Европейският небостъргач от дърво, започнал като скица на салфетка, променя строителството

Започнал като скица на салфетка, норвежкият небостъргач Mjøstårnet днес е революционен пример за бъдещето на градското строителство.
Проектът доказва, че дървесината може успешно да замени бетона и стоманата, превръщайки градовете във въглеродни „складове“.
Какви обаче са предизвикателствата пред цената, пожарната безопасност и устойчивото добиване на материала?

Mjøstårnet започва като скица върху салфетка, а днес е пример за това как дървото може да замени част от стоманата и бетона в съвременното строителство.

Идеята зад сградата е проста – да се покаже, че високите конструкции могат да бъдат изграждани с много по-голямо използване на дървесина. Проектът обаче поставя и редица въпроси за цената, устойчивостта и мащабирането на този подход.

Небостъргачът, започнал от салфетка

Mjøstårnet започва живота си като рисунка върху салфетка. Две правоъгълни кутии, начертани със син химикал – едната легнала, а другата изправена върху нея. При реализацията идеята не се променя съществено, с една разлика: вертикалният правоъгълник продължава да расте все по-нагоре.

„Височината беше много важна. Тя трябваше да бъде сигнал – да покаже какво е възможно“, обяснява създателят на идеята и предприемач Артур Бухард.

Бухард прекарва голяма част от младостта си в Брумундал. След като завършва бизнес образование в Осло и Единбург, той поема управлението на семейна водопроводна компания, а няколко години по-късно я продава и се насочва към строителството.

Първият му хотел е построен по повод Зимните олимпийски игри в Лилехамер през 1994 г. Оттогава той е изградил още 23 хотела в Скандинавия, като постепенно започва да използва все повече дървесина.

Промяната в подхода му идва около 2015 г., когато според него необходимостта от по-сериозно отношение към околната среда става очевидна. Парижкото споразумение за климата от същата година го кара да си зададе въпроса как може да отговори на призивите за „голяма зелена промяна“.

Отговорът е това, което умее най-добре – да строи сгради, но по различен начин.

Дърво вместо бетон и стомана

Бухард се обръща към архитектурното студио Voll Arkitekter с въпроса колко висока може да бъде една дървена сграда.

Причината за търсенето на алтернатива е свързана с огромната роля на бетона в съвременното строителство. Използването му в строителството се е увеличило десетократно от 1960 г. насам, а производството на бетон е отговорно за между 7% и 8% от глобалните емисии.

Дървесината предлага различна перспектива. Дърветата абсорбират въглероден диоксид от атмосферата и го съхраняват в структурата си. Дори след отсичането им въглеродът остава в дървесината, когато тя бъде използвана за строителство.

При типична средноетажна сграда от стомана и бетон самото строителство генерира около 1500-2000 тона въглероден диоксид. При изграждане на същата сграда от дървесина се съхраняват между 600 и 1000 тона CO₂, без да се отчита допълнителното поглъщане от засаждането и израстването на нови дървета.

Идеята е мащабна: градовете, които днес са сред концентрираните източници на парникови газове, потенциално могат да се превърнат в своеобразни въглеродни „складове“.

Най-високата дървена сграда в света ще се издига на 191 м

Цената остава проблем

Дървеното строителство обаче все още е скъпо. Mjøstårnet струва около 100 млн. паунда (). Ако същата кула беше изградена изцяло от стомана и бетон, разходите щяха да бъдат с около 10-15 млн. паунда () по-ниски.

Въпросът за цената обаче може да се промени, ако към сметката бъдат включени и екологичните и здравните щети от производството на бетон.

Според Бухард в бъдеще сградите може да бъдат оценявани и според своя въглероден отпечатък. Така нискоемисионните сгради могат да получат конкурентно предимство, а информацията за материалите, енергийното потребление и емисиите постепенно да се превърне в стандарт.

Най-голямата дървена постройка в Европа, разположена на остров край Истанбул, става хотел

Как се строи дървен небостъргач?

Mjøstårnet е изградена основно от слепена ламинирана дървесина – glulam. Стотици греди, колони и подпорни конструкции са обработени с точност до милиметри в близка фабрика и след това са транспортирани до строителната площадка.

Сградата прилича на огромен комплект за сглобяване. Дървената конструкция е издигана елемент по елемент, почти по един етаж седмично, с помощта на кулокран и без необходимост от външно скеле.

Предизвикателството е свързано не толкова със здравината на дървесината, колкото с поведението на високата и лека конструкция при вятър. За да бъде намалено люлеенето, в горните етажи са използвани слоеве бетон. Количеството е значително по-малко от това при стандартните високи сгради и е било минималното, необходимо за постигане на изискванията за комфорт.

Другият голям въпрос е пожарната безопасност.

Дървените елементи са преминали през сериозни изпитания. При пожар glulam действително гори, но овъгленият външен слой предпазва вътрешната част на елемента. Така колоната запазва способността си да носи конструктивното натоварване.

Доказателство за доверието в технологията е фактът, че най-голямата застрахователна компания в Норвегия застрахова сградата и използва два от нейните етажи за офиси.

Големият въпрос: откъде ще дойде дървесината?

Масовото преминаване от бетон и стомана към дървесина има и друга страна. За Mjøstårnet е използвана дървесина от над 16 000 смърча и бора, добити от горите около Брумундал.

При значително увеличаване на броя на дървените сгради натискът върху горите може да се увеличи. Затова устойчивото управление на ресурса е ключово.

Според инженера Рюне Абрахамсен, за да бъде дървесината част от решението, трябва да се гарантира, че от горите не се добива повече, отколкото успява да израсте отново. В региона всяко отсечено дърво е последвано от засаждането на две нови.

Там едно дърво се нуждае от около 80 години, за да достигне необходимия размер. Въпреки това горите са толкова обширни, че в момента се добива около 30% от годишния прираст.

От една кула към цял „дървен град“

Mjøstårnet е замислена като начало, а не като крайна точка. Вече се разработват проекти за още по-високи дървени сгради.

Сред тях са квартал от 250 000 кв. м в Стокхолм, планиран изцяло от дървесина, 100-метрова дървена жилищна сграда в Швейцария и 191-метрова конструкция в Западна Австралия, при която дървото ще бъде комбинирано с други материали.

Японска дървесна компания планира още по-мащабен проект – 350-метров дървен небостъргач, който според плановете трябва да бъде завършен около 2041 г. Ако бъде реализиран, той ще бъде най-високата дървена сграда в света.

Между бъдещето и миналото

Историята на Mjøstårnet поставя по-голям въпрос от този как се строи една висока сграда.

Съвременните градове са изградени основно от материали, чието производство изисква добив, топене, нагряване и използване на значителни количества енергия. Дървото предлага възможност за различен модел – основан на възобновяем ресурс.

Но и този модел не е без ограничения. Горите се променят с климата, а повишаването на температурите води до повече свлачища и пожари и създава условия за разпространението на нови видове насекоми, включително корояди, които могат да нанесат сериозни щети.

От една страна, Mjøstårnet показва възможността за по-широко използване на дървесината в градската среда. От друга, проектът напомня, че всяко строителство използва ресурси от миналото, за да създаде бъдещето – било то дървета, растящи в продължение на десетилетия, пясък, формирал се в продължение на хилядолетия, или изкопаеми горива, натрупвани в продължение на епохи.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !