Центърът на модернистичния балтийски пристанищен град Гдиня, построен почти от нулата през двете десетилетия между Първата и Втората световна война, беше включен в понеделник в Списъка на световното наследство на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), докато градът отбелязва своята 100-годишнина.

Разположена северно от историческия град Гданск, родното място на профсъюзното движение „Солидарност“, и морския курорт Сопот, Гдиня дълго време е била възприемана от местните жители като по-маловажна спрямо тези две места. Отличието от ЮНЕСКО обаче вече я добавя към списък от 1273 обекта, простиращ се от Големия бариерен риф в Австралия до Акропола в Атина.

ЮНЕСКО предоставя правна защита на забележителности или територии заради тяхната изключителна културна или природна стойност за човечеството.

Гдиня е един от най-ясните символи на амбициите на Полша в периода между двете световни войни, след като страната възстановява независимостта си през 1918 г. след 123 години, в които територията ѝ е разделена между Русия, Прусия и Австро-Унгария.

От рибарско село до врата към света

„Това е чест за град, който не погледна назад, а смело гледаше към бъдещето — град, изграден от мечти, смелост и вяра, че Полша е способна да създава необикновени неща“, написа министърът на културата Марта Ценковска в социалната мрежа X.

Гдиня също така отразява предизвикателствата, пред които е изправена новата държава, която разполага само с тесен участък от балтийското крайбрежие и няма собствено голямо морско пристанище.

За да си осигури достъп до морето, Полша избира рибарското село Гдиня, в което през 1920 г. живеят едва 1200 души, за място на нова врата към света. До 1939 г. населението нараства 100 пъти, тъй като хора от цялата страна се стичат в града в търсене на възможности и ново начало.

Историците на архитектурата често сравняват Гдиня с други градове, оформени от модернизма между двете световни войни, като „Белия град“ в Тел Авив, който също е част от световното наследство на ЮНЕСКО, както и функционалистките квартали, изградени през 20-те и 30-те години на XX век в градове като Ротердам и Бърно.

За разлика от тези градски центрове обаче Гдиня е построена почти изцяло от нулата около ново морско пристанище. Това ѝ придава необичайно цялостен архитектурен облик и я превръща в един от най-пълните примери в Европа за модернистичен град, изграден в рамките на едно поколение.

Центърът ѝ се характеризира с обтекаеми сгради с плоски покриви, заоблени ъгли, дълги хоризонтални прозорци и балкони, наподобяващи палубите на океански лайнери. Всичко това отразява морската идентичност на града и вярата на епохата в технологиите и прогреса.

Хуманистичен поглед към модернизма 

Санаториум, проектиран така, че да създава успокояваща среда и да подпомага възстановяването на пациенти с туберкулоза, беше сред серията обекти, свързани с финландския архитект Алвар Аалто, които в неделя бяха включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Комплексът „Работите на Аалто“ включва 13 обекта в различни части на Финландия. Те са проектирани от Аалто заедно с първата и втората му съпруга — архитектите Айно Мария Марсио-Аалто и Елса Кайса Мякиниеми Аалто. Според финландското Министерство на образованието и културата те подчертават ролята на архитектурата в развитието на социалната държава.

Обектите въплъщават това, което министерството нарича „хуманистичен модернизъм“ на семейство Аалто — подход, който се стреми към хармония между сградите и естествената среда.

Включването им в списъка на ЮНЕСКО представлява „значимо международно признание за финландската модерна архитектура“, заяви министърът на науката и културата Мари-Леена Талвитие.

Природа и емоция в модернизма 

За разлика от акцента върху строгата геометрия и функционалността в модернистичната архитектура от началото на XX век, семейство Аалто се стреми да внесе човешка емоция и природни форми в своите проекти.

Алвар Аалто, роден през 1898 г., който често работи съвместно със своите съпруги, се превръща в една от най-значимите фигури на модерната архитектура. Той внася топлина в своите проекти, като едновременно с това се фокусира върху начина, по който хората взаимодействат с обкръжаващата ги среда.

Санаториумът в Паймио, завършен през 1933 г. като болница за лечение на туберкулоза и проектиран от Алвар и Айно Аалто, демонстрира убеждението, че приятната физическа среда може да подпомогне възстановяването на пациентите.

Всеки детайл — от цветовата палитра до обзавеждането — е проектиран с мисъл за възстановяването на пациентите. Сред решенията са мивки, които не пръскат вода, за да се намали шумът, както и големи прозорци за максимално количество естествена светлина. Липсата на тапицерия върху емблематичния огънат дървен фотьойл Paimio отразява акцента на санаториума върху хигиената.

„Съществува истинска връзка и диалог между природата и архитектурата… както и истински диалог и връзка с човека“, казва Мирку Кулберг, председател на управителния съвет на фондацията „Санаториум Паймио“.

Сред останалите обекти в серията е жилищният комплекс към целулозната фабрика „Сунила“, където околната среда е помогнала да се определи разположението на жилищните сгради, както и концертната зала „Финландия“ в Хелзинки, в която има изложба за семейство Аалто.

Извън Финландия сред известните проекти на Алвар Аалто са общежитието Baker House на Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ и Културният център във Волфсбург, Германия.

С включването на „Работите на Аалто“ Финландия вече има осем обекта в списъка на световното наследство — седем културни и един природен.

Плажовете в Нормандия, където се провежда десантът 

Плажовете в Нормандия, където съюзническите сили десантират на 6 юни 1944 г., за да се сражават с нацистките войски на Адолф Хитлер и впоследствие да освободят Франция, вече са защитен обект на световното наследство на ЮНЕСКО, съобщи организацията на ООН в неделя.

В изявление на своя уебсайт ЮНЕСКО посочва, че плажовете представляват „изключителен културен пейзаж, оформен както от събитията през 1944 г., така и от трайния им спомен“, което обосновава включването им в списъка на защитеното наследство.

Плажовете в Нормандия редовно са център на възпоменателни церемонии, в които участват световни лидери от САЩ, Великобритания, Канада и Франция.

Войниците, участвали в десанта в Нормандия, идват от САЩ, Великобритания, Канада, Белгия, Норвегия, Полша, Люксембург, Гърция, Чехословакия, Нова Зеландия и Австралия. В операцията участват и около 177 френски командоси.

Десантът се превръща в решаващ етап от освобождаването на Европа от нацистка Германия по време на Втората световна война.

Общо 156 115 съюзнически военнослужещи се приземяват по море — на плажовете с кодови имена „Юта“, „Омаха“, „Голд“, „Джуно“ и „Суорд“ — или са спуснати с парашути зад германските крайбрежни отбранителни линии.

Село Севастия на Западния бряг

Палестински представители приветстваха решението на ЮНЕСКО да обяви Севастия в окупирания Западен бряг за част от световното наследство, надявайки се, че това ще попречи на Израел да разшири контрола си върху древното селище. Израел от своя страна осъди решението като политическо.

Севастия, разположена в района на Наблус в северната част на Западния бряг, има археологически останки от последователни исторически периоди, датиращи най-малко от IX век пр.н.е., когато мястото е столица на Израелското царство. Сред останките са свидетелства от елинистическия, римския, византийския, ислямския, кръстоносния и османския период, според ЮНЕСКО.

Маслинови дървета обграждат обекта, сред който се издигат римски колони, древни стени, каменни стъпала и амфитеатър. Според традицията именно тук е погребан Йоан Кръстител.

Палестинските жители на съседното село, много от които разчитат на туризма за препитанието си, обаче са изправени пред конфискация на земи, след като Израел обяви план да завземе около 1800 дунама (445 акра) в района. Израел заяви, че целта е развитието на територията.

В петък ЮНЕСКО включи Севастия в Списъка на световното наследство, както и в Списъка на световното наследство в опасност — свързан механизъм, чрез който се обозначават обекти, за които съществуват сериозни заплахи, с цел да бъдат предприети мерки за тяхното опазване.

„Надяваме се, че това решение ще ни позволи да запазим Севастия“, заяви Низар Каед, заместник-кмет на селото. По думите му решението на Израел за конфискация на земята, обявено в края на 2025 г., е част от израелски стремеж за разширяване на селищата в района.

Палестинските министерства на туризма и външните работи заявиха в петък, че се надяват признаването от ЮНЕСКО да помогне за мобилизирането на международна подкрепа срещу израелските действия в района.

Израелският външен министър Гидеон Саар заяви, че решението на ЮНЕСКО е част от палестински опит да се заличат еврейските връзки с тази земя. „Нито един вот в международна организация не може да промени историята“, заяви той.

Палестинските представители са обезпокоени и от нов израелски законопроект, който все още не е приет, но би разширил израелския граждански контрол върху древните обекти на Западния бряг.

Това на практика би отнело надзора върху древните обекти от подкрепяната от Запада Палестинска автономия, която съгласно мирните споразумения от Осло от 90-те години упражнява ограничено самоуправление в части от Западния бряг — територия, завзета от Израел по време на войната през 1967 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !