От овчарник до 4 млн. евро оборот: Велинградска мебелна фабрика превзе света със столове

В индустриалния свят на България, където малките производители често остават в сянка на големите международни компании, велинградската компания Kasto Chairs успява да изгради история за успех, която заслужава внимание. Семейната мебелна фирма, основана през 1994 година, днес прави оборот от 8 млн. лв. (4 млн. евро), а започва пътя си от обикновен овчарник. 

От овчарник до фабрика: първите стъпки на Kasto Chairs

Историята на компанията започва скромно. Основателите – родители на настоящия управител Стойко Стойнов – се възползват от уменията си в автоматизацията на производството, за да създадат нещо уникално за региона – производството на столове от чамова дървесина, когато никой друг не го прави.

„През 1994 година в региона нямаше никой, който да произвежда столове. Ние бяхме първите“, споделя Стойнов.

Местните производители в онзи момент са били известни с производство на кухни и шкафове от чамова дървесина.

"Тук регионът е известен с това, че имаме много чамови гори", добавя той, че изборът на материал не е бил случаен. 

Първото производство се развива в бивш обор за овце, където баща му Гуман Стойнов монтира четири машини и така първата фабрика на семейството остава там цели 19 години.

През 2001 година фирмата се мести във Велинград, където започва строителството на истинска фабрика.

„Баща ми е бил само на 25 години и е направил доста грешки, опитвайки се да създаде двуетажна фабрика, което е пагубно за индустриалното производство. Но тези уроци ни научиха на гъвкавост“, казва Стойнов.

През годините компанията постепенно разширява производствените си площи и интегрира модерни технологии. През 2007 и 2020 година Kasto Chairs купува и модернизира още производствени бази, разпределени на над два километра, с автоматизирани сушилни, CNC машини и нови аспирационни системи, които правят производствения процес почти изцяло механизиран.

К2: Как българска компания обзаведе летищата във Варна и Бургас за влизането ни в Шенген

Преход към модулност и поръчково производство

След финансовите трудности около кризата през 2008 г. - 2009 година, компанията преосмисля стратегията си.

До 2009 година производството е тип „конфекция“. Компанията продава четири модела столове, изработени от чам, в два цвята. Произведените продукти стоят на склад, а търговците идват със собствен транспорт, за да ги вземат.

"Така се конкурираме с другите производители – те оползотворяват цялото пространство на камиона, тъй като столовете са сравнително малки и могат да се подредят в голямо количество", казва Стойко Стойнов.  "Това беше пазарната концепция: клиентът идва, взема колкото може да натовари, и си тръгва. Понякога взимаха само 20 столове, но транспортът излзиаше безплатен, защото пълнеха празните пространства между големите мебели с нашите столове."

През 2009 година обаче настъпва криза – известно време никой не влиза във фабриката. Тези месеци са тежки и показват, че подходът „просто пълни складовете“ вече не работи.

След 2009 година семейната компания преосмисля концепцията си. Постепенно въвежда друг вид дървесина в производството – от изцяло чамови столове преминава към букова дървесина. Това позволява по-голяма гъвкавост, по-високо качество и адаптация към изискванията на международния пазар.

От производство на стандартни модели на склад, преминава към модулно, поръчково производство, използвайки букова дървесина.

„Това ни позволява да намалим остатъците и да работим по поръчка – стоката се реализира веднага. Освен това, модулният подход ни дава гъвкавост при различните модели и пазари“, обяснява Стойнов.

Гуман Стойнов казва, че в момента компанията не е голям консуматор на бук, а основен конкурент в страната в сегмента столове за материали е предприятието "Средна гора". 

"Лошото е че се изнасят заготовки, с които ние работим, за Китай. Фирмите изнасят заготовки, а трябва от тук да излиза само завършено производство", добави Гуман Стойнов. 

7 млн. лв. инвестиция: Завод за сглобяеми дървени къщи откриха в Търговище

Фокус върху квалифициран персонал и иновации

Един от основните предизвикателства остава недостигът на квалифицирани кадри. За да го преодолее, компанията инвестира в автоматизация и предлага конкурентни условия на труд, като същевременно привлича жени в производството – сегмент, който в България често се пренебрегва.

„Производството на столове не е тежко, и дава възможност за разнообразие в екипа. За жените алтернативата често е сезонна работа или шивашки бранш, който залязва“, добавя Стойнов.

В момента в компанията работят между 70 и 80 души. Преди 10 години, когато Стойнов започва работа в семейния бизнес, екипът се състои от 27 души. 

"Обикновено, когато намерим правилния човек, той остава при нас около две години."

Въпреки че работи в регион като Велинград, популярен със своя СПА туризъм, компанията казва, че не се конкурира за работници с хотелите и ресторантите, защото предлага и много по-добро заплащане. 

От компанията срещат проблем с липсата на специалисти в района, като казват, че не намират добре подготвени кадри от специализираното училище в града. 

Казват, че производството им би нарснало с още 50%, ако увеличат екипа си с 20% специалисти. 

Международна експанзия и изграждане на собствена марка

От самото начало, Kasto Chairs се фокусира върху чуждестранни пазари – основно Европа, но също САЩ и Австралия. В последните пет години компанията започва и налагането на собствена марка, създавайки каталог и уебсайт, както и изграждайки мрежа от агенти и дистрибутори.

„Работим по модела :work by order" – не произвеждаме продукти без конкретна поръчка. Това ни позволява да минимизираме риска и да стартираме масово производство веднага след прототип“, казва Стойнов.

Годишният оборот на фирмата вече достига близо 8 млн. лева, като повече от половината продукция е за международни пазари – Франция, Германия, Великобритания и САЩ и Австралия. Компанията се фокусира върху производство за столове в ХоРеКа сектора (хотели, ресторанти) и не толкова върху домашните мебели. 

Семейна визия и дългосрочен ангажимент

За Стойко Стойнов мотивацията да продължи семейния бизнес е лична и стратегическа.

„Имаше фикция, че един ден трябва да върна това, което родителите ми са ми дали – знания, умения, и ценности. Сега аз управлявам, с мисъл за бъдещето и международната експанзия“, казва той.

Kasto Chairs е пример за това как традиционният български бизнес може да се превърне в глобален играч, комбинирайки наследство, иновации и стратегическо планиране. История, която показва, че дори от овчарник може да се стигне до международни пазари, стига визията да бъде ясна и действията – последователни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !