията у нас, подчерта, че политиките в областта на заетостта, социалната защита и енергетиката трябва да се разработват съвместно.
  • Въпреки икономическия растеж, страната се сблъсква с високи нива на неравенство и регионални различия, които засягат най-уязвимите групи от населението.

Намаляването на бедността в България не може да бъде отделено от зеления преход, а политиките в областта на заетостта, социалната защита и енергетиката трябва да се разработват съвместно.

Това заяви Джейсън Пелмар, ръководител на офиса на Групата на Световната банка за България, по време на представянето на оценката на бедността и равнопоставеността в страната, озаглавена „Зелено и приобщаващо бъдеще: създаване на възможности в рамките на зеления преход“.

"Работните места, социалната защита и енергийната политика вече не могат да бъдат планирани поотделно. Това е едно от ясните заключения на оценката".

Пелмар подчерта значението на междуинституционалната координация и благодари на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетиката за съвместната работа по доклада.

Напредък и трайни неравенства

Според Джейсън Пелмар България има основания да отчита постигнатия напредък през последните две десетилетия, през които страната е достигнала статут на държава с високи доходи.

Бедността е намаляла значително, доходите са се повишили, а средната класа вече е най-голямата обществена група, като основен принос за това имат икономическият растеж, трудовите доходи и пенсиите.

Въпреки това Пелмар обърна внимание, че общите икономически показатели не отразяват еднакво условията на живот на всички граждани.

Относителната бедност и неравенството в България остават сред най-високите в Европейския съюз, съобщава БТА. Някои семейства, населени места и региони не са се възползвали в еднаква степен от икономическия растеж.

Сред групите, при които бедността и ограниченият достъп до възможности са концентрирани, са децата, възрастните хора, живеещи сами, и ромските общности.

Основни предизвикателства пред страната

Моника Робайо-Абрил, старши икономист в Световната банка, представи конкретни данни, които илюстрират предизвикателствата.

Според статистиката 19% от домакинствата в България нямат възможност да отопляват домовете си, което е висок процент по европейските стандарти. Основните рискови групи включват:

  • Ромското население: 73% от него е в риск от изпадане в бедност и социално изключване.
  • Децата: 27% от тях са изправени пред същия риск, което е едно от най-високите нива в ЕС.
  • Самотните възрастни хора: 39.7% от тях са в риск от бедност.

Наблюдават се и сериозни регионални различия. В Северозападния и Централния северен регион около 20% от населението е в риск от бедност, а в 20 общини този дял достига 50%.

Според доклада дете, родено в бедно семейство, има малка вероятност да избегне бедността по-късно в живота си.

Национални цели и политики

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова съобщи, че България си е поставила за цел до 2030 г. да изведе 787 000 души от риск от бедност или социално изключване.

За пет години броят им вече е намалял с 455 000. Тя определи доклада на Световната банка като ключов за бъдещите национални политики.

"Паричните плащания сами по себе си не са достатъчни. Нуждаем се от все по-задълбочен и интегриран подход, който съчетава подкрепата за доходите с достъп до качествено образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване".

Тя подчерта, че националните приоритети са в синхрон със стратегията на ЕС и обхващат подкрепа през всички етапи на живота.

По отношение на борбата с енергийната бедност по Социалния план за климата се разработват реформа и шест инвестиции на обща стойност близо 700 млн. евро.

Те предвиждат ваучери за 30 000 уязвими семейства за подмяна на стари електроуреди, мерки за енергийна независимост на социалните услуги и директна доходна подкрепа за най-бедните.

Енергийната бедност и зеленият преход

Николай Налбантов, директор в Министерството на енергетиката, подчерта, че намаляването на енергийната бедност изисква дългосрочни решения и целенасочена подкрепа.

Предстои разработването на дългосрочна програма до 2050 г. за справяне с проблема. Усилията са насочени към по-точно идентифициране на енергийно бедните домакинства, повишаване на енергийната ефективност и внедряване на нови технологии.

„Успешният енергиен преход не се измерва единствено с технологичните промени, а и с това доколко съумяваме да направим ползите от тях достъпни за хората“.

В заключение, Джейсън Пелмар заяви, че Световната банка е готова да помогне изводите от доклада да се превърнат в конкретни действия, за да може резултатите от развитието на България да достигнат до всички нейни граждани.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google