Нов проект за 250 млн. евро може да промени пазара на ток в България, според Боян Рашев

Енергийните пазари често изглеждат спокойни точно преди следващия шок. През последните месеци светът очакваше нова петролна криза заради напрежението около Иран и опасността Ормузкият проток – един от най-важните маршрути за глобалните енергийни доставки – да бъде блокиран.

Сценариите бяха крайни – от петрол на нива от 150-200 долара за барел до сериозен недостиг на горива. Реалността обаче се оказа различна. Цената на петрола достигна около 120 долара, след което се върна към нива около 70 долара за барел.

Боян Рашев, енергиен експерт и инвеститор в суровини във фонда "Експат Природни Ресурси" казва, че това спокойствие не означава, че проблемът е решен.

„Цената в момента е твърде ниска. Тя не отразява реалността и риска, който продължава да съществува около Ормузкия проток“, коментира Рашев в подкаста на Darik Business Review.

По думите му пазарът в момента разчита на предположението, че конфликтът няма да се разрасне, но това е политически сценарий, а не сигурност.

Боян Рашев, енергиен експерт и инвеститор в суровини във фонада "Експат Природни Ресурси"

Ормузкият проток остана отворен, но рискът не е изчезнал

Ормузкият проток е стратегическа точка за световната енергетика. През него преминава значителна част от световния петрол и втечнен природен газ, което означава, че всяко прекъсване на трафика може да има глобални последици.

Въпреки опасенията пълно затваряне така и не се случи.

„Оказа се, че Ормузкият проток никога не е бил напълно затворен. През цялото време е имало някакво движение на кораби“, обяснява Рашев.

Част от танкерите са сменяли маршрутите си, други са изключвали системите за проследяване, но реалният поток на суров петрол не е спрял напълно.

Той отбеляза, че все повече нефт излиза от Ормузкия проток, но все по-малко количества се качват на корабите. Добивът не се е покачил съществено, а от протока излизат кораби, напълнени преди войната. 

Според него това обаче не е основната причина пазарът да не изпадне в паника. Ключовият фактор е политическата несигурност.

Кои са подценените суровини с потенциал за растеж, според Боян Рашев?

„Факторът Тръмп“ задържа цените на петрола

Според Рашев основната причина инвеститорите да не направят дългосрочни залози за ръст на петрола е поведението на американската администрация. 

„През няколко дни се вкарваше необходимата доза несигурност, че войната приключва, че има сделка, че конфликтът ще бъде решен. Тази война свърши 99 пъти и започна 99 пъти“, казва той.

Това е оказало силно влияние върху пазарите.

„Няма инвеститор, който да тръгне да залага сериозно на дългосрочно увеличение на цената, ако американският президент казва, че утре войната свършва и цената ще падне“, посочва експертът.

Според него именно този политически сигнал е ограничил паническите покупки и е предотвратил по-сериозен скок на цените.

В този период корабите преминават през иранския път или около Оман. Експертът казва, че иранците не харесват факта, че корабите преминават около Оман. По стандартния път между Иран и Оман не минава никой или поне така се смята, защото е миниран. 

Полина Пенчева, DBR

Светът използва своите енергийни буфери

Друг фактор за стабилизирането на пазара е освобождаването на количества петрол, които доскоро са били блокирани заради санкции.

„Оказа се, че има невъобразимо количество петрол и петролни продукти по танкери, които са били санкционирани и буквално са били извън пазара“, казва Рашев.

След промени в санкционния режим част от тези количества отново са започнали да намират път към пазара.

САЩ също използваха част от стратегическия си резерв.

„Американците изливат от стратегическия си резерв колкото могат, но той вече е на рекордно ниски нива“, коментира Рашев.

Това означава, че този инструмент няма да може да бъде използван безкрайно.

Коя е суровината, от която очаква най-големи изненади през 2026 г. Боян Рашев?

Китай се оказа най-големият буфер за петролния пазар

Най-голямата изненада за анализаторите според Рашев е Китай. Страната, която е най-големият вносител на петрол в света, рязко намалява покупките си.

През януари Китай е внасял около 12 млн. барела дневно, докато през юни количествата падат до около 6 млн. барела дневно.

На пръв поглед това изглежда като сигнал за икономическо забавяне.

Но причината е друга.

„Китай използва своите резерви. Намаленото количество внос не означава, че потреблението на горива там е паднало“, обяснява Рашев.

Според него именно огромните китайски запаси са се превърнали в един от най-важните буфери за глобалния пазар.

Евтиният петрол не означава евтини горива

Въпреки спада на цената на суровия петрол, потребителите не видяха същото намаление при бензина, дизела и авиационното гориво.

Причината са рафинериите.

„Рафинериите правят страхотни спредове. Маржовете им са рекордни“, казва Рашев.

Причината е липсата на достатъчен капацитет за преработка, който да превърне нефта в гориво. Светът има достатъчно суров петрол, но няма достатъчно мощности, които бързо да го превърнат в готови горива. 

Потреблението също остава устойчиво.

В Европа няма съществен спад, в САЩ продължава да расте, а Китай запазва нивата си.

„В момента просто продължаваме да горим запасите. Никой не знае колко точно са те“, предупреждава експертът.

САЩ публикува на месечна база какви са стратегическите резерви и петролните запаси, такава публична статистика за Европа, обаче няма. 

"В Европа прозрачността е нулева. Ние сме като Китай. Ние знаем за запасите на Европа, толкова, колкото и за тези на Китай." 

Рашев припомня, че в края на май месец се говореше, че керосинът в Европа е на привършване, но се оказа, че не е така. Въпреки всичко все още не е ясно колко са запасите на керосин в Европа. 

35% от разходите на авиокомпаниите са насочени към закупуването на гориво. Въпреки че голяма част от тях имаха хеджирани позиции, опасността да се вдигнат цените на билетите остана. Експерта каза, че очакванията му да се вдигнат цените на билетите не са се изпълнили поне до степента, в която е очаквал. 

По негови думи и ударите на Украйна в момента са насочени към руските рафинерии, защото така се губи възможността да преработват нефта си в гориво. Принудени да го продават суров, те няма как да стигнат до световните пазари заради санкциите. 

"В Русия вече имат опашки по бензиностанциите, те нямат гориво", каза Рашев. 

Боян Рашев: Ако златото расте с 45% за година, то акциите на добиващите го компании стигат 200%

Европа има нов проблем: газовите хранилища

Докато петролният пазар успя да избегне най-тежкия сценарий, Европа остава уязвима при природния газ. Цената на газа в ЕС се задържа около 45 евро за мегаватчас – ниво, което според Рашев остава високо.

Основният проблем е свързан със запълването на газохранилищата.

„Пазарът показва, че цената през зимата се очаква да бъде по-ниска от сегашната. Няма кой да купи на сегашната цена, за да продава през зимата“, казва той.

Така се създава конфликт между логиката на свободния пазар и нуждата от енергийна сигурност.

„Ако оставим всичко само на пазара, хранилищата няма да се запълнят. Но ако не се запълнят, Европа може да има сериозен проблем през зимата“, предупреждава Рашев.

България печели от регионалния енергиен дефицит

На фона на проблемите в Европа България се оказва в сравнително добра позиция.

Недостигът на електроенергия в Румъния и Унгария, както и високото потребление в Западна Европа, увеличиха търсенето на български ток.

„България и Гърция в момента се възползват много добре от недостига в региона и в Румъния“, казва Рашев.

Особено важна роля имат батериите за съхранение на енергия. Но високият износ има и обратна страна – цените за българската индустрия остават високи.

„Средната цена продължава да е над 100 евро за мегаватчас, което не устройва големите производители“, посочва експертът.

Хан Аспарух не оправда очакванията, но Черно море остава шанс

Голямата надежда за български собствен газ, а блок „Хан Аспарух“ – засега не даде очаквания резултат.

„Хан Аспарух" вече е практически отписан. Сондажите излязоха сухи“, казва Рашев.

Вниманието се насочва към съседния блок „Хан Тервел“, където проучванията тепърва започват.

Докато България търси собствен ресурс, Румъния вече се подготвя за нова роля на газовата карта на Европа чрез находището "Нептун Дийп".

„Само на няколко десетки километра от нашите блокове румънците вече изграждат инфраструктура за добив“, отбелязва Рашев.

Даниел Дончев, Expat: Скоро очакваме листване във Франкфурт на българска строителна компания

"Яденица" може да бъде най-голямата батерия на България

Сред най-важните енергийни проекти за страната според Рашев е разширението на ПАВЕЦ „Чаира“ чрез язовир „Яденица“.

Проектът може да увеличи многократно възможността на България да съхранява електроенергия.

„Само надградената ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде по-голяма от всички батерии, които са изградени през последните години“, казва той.

„Яденица“ реално представлява язовир, който ще бъде свързан със сегашния малък язовир – долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“. В момента според експерта има интересен казус – отгоре е язовир „Белмекен“ с около 150 млн. куб. м капацитет, а долният изравнител разполага едва с 5 млн. куб. м.

При помпено-акумулиращите централи обичайно проблемът е обратният – горният язовир е малък, а долният е голям. При нас е точно обратното – огромният горен язовир и малкият долен не позволяват на турбините да работят достатъчно дълго. При работа на четирите турбини те могат да функционират максимум около 8 часа, защото долният язовир се запълва и водата трябва да бъде изпомпана обратно. Ако бъде изграден язовир „Яденица“, капацитетът ще се увеличи около три пъти, което означава, че тези 8 часа работа могат да се превърнат в около 20 часа.

Ако сравним това с батериите, изградени през последните години, общият им капацитет би бил около два пъти по-малък от този на надградения ПАВЕЦ „Чаира“. Само този проект би осигурил значително по-голяма възможност за съхранение на енергия спрямо всички батерии, в които са инвестирани милиарди.

Инвестицията се оценява на около 250 млн. евро. Според него това е стратегически проект, който може да даде на България конкурентно предимство в регионалната енергетика.

Рашев каза, че проектът вече има необходимите оценки за съвместимост и подкрепа от Европейската комисия, тъй като подобна инфраструктура би имала значение не само за България, но и за целия регион. Това е държавен проект на НЕК, което отново поставя въпроса защо големите държавни енергийни проекти се реализират трудно, докато частните инвестиции в батерии и соларни мощности се развиват значително по-бързо.

Ядрената енергия ще бъде ключова в ерата на изкуствения интелект

Според Рашев ролята на ядрената енергия ще става все по-голяма.

Причината е не само декарбонизацията, а новият огромен глад за електричество, който идва от центровете за данни и изкуствения интелект.

„До вчера енергията ни беше нужна, за да замества механичната работа на хората. Сега влизаме в ера, в която енергията ще захранва изчисленията“, казва той.

По думите му държавите с надеждна и евтина електроенергия ще имат стратегическо предимство.

А България има едно ключово предимство – ядрената енергетика.

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !