В България рядко говорим за компании с традиция на 100 години. Дори и да имаме такива, те са преминали през различни преобразувания и държавна собственост. Частният бизнес - такъв, какъвто го познаваме днес, започва чак след промените. 

Историята прекъсва през 1944 г., а след 1989 г. предприемачеството започва почти от нулата. Затова и в местния бизнес 30-годишнината не е просто юбилей. Тя е тест за оцеляване и устойчивост.

Малко български компании, създадени в хаоса на 90-те, успяват да преминат през хиперинфлацията, кризата от 2008 г., пандемията, скока на суровините и хроничния недостиг на работна ръка – и все още да растат.

Една от тях е "Теразид".

Производителят на строителни материали тази година навършва 30 години. Компанията излиза на пазара през 1996 г., а днес продава в над 10 държави – от Гърция и Румъния до Либия и Белгия.

В студиото на „Портфейл“ по Дарик радио гостуваха Мартин Станков, специалист "Пазарни проучвания", и Атанас Ценков, "Маркетинг" в "Теразид". 

Компанията отчита много добра 2025 година с доста големи ръстове, а 2026 започва с много работа заради големия бум в пазара на имоти и строителството. 

Да оцелееш 30 години в България

За западноевропейския бизнес 30 години често са ранна зрялост. За българския частен сектор не е така. Повечето семейни компании в страната тепърва минават през първата голяма трансформация – предаването към второто поколение.

Именно там се намира и Теразид.

„В началото не бях много ентусиазиран. Започнах работа паралелно с ученето. Останах в България, въпреки че имах възможност да уча и в чужбина“, признава Мартин Станков, който е и син на основателя.

Самият той - вместо директно да влезе в управлението, започва „от най-ниското ниво“ – разнасяне на фактури, работа по складове и ежедневни задачи във фабриката.

„За да ръководиш една компания успешно, трябва да познаваш проблемите от най-ниското до най-високото ниво. Моят брат също работи в компанията. Надявам се един ден и децата ми да продължат бизнеса“. 

Това е модел, който все по-рядко се среща в българския бизнес, където много наследници предпочитат кариера извън производството. Но при индустриалните компании приемствеността остава критична – особено в сектор, зависим от технология, логистика и дългосрочни отношения с клиенти.

От лепила за плочки към „направи си сам“

Основният бизнес на "Теразид" остава производството на строителни материали – лепила, мазилки, хидроизолации, топлоизолационни системи и саморазливни подове, замазки.

Но през последните години компанията разширява посоката с продукти за крайни клиенти и интериорни решения. От една година се опитват и да наложат нов бранд - Balitura, който е насочен към бои и мазилки. 

Един от примерите е въвеждането на микроцимента – материал, който постепенно измества класическите плочки в част от модерните интериори. Нанася се директно върху съществуващи повърхности, без къртене и фугира, по-лесно е и за поддръжка. Системата е известна още като MicroCem и в момента е нашумяла много и сред архитектите и апликаторите. 

„Слагате го върху старите плочки и това спестява прах, време и ремонт“, обяснява Атанас Ценков. 

Търсенето идва не само от модата в интериора, но и от структурен проблем у нас - липсата на майстори.

"Ние сме единственият български производител на този тип микроцимент. Има доста вносни материали от чужбина", допълни Мартин Станков. 

България няма достатъчно майстори

Недостигът на кадри вече е една от най-големите спирачки пред строителния сектор. И докато цените на материалите след COVID-19 постепенно се стабилизират, цената на труда продължава да расте.

Това променя и самите продукти. Все повече производители разработват решения, които могат да бъдат полагани по-лесно и с по-малко специализирана работа.

Паралелно с това "Теразид" създава и собствена академия за обучение на апликатори и майстори – нещо, което все повече индустриални компании правят сами, защото професионалното образование не успява да навакса нуждите на пазара. Според Станков:

"Това, което ми прави впечатление на мен лично и ми харесва, е, че самите майстори не го определят като харчене на пари, а извличат максимума и научават нови неща. Отделя им се доста индивидуално внимание в тази академия". 

Автоматизацията влиза във фабриката, но не заменя хората

Голяма част от производствените линии вече са автоматизирани. Един оператор контролира процес, който преди би изисквал десетки работници. Но индустрията все още не вярва напълно в сценария, при който изкуственият интелект заменя човека. Според "Теразид":

„При нас AI все още не е приложим. Все още си трябва човешки ум“.

От компанията казват, че нямат текучество на работниците. Половината от около 100-те служители на компанията са с над 15 години стаж – рядкост за българския пазар на труда.

В завода вече работят и служители от Непал, Узбекистан и Шри Ланка – тенденция, която постепенно се превръща в норма за българската индустрия, посочва Мартин Станков.

"Визите на чужденците са за 2 години. Разбират се с българите, а някои искат да останат да живеят в България. Най-старият ни чуждестранен служител дойде още преди COVID-19 кризата. От 2018 г. е в България". 

Атанас Ценков казва, че още в началото му прави впечатление, че обстановката в компанията е изключително неформална. Трудно се прави разлика кой е служител и кой е управител. 

"Умишлено винаги съм избягвал корпоративното. В "Теразид" обстановката е изключително приятелска и неформална. Не можете да намерите собственика в кабинета му - просто го няма. Ще го намерите най-често в работилницата, където разработва нови рецепти и помага на колегите". 

Българското производство и комплексът за „вносното“

„Има мислене, че нещо, произведено в чужбина е по-хубаво от българското. Това при нас не е така. Без да нападам чуждестранните компании, но суровините, които използваме, са едни и същи“, казва Мартин Станков.

Според компанията, това често няма икономическа логика. При тежките строителни материали транспортът е толкова скъп, че много от продуктите така или иначе се произвеждат локално. 

Въпреки това българските производители продължават да се конкурират не само с международни компании, но и с психологическия ефект на „вносното качество“.

"Теразид" използва суровини от над 30 държави, а по думи на Станков в момента има само 2-3 български компании на пазара за суровини, които се преборват с чуждите компании на нашия пазар, защото конкуренцията е много трудна. 

Колкото до износа за чуждите пазари, Станков определя като най-предизвикателни тези в Африка, защото материалите там са малко по-различни заради климатичните условия. 

"Пазарите в Гърция, Кипър и Северна Македония са ни много силни. Предлагаме и качество на добри цени, с това изпреварваме конкуренцията ". 

След бума на имотите идва бумът на ремонтите

Силната 2025 г. за имотния пазар се е отразила директно и върху производителите на строителни материали. "Имахме доста големи ръстове, дори неочаквани“, казва Мартин Станков.

Но според компанията следващата голяма вълна няма да бъде само новото строителство. А довършването му.

„Всички тези жилища трябва да се ремонтират, за да се населят.“

Това е и причината фирмата да инвестира все повече във вътрешни продукти, декоративни покрития и решения за реновация.

Паралелно компанията изгражда нов четириетажен склад, който трябва да увеличи капацитета за готова продукция и да ускори доставките към клиенти и дистрибутори, добавяйки:

"При 8-часова смяна можем да направим около 400 тона готова продукция". 

Българската индустрия вече мисли като бранд

Може би най-интересната трансформация в разговора не е производствена, а културна.

Компании, като "Теразид", вече не се конкурират само с цена и производство. Те започват да мислят като брандове – с дигитално присъствие, обучения, общност и маркетинг, разказва Атанас Ценков.

„Когато дойдох, компанията почти нямаше представа какво се случва онлайн“.

Днес фирмата подготвя мащабна кампания за 30-годишнината си, включително обяви, че ще подари пълно саниране на къща за свой клиент. От "Теразид" казаха в студиото на Дарик радио, че съвсем скоро ще обявят какви са условията за кандидатстване в играта, като тя ще важи на територията на цяла България, а компанията ще поеме и поставянето. Повече можете да очаквате на страницата им във facebook ТУК. 

Малък детайл, който показва по-голямата промяна: българските индустриални компании вече не искат просто да произвеждат. Искат да бъдат разпознаваеми.

А това може би е най-ясният знак, че частният бизнес в България започва да влиза във фазата на приемственост и устойчивост.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !