Влизаме в началото на нов суперцикъл на суровините, като златото е неговата движеща сила. Историята се повтаря, но с нови двигатели – зеленият преход и недостига в инвестиции в добива. Това стана ясно от думите на инвеститора във фонда “Експат Природни Ресурси” - Боян Рашев в новия епизод на съвместния подкаст на Darik Business Review и Expat Capital. 

Според експерта златото и среброто не просто поскъпват – те се превръщат в индикатор за глобалното недоверие към фиатните валути, световната резервна валута - доларът, и към устойчивостта на световната финансова система.

Ръстът на златото е диктуван и от натрупването на дълг в САЩ, който е невъзможен за покриване, а все повече държави заменят покупките на американски дълг със златни резерви. 

„Само лихвите по дълга на САЩ вече са в размер на 3–4 трилиона долара - абсурдни числа. Всички страни, които търгуваха със САЩ и получаваха долари, купуваха американски дълг. Вече не го правят, предпочитат да купуват злато”, добавя инвеститорът.

Боян Рашев, инвеститор
Боян Рашев, инвеститор

Злато или сребро? Това е въпросът

Златото е поскъпнало с около 45% от началото на годината, като бележи исторически рекорди, а среброто достигна 44 долара за тройунция – ниво, невиждано от 2011 г. насам.

По негови думи от началото на тази година, ако златото расте с 45%, то цената на акциите на златодобивните компании расте с от 50 до 200% и правят маржове, на които не може да не се обърне внимание. 

“Казвам, че сме в началото на нов суперцикъл, защото за момента само златото прави рекорди. Среброто също има високи цени, но не е направило номинален рекорд. Ако го сравним с инфлацията е много далеч от рекорда, който е постигнал от около 50 долара”, каза Рашев. 

По негови думи останалите суровни пък в момента са много евтини, а измерени спрямо златото са рекордно евтини. 

Ако натрупването на златни резерви продължава да движи цената на златото нагоре, то случаят при среброто е коренно различен. 

“Среброто от много дълго време не играе ролята на пари, въпреки че в цялата история е играло тази роля, обаче последните години индустриалното потребление на сребро расте много. Използва се във фотоволтаици, електроника - всякакви неща, които изискват в малък обем да се прехвърли много електричество”, добави той. 

Рашев каза, че пикът на добива на сребро е от 2016 година и от тогава минните компании не могат да го увеличат. В същото време дупката между търсене и предлагане расте до 20% разминаване вече 5 години. 

Причината добивът да е толкова нисък в момента по думи на инвеститора е че на първо място до преди 1 година цената на среброто не е била толкова висока. Също така среброто се добива като страничен продукт на злато, мед, олово, цинк и други метали. 

“Компаниите, които са концентрирани върху добива на сребро са малко. Каквото и да направят дават 20% от добива на света. Ако си някой, който добива олово и цинк като основни метали увеличението на цената на среброто не ти помага на финансовите резултати, така че нямаш стимул”, разяснява Боян Рашев. 

Приложенията на среброто са доста “разсеяни”, като Рашев напомня, че то може да се използва и в някои лепила на атомно ниво. 

“За производители на електроника и автомобили - те изобщо не го усещат. Когато се срещнат този негъвкав добив и гъвкаво потребление има потенциал за избухване на пазара”, добавя той. 

Рашев добави, че пазарът на сребро е малък, затова, ако някоя централна банка или голям играч влезе, въздействието ще бъде много интересно като ръст на цената. 

“Очаквам най-голям ръст на среброто през тази година и следващата. Златото ще продължи да расте, то не си е изхабило потенциала. При петролът е по-сложно да се прогнозира, защото зависи от икономиката на световно ниво.”

Евтин петрол, скъп метал

Любопитен е и погледът към нефта – „ако измерим цената му спрямо златото, никога не е бил толкова евтин в историята, с изключение на два-три дни през април 2020 г., когато петролът стана отрицателен, което беше нещо неповторимо и се надявам, че няма да се случи втори път“, казва Рашев.

Ситуацията с останалите суровини е подобна: стоманата и алуминият са подценени, природният газ е евтин в САЩ, но скъп в Европа и Китай, а медта – макар и с високи номинални цени – остава евтина спрямо златото.

Сходни дисбаланси се наблюдават и при други ресурси:

  • Стомана и алуминий – цените са далеч от историческите върхове.
  • Мед – въпреки скъпата номинална стойност, е евтина, ако я сравним със златото.
  • Природен газ – евтин в САЩ, но скъп и ограничен в Европа и Китай.

Все пак Рашев прогнозира, че петролът ще започне да наваксва цената си, който в момента е малко над 60 долара. 

“Много е интересно, че суровините са евтини, а има инфлация, което е особено за пазара.”

Новият суперцикъл: историята се повтаря, но с нови играчи

Последният голям суперцикъл на суровините започна след 2000 г., когато Китай навлезе в индустриализация и урбанизация с невиждан мащаб. Тогава цените на всички суровини се изстреляха нагоре.

Сега историята се повтаря – но с нови фактори:

Години на недостатъчни инвестиции в минния и енергийния сектор.
Зеленият преход – масово търсене на мед, литий, редки метали.
Геополитическа несигурност – търговски войни, войни и нестабилност в ключови региони.
 

„Влизаме в нов цикъл, който вероятно ще продължи поне десетилетие. Само че този път няма да е движен от Китай, а от глобалната трансформация към нисковъглеродна икономика и технологичната революция“, прогнозира Рашев.

Той каза, че нормалната експозиция в инвестиционните портфейли в историята е била около 2%, а сега е 0.5%. 

Експат Природни Ресурси

Рашев казва, че основно инвестира в акции на компании, които добиват от 2020 година в началото на COVID-19. 

“В началото започнах да инвестирам в Експат. Не харесвам платформи, където не мога да стисна ръката на собственика от другата страна. Когато започнах да инвестирам с Експат решихме, че портфолиото ми е толкова успешно, че има смисъл да се превърне във фонд през 2002 година”, каза Рашев. 

Той казва, че през този септември фондът е правил нов рекорд всеки ден благодарение на златото, среброто и урана. 

“Компаниите, които добиват сребро и злато правят около 50% от портфолиото в момента, тези, които добиват уран -15%-20% и останалите добиват газ.”

България: малък, но значим играч

Макар и често подценявана на световната карта, България има важно място в този пъзел. Медта е най-големият експорт на страната, като катодна и анодна мед формират милиарди евро приходи годишно.

Това поставя България в позиция на стратегически доставчик за европейската индустрия, особено в контекста на зелената трансформация и електрификацията.

“Добивът на суровини е меко казано недолюбван за развитие на икономиката. За съжаление това, което правим с фонда на Експат не е свързано с България. Ако имаше листване на нормални компании - с удоволствие”, каза той. 

*Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !