През юни преди четиридесет и три години медиите съобщават за смъртта на Роберто Калви - италиански банкер, чието тяло е намерено при странни обстоятелства в центъра на Лондон.

Неговата банка е свързвана с Ватикана, масонска ложа и мафията, а убийството му оставя много въпроси без отговор.

Роберто Калви беше председател на престижната Banco Ambrosiano - най-голямата непублична банка в Италия. Той също така беше толкова тясно свързван с Римокатолическата църква, че беше наричан „Божият банкер“.

През юни 1982 г. обаче, 62-годишният Калви изчезва. На сутринта на 18 юни тялото му е открито да виси под моста Блекфрайърс в Лондон.

„Калви се оказва в центъра на невероятно сложна мрежа от международни измами и интриги“, за която тогава съобщи Хю Скъли от BBC.

„В нея са замесени италианският банков свят, подземният свят, мафията, масонството и, най-стряскащото от всичко - Ватикана.“

Смъртта на банкера предизвиква широкомащабен политически и финансов скандал в Италия. Той включва изчезването на милиони долари и оставя след себе си една дългогодишна мистерия.

Калви се води в неизвестност в продължение на девет дни, преди да бъде открит обесен на скеле под моста. Странните обстоятелства около смъртта му озадачават британската полиция.

Джобовете му са пълни с тухли и с около 10 000 паунда (14 000 долара) в брой в различни валути. Той е имал и фалшив паспорт на името на Джан Роберто Калвини.

Въпреки това, първоначалният доклад на съдебния лекар от юли 1982 г. не открива доказателства за нещо нередно и постановява, че банкерът се е самоубил. Но дори и тогава има подозрения, че се е случило нещо много по-мрачно.

„Последното пътуване на Калви далече не прилича на това на човек, обмислящ самоубийство“, казва Скъли.

„Всъщност, той изготвя възможно най-сложни планове да се измъкне тайно от Италия.“

Банкерът обръсва мустаците си, за да не бъде разпознат, преди да прикрие маршрутава си на излизане от Италия, като първо премина през други страни и наема частен самолет, който да го отведе в Лондон.

„Той наема апартамент в Челси за един месец и притежава фалшив паспорт и самолетен билет. В паспорта има валидна виза за Бразилия, а самолетният билет е за еднопосочен полет до Рио де Жанейро. Някой би си задал въпроса защо са необходими всичките тези усилия, само за да се озовеш накрая увиснал на въже под моста Блекфрайърс?“

Смъртта на Калви не е единствената неочаквана в Banco Ambrosiano. В деня преди тялото му да бъде намерено, личната му секретарка Тереза ​​Корочер изглежда е скочила от четвъртия етаж на централата на банката в Милано.

Тя оставя след себе си бележка, в която осъжда шефа си и пише, че той трябва да бъде „двойно прокълнат за щетите, които е причинил на банката и всички нейни служители“.

Калви и неговата банка развиват дейност в един мрачен свят, където финансите, организираната престъпност, политиката и религията се преплитат.

Основана през 1896 г., Banco Ambrosiano има дълга история с Католическата църква, а Институтът за религиозни дела (IOR), наричан често Ватиканската банка, се превръща в неин основен акционер.

IOR държи банковите сметки на папата и на духовенството, но също така управлява финансовите инвестиции на църквата. Тъй като Ватикана е самостоятелна държава, италианските регулаторни органи нямат контрол или надзор върху IOR.

Връзки с мафията

„Ватиканът е напълно освободен от валутен контрол и други правителствени разпоредби, секретността е всичко“, пише Скъли.

„Ватиканът не е длъжен да се отчита пред никого за финансовите си сделки и огромни суми пари могат да бъдат изпращани навсякъде по света, без никой да знае за това, освен пряко замесените.“

В ролята си на ръководител на Banco Ambrosiano, Калви изгражда тесни връзки с колегата си в IOR - нейния председател архиепископ Пол Марчинкус. От своя страна, този американски свещеник имал финансови отношения и сътрудници, които са будели недоумение.

„Най-известен от тях е Микеле Синдона - международен банкер с мафиотски връзки, който по това време излежавал 25-годишна присъда за измама в САЩ“, пише Скъли.

Синдона, известен в банковите среди като „Акулата“, по-късно е преместен в затвор в Италия, където през 1986 г. среща собствения си подозрителен край, след като пие кафе, смесено с цианид.

Синдона е ментор на Калви в банковата му кариера от края на 60-те години на миналия век, а двамата са принадлежали към сенчеста масонска ложа, наречена Propaganda Due (P2).

Масонската група е свързана с крайнодесни организации и ръководена от италианския мултимилионер и отявлен фашист Личио Джели. Сред членовете ѝ са водещи фигури във въоръжените сили, политиката, бизнеса и печатните медии.

Италианският журналист граф Паоло Фило дела Торе казва пред BBC през 1982 г., че макар P2 теоретично да е масонска ложа, тя „на практика е нещо, което е много тясно свързано с мафията и с всякакви мръсни сделки“.

През март 1981 г. италианската полиция нахлува в офисите на Джели и открива в сейф списък със стотици предполагаеми членове на P2, в това число политици, военни офицери и медийния магнат и бъдещ премиер Силвио Берлускони.

Разкритието предизвиква политическа експлозия. Италианският премиер Арналдо Форлани и целият му кабинет подават оставка, началник на полицията се прострелва, а бивш министър е откаран по спешност в болница след свръхдоза.

Полицейските акции разкриват и компрометиращи документи, които уличават Калви в измами и незаконни офшорни операции. До май 1981 г. банкерът е арестуван и признат за виновен по обвинения във валутни нарушения.

Той е осъден на четири години затвор, но е освободен под гаранция, докато чака обжалването. Калви използва това като възможност да напусне страната с куфарче, пълно с документи, уличаващи Banco Ambrosiano в нередности.

В рамките на няколко дни след пристигането му в Лондон неговата банка фалира, оставяйки след себе си огромни задължения.

Липсващите милиарди

„Преди Роберто Калви да изчезне, италианските власти откриват, че от неговата банка липсват 1.5 млрд. долара“, пише Скъли.

„Смята, че тези пари са били изпратени в чужбина чрез банката на Ватикана, която не е обект на италианския валутен контрол. Част от тези пари са били отпускани като заеми на южноамерикански страни при ниски лихвени проценти, както е указано от Католическата църква. Останалата част е била вложена в компании фантоми в Люксембург и Южна Америка, откъдето е била върната в Италия за закупуването на акции за Калви в Banco Ambrosiano. С този метод той използва банкови средства, за да натрупа лично богатство.“

Марчинкус също е издирван за разпит, но като служител на Ватикана има имунитет и твърди, че не е извършвали нищо нередно.

Ватикана никога не признава каквато и да е правна отговорност за фалита на Banco Ambrosiano, но през 1984 г. обявява, че носи морална отговорност за фалита и предоставя доброволно 406 млн. долара на кредиторите на банката.

Разследващите органи смятат, че фиктивните компании, създадени от Калви, са били използвани за прехвърляне на пари както за подкрепа на тайни политически дейности в други страни, така и за пране на пари за клиенти, като мафията. Според Скъли:

„Полицейските разследвания на делата на Калви заплашват много влиятелни хора в Италия и някои смятат, че това е мотив за убийството му“.

Фило дела Торе, който познавал Калви, казва пред BBC през 1982 г., че според него банкерът е убит, а това, че тялото му е оставено под моста Блекфрайърс, е масонски символизъм.

Той казва, че членовете на P2 са носили черни одежди на срещите си и са се наричали frati neri, което на италиански означава „черни монаси“.

Семейството на Калви също отказва да приеме заключението за самоубийство, което е отменено през 1983 г. Близките му, в това число вдовицата му Клара Калви, продължават да настояват полицията да разследва, наемайки свои собствени частни следователи и съдебни експерти, за да се запознаят със смъртта на банкера.

След като тялото на Калви е ексхумирано през 1998 г., се увеличават доказателствата, че той не е могъл да се самоубие.

Съдебномедицински експртизи показват, че нараняванията по врата му са несъвместими със смърт чрез обесване и че ръцете на Калви никога не са докосвали тухлите в джобовете на дрехите му. През октомври 2002 г. италиански съдебен състав заключава, че банкерът наистина е бил убит.

Италианската полиция започва разследване и през октомври 2005 г. петима души са изправени пред съда в Рим по обвинения в убийството на Калви.

Прокурорът Лука Тескароли твърди, че банкерът е бил убит заради кражба на пари на мафията, които е трябвало да изпере, и че Калви е планирал да изнудва няколко други видни личности, включително политици.

През юни 2007 г., след продължил 20 месеца съдебен процес, сардинският финансист Флавио Карбони, бившата му приятелка Мануела Клайнсиг, римският предприемач Ернесто Диоталеви, бившият шофьор и бодигард на Калви Силвано Витор и осъденият касиер на Коза Ностра Пипо Кало, който по това време излежава две доживотни присъди за несвързани със случая мафиотски престъпления, са оправдани за каквато и да била съпричастност към смъртта на Калви.

Спекулациите за това от кого е поръчано и в крайна сметка, извършено убийството на италианския банкер продължават, но и до момента няма осъдени.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !