С разпространението на COVID-19 в началото на 2020 г., съвременната, глобализирана икономика започна да се забавя рязко.

Магазините затвориха врати. Производствените линии на фабриките замлъкнаха. В по-голямата си част огромната световна армада от самолети остана неподвижна на тихи летища. А индустрията на круизните кораби започна да прекратява дейността си, за да избегне разпространението на болестта.

COVID-19 обаче се разпространяваше безмилостно. В рамките на седмици круизната индустрия се сблъска с призрака на много по-сериозни предизвикателства.

До март тревогата от отменените круизи беше заменена от съвсем реалната възможност цели круизни линии да фалират, освен ако не успеят да намалят разходите. Един от най-лесните начини за това беше да се намалят флотилиите си чрез нарязването на най-старите кораби за скрап.

Унищожаването на големи кораби е сложна и опасна работа, която се извършва най-вече в развиващите се страни, на места като огромното съоръжение в Читагонг, Бангладеш. Но едно от най-натоварените места, където се извършва тази дейност, е в Турция, на туристическия лазурен бряг близо до Измир. Съоръжението за бракуване на кораби „Алиага“ е четвъртото по големина в света и тъй като ефектът от отменените круизи започна да се усеща, това бе мястото, където много от круизните компании изпратиха огромните си кораби на последното им плаване.

Getty Images 
Getty Images 

Юмит Бекташ, турски фотограф на Reuters, базиран в Истанбул, чул, че някои от корабите се отправят към Алиага. Той знаел, че снимка на корабите, чакащи унищожение, би била въздействаща.

„От човешка страна имаше много снимки, знаете, хора в болницата, места като масови гробове“, казва той. „Направихме много снимки за това как магазините са затворени, но не можеше да се каже дали това е заради полицейския час или заради кризата с COVID-19. Но тези кораби са нещо, което показва, че тази пандемия се отразява на бизнеса.“

В началото на кризата с COVID-19, тежкото положение на пътниците на круизни кораби представляваше особен интерес за световните медии, казва Бекташ. В началото на 2020 г. откриването на случаи на COVID-19 на британския кораб Diamond Princess доведе до поставянето му под карантина край бреговете на Япония в продължение на две седмици. Преди корабът да може да бъде евакуиран, се смяташе, че повече от 700 пътници и екипаж са се заразили с болестта или почти един на всеки петима от на борда, като 14 от тях починаха.

Общо над 40 круизни кораба съобщиха за случаи на болестта през първите шест месеца на 2020 г., а световният флот от круизни кораби постепенно спря дейността си, оставяйки до 40 000 членове на екипажа блокирани, понякога в изолация.

Поддържането на круизен кораб в пристанището без плащащи пътници продължава да генерира големи разходи за операторите, казва Бекташ, така че те „решават по някакъв начин да унищожат корабите, особено онези, които не са достатъчно нови“.

Според Бекташ, съръжението Алиага вече е било добре познато на турците, отчасти заради продължаващите проблеми, свързани с безопасността и замърсяването на обекта.

„Условията на труд са тежки“, казва той. До октомври 2020 г. някои от корабите вече са пристигнали в пристанището, а Бекташ получава информация от негов приятел журналист.

Gety Images 
Gety Images 

Да се доближи до корабите, за да ги снима обаче, не се оказва лесно. „Има асоциация на собствениците на бизнеси в тази корабостроителница“, казва той. „Отидох при тях и поисках разрешение, а те казаха: „Не“, не ме пуснаха вътре. Никога не съм имал възможност да вляза вътре и да погледна отблизо.“

Бекташ обаче имал достъп до дрон. „Току-що бяхме започнали да го използваме и по онова време новинарските снимки с дронове не бяха толкова често срещани“, казва той.

„Снимката от дрона е от естетическа гледна точка. Създава наистина хубава картина.“

Турция обаче не е най-лесната страна в света за управление на дрон, казва той, особено в райони в близост до военни обекти или чувствителни инсталации. „На повечето места в Турция е незаконно да се снима с дрон, но това място не е толкова „стратегическо“ или нещо подобно.“

Той прекарва само около половин час с колеги на върха на хълм с изглед към съоруъжението за разкомплектоване на кораби.

„Публикувахме снимката веднага и тя наистина имаше голям ефект и беше широко разпространена“, казва той. По това време той няма представа, че снимката му, направена с дрон, на която се свиждат огромните круизни кораби в различни ярки цветве, наредени на опашка в очакване на съдбата си, е една от първите публикувани снимки на „гробището“ на круизните кораби.

Бекташ казва, че според него изображението е помогнало по някакъв начин да се „намали“ привлекателността на круизните кораби: повечето снимки на такива кораби, които виждаме, са в лъскави брошури или реклами, показващи ни идеалната почивка, на която бихме могли да се насладим, ако резервираме билет. „Това е и тъжна картина“, казва Бекташ. „Това е тъжно за собственика на кораба. Тъжно е за хората, които обичат да бъдат на тези кораби.“

Круизните кораби често посещават места като Истанбул, най-популярната туристическа дестинация в Турция, но по време на карантината заради COVID-19 посещенията спряха за много месеци, казва Бекташ.

„Спомням си някои истории след пандемията, когато първият кораб пристигна в Кушадасъ. Беше голяма новина и всички снимаха туристите, които слизаха от него.“

Години след бракуването на круизните кораби, работата в Алиага не спира, като там се разглобяват стари товарни кораби, точно както е било преди пандемията да обърне нещата с главата надолу.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !