• Детските емоционални изблици са форма на комуникация, а не просто лошо поведение.
  • Според психолога Джули Фрага, родителите, които разбират скритите послания зад истерията, помагат на децата си да развият по-висока емоционална интелигентност и да се справят по-успешно с трудностите в живота.

Децата често изразяват емоциите си чрез поведението си. Според психолог родителите, които успяват да разбират посланието зад детските изблици, помагат на децата си да развият по-висока емоционална интелигентност.

Малките деца крещят и удрят, когато не получат това, което искат. Учениците напускат стаята, тропайки, когато се ядосат. Тийнейджърите въртят очи и тръшкат врати, за да покажат раздразнение или несъгласие.

Като психолог и съавтор на книгата „Родителите също имат чувств“ Джули Фрага е работила със стотици родители, които са се чувствали безпомощни, когато детето им не слуша, държи се лошо или изпада в истерия без видима причина.

Някои родители се опитват да преговарят с децата си. Други се ядосват и самите те губят самообладание. И двата подхода могат направят родителите още по-изнервени и с усещането, че губят контрол.

Лошото поведение е нормална част от детството. То е и форма на комуникация – своеобразна система от сигнали към плашещите чувства и тревоги, които стоят зад емоционалните изблици.

Родителите, които успяват да разчетат тези сигнали и да обърнат внимание на емоциите зад поведението, дават на децата си основа за по-добро справяне в дългосрочен план.

Тези деца развиват по-висока емоционална интелигентност, която им помага да преодоляват трудностите, да приемат самостоятелността и да опитват нови неща.

Ето пет неща, които родителите могат да направят следващия път, когато детето им се държи предизвикателно.

1. Първо успокойте себе си

Независимо дали малкото ви дете изпада в истерия, или тийнейджърът ви крещи, напълно нормално е да се почувствате разтърсени и дори да изгубите самообладание.

Но децата се учат, като наблюдават поведението ни. Затова се опитайте да останете спокойни сред хаоса.

Спрете за момент и направете пет дълбоки вдишвания с корема. Това може да изглежда прекалено просто, но дълбокото дишане доставя кислород до мускулите и помага да се задейства реакцията на отпускане на организма.

Емоциите са заразни. Когато родителите запазват спокойствие, децата „прихващат“ това спокойствие и постепенно се учат сами да регулират силните си емоции.

2. Бъдете детектив, а не директор

Когато децата се държат лошо, може да ви се прииска да им кажете: „Престани!“. Възможно е и веднага да преминете към търсене на решение.

Но прекаленото поемане на контрол може да накара децата да се затворят в себе си и да навреди на увереността им.

Вместо като директор, подходете като детектив.

Опитайте се да погледнете на ситуацията с любопитство и се попитайте: „Какво може да се случва с детето ми в момента, което го кара да се държи по този начин?“

Например дете, което лъже, може да се страхува, че ще бъде наказано, докато тийнейджър, който отхвърля поставените граници, може просто да иска повече независимост.

Покажете на детето, че казването на истината винаги ще бъде насърчавано. А на тийнейджъра, който постоянно оспорва границите, предложете заедно да обсъдите какво иска.

Когато откриете причината за поведението, сте разгадали мистерията – а това е повече от половината битка.

3. Помогнете на детето да назове емоциите си

Лошото поведение на детето може да бъде това, което психолозите наричат „защитна реакция“.

Защитите – като нечестност, избягване, критикуване на другите или насочване на гнева в друга посока – са начини, чрез които се предпазваме от болезнени емоции.

Те временно притъпяват силни чувства като срам, вина или тъга, но не помагат на децата в дългосрочен план да се справят с предизвикателствата на живота.

Намирането на думи за чувствата се нарича „назоваване на емоциите“. То помага да се успокои амигдалата в мозъка и да се намали интензивността на силните емоции.

Опитайте се да помогнете на детето да назове емоциите, които стоят зад защитната му реакция.

Въпроси като „Тъжен ли си?“, „Ядосан ли си?“ или „Притесняваш ли се?“ са добро начало.

4. Помислете дали вашето поведение не играе роля

Децата имитират поведението, което виждат в училище и у дома.

Ако определено поведение се повтаря отново и отново, обърнете внимание и на собствените си действия.

Задайте си следните въпроси:

  • „Как се справям със собствените си емоции?“
  • „Какво правя, когато съм ядосан, тъжен, тревожен или уплашен?“
  • „Използвам ли защитни реакции, за да се справя с болезнени емоции, вместо да се изправя срещу тях?“
  • „Прилича ли поведението на детето ми на моето собствено?“

Дори краткият момент, в който идентифицирате и приемете собствените си емоции и потърсите това, от което имате нужда, може да има голямо значение.

Започнете, като обърнете внимание на тялото си от главата до петите. Какви усещания забелязвате?

Тежестта в гърдите може да е знак за тъга и да означава, че имате нужда от подкрепа от партньора си или от приятел.

Гневът, от друга страна, може да повиши телесната температура и да причини напрежение в челюстта. Това може да е сигнал, че трябва да поставите граница, да отделите време за себе си или да се справите с даден проблем.

5. Помислете за ролята на натрупания стрес

Ежедневният, както и продължителният стрес влияят на ума и тялото.

Стресовите фактори могат да разклатят нервната система на детето и да направят по-трудно регулирането на емоциите му.

Според психолога това може да повлияе на поведението на детето. Именно затова децата често се връщат към по-ранни модели на поведение, когато в семейството се появи ново бебе или когато преминават през труден период.

Това е и една от причините децата често да изпадат в емоционални изблици, когато са прекалено изморени.

Съкращението H.A.L.T., което означава гладен, ядосан, самотен или уморен, може да помогне на родителите да установят скритите фактори на стрес, които затрудняват децата да регулират чувствата си и ги карат да се държат по този начин.

Първо опитайте да задоволите основните им нужди и вижте дали поведението ще се промени.

Навременна закуска, дрямка или прекарано заедно качествено време може да се окажат точно необходимият рестарт.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !