Ново изследване, публикувано в престижното списание Science, цитирано от NPR, показва, че социално-икономическите условия, в които растат децата, оставят отчетлив и измерим отпечатък върху развитието на техния мозък. Учените установяват, че фактори от средата са по-силно свързани с мозъчните различия, отколкото когнитивни показатели като коефициент на интелигентност.

Как средата оформя детския мозък?

Анализът на данни от повече от 2300 деца на възраст 9 и 10 години установява, че фактори като доходите на домакинството, нивото на образование на родителите и качеството на квартала са свързани с видими различия в мозъчната структура. Тези промени могат ясно да бъдат наблюдавани чрез магнитно-резонансна томография (MRI).

Изследователите откриват още, че децата, израснали в квартали с по-ниски доходи и ограничена социална подкрепа, показват мозъчни особености, свързани с по-малко сън и по-високи нива на стрес.

„Нещо се случва в тези квартали“, казва Скот Марек, водещ автор на изследването и асистент по радиология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. „Трябва да разберем как социално-икономическите фактори се превръщат в биологични особености на организма.“

Ръсел Полдрак, професор по психология в Станфордския университет, който не е участвал в проучването, допълва, че резултатите подчертават колко силно средата, в която живеем и израстваме, влияе върху мозъка.

Социално-икономическият статус – по-важен от IQ

Новото проучване поставя под въпрос по-ранни изследвания, които са се фокусирали основно върху връзките между мозъчното развитие и индивидуални показатели като коефициент на интелигентност (IQ) или психично здраве. Според д-р Нико Дозенбах от Вашингтонския университет, съавтор на изследването, тези фактори действително оказват известно влияние, но не са водещи.

„Социално-икономическите условия бяха, с огромна преднина, най-доминиращата променлива“, категоричен е той.

Това означава, че някои предишни заключения, свързващи когнитивните способности с определени мозъчни характеристики, може да се нуждаят от преоценка. Според д-р Теодор Сатъруейт от Медицинския факултет „Перелман“ към Университета на Пенсилвания, много от тези изследвания не са отчели социално-икономическите различия. Ако те бъдат включени в анализа, част от направените досега заключения могат да отслабнат или дори да отпаднат.

Мащабен анализ на хиляди деца

Данните за изследването идват от федерално финансираното американско проучване Adolescent Brain Cognitive Development (ABCD), което проследява хиляди деца още от 9- и 10-годишна възраст. Целта е била да се разгледа развитието на мозъка без предварителни предположения и да се анализират всички възможни фактори, които биха могли да окажат влияние.

Учените използват мозъчни сканирания, за да идентифицират различия в структурата на мозъка и в начина, по който комуникират различните мозъчни мрежи. След това те подреждат всички фактори според силата на връзката им с тези различия.

„Моделът, който се появи, първоначално беше много объркващ за нас“, признава Марек.

Сън, стрес и екрани – ключовите механизми

Оказва се, че почти всички фактори, които са най-силно свързани с мозъчните различия, са свързани със социално-икономическите възможности. Сред тях са:

  • Доходи на домакинството
  • Ниво на образование на родителите
  • Качество на квартала и достъп до социална подкрепа

Още по-изненадващо е, че тези различия се наблюдават основно в области на мозъка, свързани със сетивната обработка на информацията и моторния контрол, а не в зоните, отговарящи за по-висши функции като внимание или памет.

Според анализа най-вероятният механизъм се крие в мозъчните вериги, които регулират бодростта и състоянието на готовност. Тези системи се променят, когато децата спят по-малко, изпитват повече стрес или прекарват прекалено много време пред екраните. Екипът установява, че именно тези фактори са значително по-разпространени в квартали, където децата имат по-малко икономически, образователни и социални възможности.

Въпреки че изследването не доказва категорично причинно-следствена връзка, данните сочат ясна посока. „Данните буквално крещят, че трябва да обърнем внимание на съня, стреса и екраните, ако искаме да стигнем до същината на проблема“, заключава Марек.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !