Цели 522 365 сделки са реализирани на българския имотен пазар от 2020 г. до 2025 г. Това става ясно от данни, публикувани от Мирослав Владимиров в LinkedIn, изследовател в Икономически университет – Варна, член на Управителния съвет на ERA България и зам.-председател на УС на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ).

Това са над половин милион домове и съдби, които отразяват пулса на цялата икономика. Зад това число стоят и няколко години на върхове и спадове, които в предприсъединителната година към еврозоната изстреляха имотния пазар в полезрението дори на хора, които не се интересуваха толкова от покупка. 

Според данните броят на сделките между 2020 г. и 2025 г. изглежда по този начин: 

  • 2020 г.- 63 485 сделки 
  • 2021 г. - 88 247 сделки (+39%)
  • 2022 г. - 93 416 сделки (+5.9%)
  • 2023 г. - 89 880 сделки (-3.8%)
  • 2024 г. - 94 844 сделки (+5.5%)
  • 2025 г.  92 493 сделки (-2.5%)

Броят на сделките се движи доста неравномерно, почти като “влакче на ужасите” - огромен ръст, плавно падане и след това нов възход.

Брой имотни сделки между 2020 г. и 2025 г. / Данни: Мирослав Владимиров
Брой имотни сделки между 2020 г. и 2025 г. / Данни: Мирослав Владимиров

Следпандемичният шок

През второто тримесечие на 2020 г. по време на COVID-19 е и най-слабото по брой сделки за петте години. Тогава са реализирани само 12 542 основно заради несигурността около локдауна. Пазарът на практика замръзна. 

През 2021 година се наблюдава и ексклузивния ръст, който изважда пазара от почти стагнация. 39% ръст не е просто възстановяване, това е бум, който надмина очакванията и зададе тона за всичко, което предстои. 

След този взрив на активност пазарът набра инерция и започна методично изкачване към своя исторически връх. 

След леко забавяне през 2023 г. - 2024 година се превръща в абсолютен шампион по брой сделки. 

Тримесичието с най-много сделки, когато пазарът е работил с най-големи обороти е четвъртото на 2021 г. с 29 130 сделки. 

Тук е важно да отбележим, че въпреки пазарната корекция от 2-5% по-малко сделки през 2025 г. това не означава срив или криза. След дълъг и изтощителен спринт пазарът просто си поема дъх и намира по-устойчиво темпо. Това е знак за зрялост, а не за проблем, според анализа. 

Ипотечното кредитиране през периода 2020 г.-2025 г. 

Бумът на ипотечното кредитиране в България между 2020 и 2025 г. очертава един от най-силните растежни цикли на пазара на имоти в последните десетилетия. 

Нетното кредитиране нараства над четири пъти – от около 2.65 млрд. лв. през 2020 г. до близо 11 млрд. лв. през 2025 г., като най-силните скокове се наблюдават през 2021 г. и отново през 2024 г., когато годишният ръст достига съответно близо 47% и 46%. След кратко забавяне през 2022–2023 г., пазарът отново ускорява, подкрепен от ниските лихви, силното търсене на имоти и очакванията за продължаващо поскъпване. 

Данните показват не просто активност, а ясно изразен натиск за покупка „сега“, преди цените да се повишат още.

Ипотечно кредитиране между 2020 г. и 2025 г. / Данни: Мирослав Владимиров
Ипотечно кредитиране между 2020 г. и 2025 г. / Данни: Мирослав Владимиров

В същото време структурата на кредитиране подсказва, че ръстът се движи основно от нови заеми, а не от рефинансиране, което остава относително стабилно до 2024 г., преди да отбележи по-рязко увеличение през 2025 г. 

Това означава, че пазарът се захранва от реално ново търсене, а не от вътрешно преразпределение на съществуващи кредити. Тази динамика обаче поставя и въпроси за устойчивостта – при толкова високи темпове на растеж и силна зависимост от благоприятни финансови условия, всяка промяна в лихвената среда или доходите може да доведе до бързо охлаждане.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !