Българската дървопреработвателна индустрия е изправена пред все по-сериозни предизвикателства заради начина, по който функционират търговете за дървесина, високите начални цени и засиления внос от Украйна и съседни държави.

Това заяви Димитър Янушев, основател на "Палисандър", в обширен разговор за състоянието на сектора, в който очерта редица проблеми – от натиска върху производителите до липсата на държавна политика за защита на българските предприятия, които обработват дървесина.

По думите му дървесината не трябва да се разглежда единствено като суровина, а като стратегически ресурс с екологична стойност.

Янушев подчерта, че един кубичен метър дървесина може да съхрани до един тон въглероден диоксид, което прави използването ѝ важна част от устойчивото строителство и зелената икономика.

Търговете – електронни, прозрачни, но рискови

Според него търговете за дървесина са се превърнали в сериозно изпитание за бизнеса. В България те се провеждат основно в две големи сесии – пролетна и есенна, в рамките на които се разпределят между 80% и 90% от количествата дървесина за годината.

„Тържната система е такава, че всеки може да участва, ако отговаря на условията. Проблемът е, че при силно търсене цените се качват до максимума“.

По думите му електронните търгове са по-прозрачни и надеждни от старите „тайни“ процедури с пликове, защото всяка стъпка от наддаването остава видима след края на процедурата. Въпреки това рискът за бизнеса остава огромен.

Причината е, че фирмите често купуват дървесина на високи цени, водени от очаквания за силен пазар, но впоследствие международната конюнктура се променя и материалът поевтинява. Тогава предприятията остават с прекалено скъпа суровина и минимални маржове.

Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева
Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева

Войната в Украйна обръща пазара

Според Янушев именно войната в Украйна е довела до сериозен срив на цените на международните пазари. По думите му големи количества евтина дървесина са започнали да навлизат в Европа, включително в България. Основна причина за ниската цена на украиснката дървесина е опитът на страната да вкара капитал в икономиката си. 

„Украинската дървесина влиза с 20%, 30%, дори 40% по-ниски цени. Това тотално срива пазара“.

В резултат България постепенно е загубила позиции като износител. Ако преди години между 30% и 40% от продукцията на българските предприятия е била предназначена за външни пазари, днес процесът е обратен – все повече дървесина влиза в страната, а износът намалява.

Димитър Янушев, Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева
Димитър Янушев, Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева

„На много места в България дървесината просто не успява да се реализира. Част от нея дори се похабява, защото в междинните периоди държавните стопанства добиват материала и го оставят на склад. 

Проблемът е, че цените остават на определено ниво, а при тези стойности бизнесът често отказва да купува. Така дървесината започва да губи качествата си, а впоследствие цената ѝ постепенно се намалява", казва Янушев. 

Той разказва пред журналисти, че е имало е случаи, в които не само не са изпълнени заложените лесоустройствени планове и не е продадено предвиденото количество за годината, но и складираната дървесина се е обезценила до степен да може да се използва единствено за пелети, дробен материал или нискокачествени продукти. Причината е, че след престой тя вече не става за по-висок клас производство.

"Според мен това е резултат от логиката на напълно либерализиран пазар. Вносът на евтина дървесина, особено от Украйна, влиза без реални регулации или механизми за защита на българските производители.“

Янушев посочи, че българските производители вече трудно могат да бъдат конкурентни дори на близки пазари като Северна Македония, Сърбия и Гърция, които предпочитат по-евтин материал от Румъния или Украйна.

Високи начални цени и тежка администрация

Според него проблем създават и високите начални цени на дървесината в България. Той твърди, че страната е сред държавите с най-високи стартови нива в региона, въпреки по-трудния достъп до горските райони и по-слабата инфраструктура спрямо държави като Германия и Австрия.

„В момента България е сред страните с вероятно най-висока начална цена на дървесината на корен. В Германия и Австрия например дървесината, която е подходяща за разбичване и производство – т.е. първи и втори клас – се търгува на по-ниски нива. У нас началната цена е около 90–100 евро, докато в аналогични европейски държави е между 85 и 90 евро. При тях обаче има и друго предимство – достъпът до горските райони е много по-лесен. В България терените са силно пресечени, планински и труднодостъпни, а инфраструктурата в горите все още не е толкова добре развита, колкото в много западноевропейски държави."

По-добрият достъп там води и до по-ниски транспортни разходи. В крайна сметка техните предприятия се снабдяват с по-евтина дървесина, а освен това са и значително по-технологични. Това им позволява да постигат по-ниска себестойност на крайните продукти, особено при по-високотехнологичните производства.

"В началото българската дървесина се реализираше много добре на външните пазари. През последните три години обаче процесът се обърна. Днес в България се внася повече дървесина, а износът значително намаля. Това означава, че вече не сме достатъчно конкурентоспособни. Не можем да предложим цена, на която да изнасяме успешно за пазари като Северна Македония, защото там е по-изгодно да се купува дървесина от Румъния или Украйна."

Подобна е ситуацията и в Сърбия. Гърция остава сравнително малък пазар за България, но и там навлиза украинска дървесина, тъй като транспортът през България не оскъпява съществено крайната цена.

Той отправи критики и към структурата на държавното управление в сектора, като според него раздутата администрация увеличава финансовия натиск върху стопанствата и бизнеса.

Минимални печалби и липса на инвестиции

По думите му дървопреработвателните предприятия работят с изключително ниски производствени надценки – понякога едва 4-5%, което прави сектора силно уязвим при всяка пазарна промяна.

„Не е, че предприятията не искат да инвестират. Просто не остава капитал“.

Той обясни, че много компании се принуждават да работят дори на ръба на загубата, само за да задържат персонала си и да не спират производството.

Допълнителен проблем е и моделът на плащане – държавните горски стопанства изискват дървесината да бъде платена предварително, докато предприятията получават плащанията от своите клиенти със забавяне от 30 дни или повече. Това създава сериозен натиск върху оборотните средства.

Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева
Палисандър ООД / Снимки: Полина Пенчева

Липсва ли държавна политика?

Янушев е категоричен, че секторът не получава достатъчна подкрепа от държавата.

„За земеделците има механизми и регулации. За нас няма. Като че ли ни възприемат като малък и незначителен сектор“.

Според него липсват инструменти за защита на българските производители – било чрез минимални или максимални ценови механизми, било чрез политики за ограничаване на нелоялния внос.

В заключение Янушев предупреди, че ако тенденцията продължи, българските предприятия ще стават все по-малко конкурентоспособни, а възможностите за инвестиции, модернизация и задържане на работна ръка ще се свиват още повече.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !