Цените на жилищата са нараснали по-бързо от доходите на домакинствата в 17 държави от Европейския съюз между 2015 и 2025 г., което прави покупката на собствен дом все по-голямо предизвикателство за милиони европейци. Данни на Евростат показват, че най-голямо е разминаването в Португалия, докато в Румъния и България се отчита подобрение на достъпността.

Разминаване между цени и доходи в ЕС

В периода между 2015 г. и 2025 г. покупателната способност на домакинствата в 17 страни членки на ЕС е намаляла, когато става въпрос за придобиване на имот. Според индекса на Евростат, който измерва съотношението между цените на жилищата и доходите, този показател се е повишил с 6.8% за целия съюз, въпреки че в 10 държави е регистриран спад.

За същото десетилетие, до второто тримесечие на 2026 г., цените на жилищата в ЕС са скочили с цели 62%. В отговор на задълбочаващата се жилищна криза, през декември 2025 г. Европейската комисия представи своя Европейски план за достъпни жилища.

Какво представлява съотношението цени-доходи?

Този важен икономически показател сравнява динамиката на цените на жилищата с промяната в разполагаемия доход на човек от населението.

Увеличение на индекса означава, че жилищата поскъпват по-бързо от доходите, т.е. стават по-недостъпни.
Спад на индекса показва, че доходите растат с по-бързи темпове от цените на имотите, което подобрява достъпността.

Важно е да се отбележи, че данните за всяка държава показват промяната на нейния собствен индекс във времето, а не директно сравнение на абсолютните цени. Разходите по ипотечните кредити също са ключов фактор за това какво жилище могат да си позволят купувачите.

Португалия води в класацията по недостъпност

Между 2015 и 2025 г. Португалия регистрира най-голямото увеличение на съотношението между цените на жилищата и доходите – цели 60.8%. На второ място се нарежда Нидерландия с ръст от 34.3%.

„Страната преживя туристически бум, а програмата ѝ за златни визи привлече чуждестранни инвеститори. Затова цените на жилищата нараснаха отчасти заради притока на чуждестранен капитал“, коментира пред Euronews Business Майк Ланген, старши икономист по жилищния пазар в ABN AMRO.

Според него недостигът на жилища и силното търсене от страна на инвеститорите са основните причини за поскъпването в Нидерландия.

Жилищата са станали значително по-малко достъпни и в други държави, където показателят се е увеличил с над 20%:

  • Унгария (26.5%)
  • Чехия (25.8%)
  • Испания (24.5%)
  • Гърция (22.5%)

Ронан Лайънс, доцент по икономика в Trinity College Dublin, посочва, че държавите начело на класацията съчетават силно търсене в най-големите си градове с предлагане, което не успява да го настигне. Ръст от над 10% се наблюдава още в Словения, Ирландия, Австрия, Словакия, Люксембург и Литва.

България и Румъния: По-достъпни имоти, но с уловки

На другия полюс е Румъния, където съотношението цени-доходи е спаднало с 42.8% – най-голямото понижение в ЕС. Това означава, че през 2025 г. цените на жилищата там са били значително по-ниски спрямо доходите, отколкото през 2015 г.

В България съотношението е намаляло с 16.2%, което показва, че доходите са нараснали по-бързо от цените на имотите. Това обаче не означава, че жилищата са поевтинели в абсолютна стойност, а че съотношението между цените им и доходите се е подобрило. Двуцифрени спадове отчитат още Кипър (12%) и Италия (11.9%), а във Финландия понижението е с 25.2%.

Според Майк Ланген силният ръст на доходите в България и Румъния след присъединяването им към ЕС е направил жилищата по-достъпни.

Ронан Лайънс обаче обръща внимание на скрит проблем. Въпреки подобрената достъпност за покупка, наемателите в Румъния са под огромен натиск. През 2025 г. 56% от хората, плащащи пазарен наем, са отделяли над 40% от разполагаемия си доход за жилище – най-високият дял в ЕС.

Дългосрочната перспектива и експертният поглед

Евростат сравнява и съотношението за 2025 г. със средната му стойност за периода 2000–2025 г. За целия ЕС показателят е бил почти наравно с дългосрочната си средна стойност (+0.03%).

В България съотношението през 2025 г. е било с 36% под дългосрочната средна стойност, което потвърждава тенденцията за подобряване на достъпността. В Португалия обаче то е било с 37% над средното, а в Румъния – с 53% под него.

Експертите предупреждават, че тези индекси трябва да се тълкуват внимателно.

„2015 г. беше период с почти исторически ниски стойности на съотношението между цените и доходите. Това означава, че сравняваме с един от най-евтините периоди през последните 20 години“, казва Ланген.

Според Лайънс нито един от показателите не показва колко достъпни са жилищата днес в абсолютен смисъл. Той подчертава, че спадът на индекса не означава автоматично, че даден жилищен пазар е достъпен, като дава пример с Финландия. Там, въпреки спада на съотношението с една четвърт, наемателите отделят около 32% от доходите си за наем – един от най-високите дялове в ЕС.

Добави в предпочитани в Google