Андрей Йорданов започва „Старият Бръснаръ“ по време на COVID-19, първоначално като хоби. Днес брандът има около 14 продукта, работи с близо 50 бръснарници и има клиенти в няколко държави. Най-големият му проблем обаче остава да победи нагласата, че евтините продукти от Китай и Турция в мъжката козметика могат да бъдат заменени от по-висококачествени български.

Всичко започва с празен рафт.

По време на COVID-19 Андрей Йорданов остава без продуктите, които обичайно използва. Купува други, а една вечер, вместо просто да ги сложи на лицето си, решава да прочете какво има вътре. Започва да разглежда съставките. И не харесва особено това, което вижда.

Тогава се появява една от онези идеи, които в началото звучат повече като експеримент, отколкото като бизнес план: „Аз може би мога да го направя по-добре.“

Йорданов работи в IT сферата. Затова следващата му стъпка не е да търси козметичен технолог, а да си направи бот. Захранва го с информация за съставки, които могат да се използват в козметиката, и започва да експериментира с формули. В системата има повече от 600 съставки, а според зададените параметри AI инструментът предлага комбинации.

Оттам нататък обаче започва реалната работа.

Формулите минават през технолог, който проверява дали са стабилни и могат да бъдат произведени. Произвеждат мостри, а Йорданов ги тества сам – гледа консистенция, гъстота, цвят, аромат, трайност и най-вече ефекта.

AI може да предложи формула. Но не може да реши дали човекът ще я сложи на лицето си за втори път.

Така постепенно се ражда „Старият Бръснаръ“ – бранд за мъжка козметика, насочен основно към бръснарници и салони.

Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив
Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив

От три продукта до 14

Първоначалният план е скромен – три продукта. После стават 10. След това 12. Днес са около 14.

Йорданов не произвежда сам козметиката. Работи с българска фабрика, сертифицирана по TÜV и ISO, където продуктите преминават през технологична оценка и контрол на партидите.

И тук започва една от важните особености на неговия модел.

„Старият Бръснаръ“ не е замислен като поредната козметична марка, която да запълни рафта в голям магазин. Основният канал са бръснарниците.

Причината е проста. Човекът, който току-що е седнал на стола, вече е там, защото се интересува от брадата, косата или начина, по който изглежда. Бръснарят може да му покаже продукта, да му обясни как се използва и да го остави да го изпробва. Това е много по-различен начин да продаваш козметика от това да сложиш опаковка на рафт и да чакаш някой да я избере.

"До момента съм стигнал до около 50 бръснарници в България", казва Андрей Йорданов пред Darik Business Review. 

Има клиенти в Румъния и Германия, а отделни продукти стигат и до САЩ.

Така хобито постепенно започва да прилича на бизнес.

Но не и на голям бизнес

Йорданов не крие, че засега не гледа на „Старият Бръснаръ“ като на компания, която трябва да расте на всяка цена. Първоначалната инвестиция вече е избита. Ако обаче сметката включва сериозна фабрика, машини, персонал и големи реинвестиции, картината е друга. Компанията на практика се управлява от един човек, без да броим счетоводството. Това означава, че зад всяка нова поръчка стои и доста ръчна работа – от подготовката на продуктите до опаковането им.

Етикетите например се лепят на ръка.

При малки количества това може да изглежда като детайл. При голяма поръчка обаче превръща бизнеса в съвсем различна история.

„Като стигна 50-70% от поръчката, спирам и си тръгвам, или сядам, поемам въздух, пия вода, разхождам се малко и се връщам“, разказва той.

Може да се купи машина. Само че машината струва пари, а при сегашния обем няма икономически смисъл. Или поне не такъв, който Йорданов е готов да прехвърли върху клиента чрез по-висока цена.

Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив
Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив

Най-евтиният вариант е да произведеш в Турция

Тук идва големият парадокс на „Старият Бръснаръ“. Йорданов е проверявал колко би струвало производството в други държави. Отговорът е прост: значително по-евтино. Особено в Турция.

Но ако производството бъде преместено там, според него се губи същината на марката да бъде "Made in Bulgaria".

Затова и опаковките са произведени в България. Повече от 80% от вложените съставки, по думите му, са от български производители. При някои продукти делът на натуралните и естествените съставки достига 98%.

Това не е просто маркетингов етикет за него. Той държи върху продуктите да пише, че са български. Дори когато чуждестранни партньори са го молили да махне българското знаме от етикета или да замени посланието с „Made in Europe“, отговорът му е бил отрицателен.

"Ако условието за работа е да се прикрие българския произход, предпочитам да не работя с този партньор", казва Йорданов.

Българското – хубаво, но не много скъпо

И точно тук се сблъскват идеята за българския продукт и реалността на пазара.

Според Йорданов в България има много добри производители и марки, но българското все още често се възприема като нещо евтино. В същото време продуктът му не е масова козметика, но не се позиционира в най-високия клас.

Проблемът е, че срещу него стоят продукти от Турция и Гърция, които могат да бъдат предложени на значително по-ниска цена.

Това се усеща особено силно в бръснарниците.

"Мога да отида в нов салон, да представя продуктите, собственикът да ги хареса, да разговаряме и да стигнат до момент, в който да започнем работа. А после идва поръчката. И тогава често се оказва, че салонът вече е избрал друг доставчик."

Причината не е непременно качеството. Цената е.

Пазарът на бръснарниците расте, но и конкуренцията

Самият сегмент обаче според Йорданов далеч не е изчерпан. Последните години донесоха истински бум на барбършоповете. В София има цели улици, на които бръснарниците са почти една до друга. За него това не е непременно лошо. Конкуренцията може да вдигне качеството, стига хората зад стола да гледат на професията като на нещо повече от кратък курс и бързо обслужване.

„За мен това да изкараш един курс не те прави бръснар“, казва той.

Добрият бръснар, според него, трябва да има усет и отношение към клиента. Това е професия, в която човек трябва да бъде и малко психолог, защото всеки клиент е различен и разговорът с него също трябва да е различен.

И точно тези хора са важни за „Старият Бръснаръ“, защото те са посредникът между продукта и крайния потребител.

Не е магически еликсир

Има и още една причина Йорданов да не обещава чудеса. В козметиката според него има твърде много продукти, които се продават с обещания за ефекти, които звучат почти медицински. Той предпочита обратното.

„Това е козметика, не е медицинска“, казва той.

Идеята е да подхранва кожата и да се грижи за нея, а не да представя продукта като магически лек.

Сред по-интересните му решения са продукти с необичайни аромати и съставки, включително щраусова мас, екстракти и комбинации, които не са типични за масовата мъжка козметика, като например тютюн.

Именно с восък за брада с щраусова мас брандът печели награда през 2023 г.

Сега Йорданов участва в инициативата 50 Best Products from Bulgaria с най-новия си продукт – хидратиращ „еликсир“, който според него има предимства пред традиционните масла.

Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив
Андрей Йорданов, основател на „Старият Бръснаръ“ / Снимки: Личен архив

Следващият пазар може да е Америка. Ако сметката излезе

„Старият Бръснаръ“ продължава да търси нови пазари. САЩ са сред най-интересните, но засега експанзията там е поставена на пауза. Причината отново е икономическа.

Разходите по износа и вноса правят сделката неизгодна и за двете страни. Това е може би най-трезвата част от историята на „Старият Бръснаръ“.

Йорданов не иска просто да каже, че продава в САЩ. Иска продажбата да има смисъл.

„В края на деня е важно плюсът и минусът в Т-образната сметка да излизат“, казва той.

И така малкият бранд продължава да расте – бавно, с около 14 продукта, десетки бръснарници и няколко чужди пазара.

Засега Андрей Йорданов все още нарича всичко това „хоби“.Но когато едно хоби има клиенти в няколко държави и започва да се сблъсква с проблеми като производствен капацитет, експортни разходи и ценова конкуренция от Турция, границата между хоби и бизнес вече е доста тънка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google