• Одит на Сметната палата за периода 2020-2026 г. разкрива мащабни нарушения във финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“.
  • Констатациите включват сключване на договори за милиарди без осигурен финансов ресурс, системно надвишаване на прогнозните стойности чрез анекси и сериозни пропуски в контрола.
  • Докладът, поръчан от Народното събрание, посочва още забавени с години плащания, нарушения при индексацията на договори и хаотично отчитане на разходите, довело до счетоводни корекции за 766.94 млн. евро.

Одит на Сметната палата разкри сериозни пропуски и системни нарушения във финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Докладът обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и е изготвен по поръчка на Народното събрание.

Основните констатации сочат сключване на договори за обществени поръчки без осигурен финансов ресурс, драстично ниски прогнозни стойности, които впоследствие са увеличавани многократно с анекси, и неефективен контрол.

Според доклада липсва дългосрочна визия за развитие, а стратегическото планиране в АПИ има сериозни пропуски. Установено е, че агенцията извършва плащания едва когато съществува висок риск от натрупване на големи лихви за забава или след влезли в сила съдебни решения.

Поети ангажименти за милиарди над бюджета

За одитирания период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18.2 млрд. лева (9.31 млрд. евро), докато разходната ѝ база е била 11.4 млрд. лева (5.83 млрд. евро).

Това означава, че поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6.8 млрд. лева, или 3.48 млрд. евро (близо 60%).

По този начин се обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца, което създава риск за своевременното изпълнение и разплащане на договорите.

Системният недостиг на средства е наложил отпускането на 1.6 млрд. лева (818.07 млн. евро) допълнителни разходи по бюджета на МРРБ с постановления на Министерския съвет, като 1.2 млрд. лева (613.55 млн. евро) от тях са били предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътната мрежа.

Драстично надвишаване на прогнозните стойности

Сметната палата е установила системна практика за надвишаване на прогнозните стойности на проектите. Анализът показва:

  • Поддръжка на пътища: При 139 от общо 213 договора са сключени допълнителни споразумения, увеличаващи стойността им с 5.6 млрд. лева (2.86 млрд. евро), което е ръст от 78%.
  • Ново строителство: По 64 договора с първоначална стойност 4.8 млрд. лева (2.45 млрд. евро) са утвърдени анекси за още 1.9 млрд. лева (971.45 млн. евро).
  • Основен ремонт: При 74 договора на стойност 747.4 млн. лева (382.14 млн. евро) са възложени допълнителни дейности за 42.7 млн. лева (21.83 млн. евро).

Един от най-показателните примери е договор с първоначална прогнозна стойност от 18.7 млн. лева (9.56 млн. евро), който след допълнителни споразумения, спогодби за индексация и уреждане на вземания достига обща стойност от близо 396 млн. лева (202.47 млн. евро)  – увеличение от над 21 пъти.

Според съвместна проверка на МФ и МРРБ, 98.6% от тези разходи са били за дейности извън първоначално договорения предмет.

Други фрапиращи случаи включват договор, чиято стойност нараства от 28 млн. (14.32 млн. евро) на 424 млн. лева, или 216.79 млн. евро (над 15 пъти), и такъв, който от 17.6 млн. (9 млн. евр) достига близо 130 млн. лева, или 66.47 млн. евро (над 7 пъти).

Нарушения при индексацията на договорите

Във връзка с инфлацията АПИ е сключила 56 спогодби за индексация на обща стойност близо 1.1 млрд. лева (562.42 млн. евро). Одитът констатира системни законови нарушения при подписването им, сред които:

Поемане на задължения без финансов ресурс: Спогодбите са подписвани без налични средства, което е в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Индексация по прекратени договори: Въпреки изричните указания на МРРБ, че това е недопустимо, АПИ е сключвала такива спогодби.
Липса на вътрешни правила: Към момента на проверката АПИ не е имала действащи правила за прилагане на методиката за индексация.
Отклонения от закона: Открити са несъответствия със ЗОП, като в един от случаите са изплатени близо 1 милион лева повече от законово допустимото.

Забавено отчитане и хаос в плащанията

Процесът от извършване на дейностите до тяхното плащане е изключително тромав, посочват от Сметната палата.

Липсата на регламентиран срок, в който Управителният съвет (УС) на АПИ трябва да одобри сертификатите за извършена работа, води до забавяне с години. Одиторите са открили неодобрени сертификати от 2022 г., 2024 г. и 2025 г.

Липсата на ясни критерии за приоритизиране на плащанията създава риск от субективизъм и облагодетелстване на определени изпълнители.

Установена е и практика УС да одобрява голям брой сертификати наведнъж, без да бъде представен доказателствен материал за извършената работа. Това създава и риск от повторно възлагане на дейности, които вече са в гаранционен срок, посочват още одиторите.

Тази практика е довела до сериозно отклонение от счетоводните принципи, тъй като разходите не са отчитани в периода на тяхното извършване.

В резултат на одита и указания от Министерството на финансите са направени счетоводни корекции в отчета на МРРБ за 2025 г. на стойност 1.5 млрд. лева (766.94 млн. евро).

Слабости в контролната система

Одитът установява значителни слабости в контрола на дейностите в АПИ. Липсва единна система за отчет и проследяване на сертификатите, а документацията по договорите се съхранява разпокъсано.

Одитът установява случаи на прилагане на незаверени копия на документи, таблици в Excel без дати, имена и подписи на издателя, липса на кантарни бележки (напр. за извозване на земни и скални маси или за асфалтови смеси), което не позволява да се потвърди автентичността и реалното извършване на отчитаните количества.

Контролът в Централната администрация е определен като формален, фокусиран върху наличието на документи, а не върху тяхното съдържание.

След проверката Сметната палата е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google