Всеки работещ родител е изпитвал вина, че е пропуснал важен момент от живота на детето си – било то футболен мач, или концерт по пиано. Притесненията, че натовареният график и служебните ангажименти могат да нанесат трайни вреди, са напълно нормални. Но как всъщност кариерата ни се отразява на нашите деца?

В свое изследване, проведено преди близо две десетилетия, Стюарт Д. Фридман и Джеф Грийнхаус от Университета „Дрексел“ анализират данни от около 900 бизнес професионалисти, за да проучат сложната връзка между работата и семейния живот. Техните открития остават изключително актуални и днес, особено в контекста на засиленото внимание към психичното здраве и новите предизвикателства като дигиталното разсейване, известно като „техноференция“.

Отвъд работното време: Какво всъщност има значение?

Повечето проучвания по темата се фокусират върху това колко време родителите прекарват на работа. Този анализ обаче отива по-дълбоко, като разглежда вътрешното преживяване на кариерата:

  • Ценностите на родителите относно семейството и работата.
  • Психологическата намеса на работата в семейния живот (мисли за работа у дома).
  • Емоционалната ангажираност с кариерата.
  • Степента на контрол и свобода на работното място.

Изследователите установяват, че всички тези аспекти са свързани с поведенческите проблеми при децата, които са ключов индикатор за тяхното психично здраве. За измерването им е използван утвърденият научен инструмент Child Behavior Checklist.

Общи открития за майките и бащите

Резултатите показват, че емоционалното здраве на децата е по-добро, когато родителите вярват, че семейството е на първо място, независимо от броя на работните им часове. Децата се чувстват по-добре и когато родителите им възприемат работата като източник на предизвикателства, креативност и удоволствие. Не е изненадващо, че физическата достъпност на родителите също е от ключово значение.

Ролята на бащата: Психологическо присъствие срещу „техноференция“

При бащите се оказва, че прекомерната психологическа ангажираност с кариерата вреди на децата, дори и ако бащата не работи извънредно. Когато мислите за работа постоянно нахлуват в семейното време – феномен, засилен днес от дигиталните устройства („техноференция“) – това се свързва с емоционални и поведенчески проблеми при децата.

От друга страна, когато бащата се чувства компетентен и изпитва удовлетворение от работата си, децата му показват значително по-малко поведенчески проблеми, отново независимо от продължителността на работния ден.

Ролята на майката: Силата на контрола и грижата за себе си

При майките изследването разкрива различна динамика. Наличието на власт, контрол и свобода на преценка на работното място е пряко свързано с по-доброто психично здраве на децата. С други думи, децата извличат полза, когато майките им имат думата за това какво се случва в професионалния им живот.

Интересен факт е, че времето, което майките отделят за себе си – за почивка и лична грижа – е свързано с положителни резултати за децата. Когато обаче майките са ангажирани предимно с домакинска работа в извънработно време, децата са по-склонни да имат поведенчески проблеми.

Какво можем да променим?

Добрата новина от това изследване е, че факторите, които влияят най-силно върху децата, са до голяма степен под наш контрол. За разлика от броя работни часове, които често зависят от икономически фактори, ние можем да влияем на:
Ценностите си: Да поставим семейството като реален приоритет.
Психологическата си наличност: Да бъдем мисловно „тук и сега“, когато сме с децата си.
Отношението към работата: Да търсим удовлетворение и смисъл в кариерата си.

В крайна сметка, качественото време не е мит. Фокусът трябва да бъде върху това да бъдем достъпни – физически и психологически – за децата си, а не просто да броим часовете, прекарани с тях.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google