Кои са подценените суровини с потенциал за растеж, според Боян Рашев?

Въпреки ръста на доходите в България и сравнително ниските цени на петрола допреди няколко месеца, стойността на суровините спрямо доходите на хората намалява в исторически план. Това обаче може бързо да се промени под влиянието на геополитически събития.„

Това коментира инвеститорът и експерт по управление на околната среда Боян Рашев по време на форума Darik Business Radar 2026 – Investing in our future.

Според него в момента пазарът на петрол е изкривен и има огромна разлика между котировките на фючърсите и цените на физическия пазар.

"Ако котировките показват, че цената е 100 долара за барел, на реалния физически пазар сделките се сключват на ниво 140-150 долара на барел, при брента, например. В Шри Ланка, Индия и на други места пък има сделки за над 200 долара на барел. Керосинът, конкретно в Югоизточна Азия, отдавна вече е на цени над 200 долара на барел, защото точно при този продукт има най-голям недостиг."

"Какво ще стане с цената на петрола в следващите месеци никой не знае, но човечеството в момента буквално живее от големия излишък и запаси. Тези запаси не са създадени случайно, а след кризите от 70-те години, за да може глобалната икономика да се предпази, ако се случи нещо такова", каза още Рашев.

По негови думи не си даваме сметка в момента колко голям всъщност е ежедневният минус в баланса и ако продължим още малко така, ще стигнем до физически недостиг - първо на някои горива, преди всичко на керосин. Физически недостиг на бензин е малко вероятен, според Рашев, но на дизел може и да видим дори и в Европа.

"Ако утре Америка започне да бомбардира Иран, а Иран започне да отвръща срещу енергийната инфраструктура на всички държави от другата страна на залива, 200 долара на барел ще е минимумът, който ще видим."

Йордан Дъбов, Dabov Specialty Coffee: Вече изпозлваме AI за изпичането на кафето

При кои горива е най-вероятно да се стигне до недостиг?

Най-уязвимото гориво в Европа е керосинът, тъй като континентът внася голяма част от него, вместо да го произвежда. Дългосрочната политика на намаляване на индустриалното производство е довела до все по-малко работещи рафинерии, заяви Рашев и допълни:

"България обаче разполага с рафинерия, която има техническия капацитет да произвежда повече, отколкото е нашето вътрешно потребление, и ако тя има достатъчно суров нефт, ние всъщност сме защитени. В големите държави обаче, като Германия, Франция и Великобритания, има гигантски вътрешен недостиг, който по отношение на керосина конкретно се захранваше от Персийския залив и в момента има търсене от места, като САЩ".

Допълнително усложнение идва от техническите различия между американския и европейския керосин, свързани с температурите на замръзване. За да се позволи внос от САЩ, Европейската комисия ще трябва да промени техническите изисквания, което е бавен процес.

Иван Иванов, Neo Ventures: AI няма да отнеме работата ни, но изисква адаптивност

Какво ще се случи на пазара на благородни метали?

По отношение на инвестициите на фонда Експат Природни Ресурси, чийто консултант е Рашев, той заяви, че фондът инвестира основно в минни компании, които се занимават с добив, а не директно в метали. Експозицията към злато и сребродобиващи компании обаче е доста голяма - около 50%.

Другите 50% са свързани с това, което се случва в момента - нефт, газ, торове и други неща, които, грубо казано, за съжаление, печелят от войната, уточни Рашев.

"Златото по принцип е метал, чиято цена първоначално пада по време на такива геополитически събития, след което започва да се вдига много бързо, просто защото държавите започват да печатат пари, за да могат да си купуват нужния петрол и т. н. А среброто в известна степен се движи успоредно със златото, въпреки че в момента има разминаване. Много от държавите, които в момента са на икономическия смъртен одър, като Катар и ОАЕ, в момента нямат пари за хубави проекти. Те реално трябваше да си продават златото, защото нямат никакви източници на приходи. Русия също започна да продава злато поради друга причина."

За цената на нефта е ясно, че може да скочи, но на световно ниво се случват и много други интересни движения, заяви Рашев. Според него, в момента една от най-подценените суровини е захарта поради една много интересна причина - както нефтът, така и газът, и захарта всъщност са енергия.

"При високите цени на нефта захарната тръстика в Бразилия, която е най-големият износител, и в Индия, която е на второ място, започва да се превръща в етанол. Биогоривата изведнъж започват да стават много интересни за потребителите на горива и захарната тръстика - вместо за захар - отива за етанол."

Другият проблем е с торовете, чиито цени излетяха по-бързо, отколкото цената на нефта, защото Персийският залив е огромен износител на торове, а за отглеждането на захарната тръстика са необходими и те.

Рашев смята, че в един момент в следващите 6-7 месеца ще се окаже, че голяма част от земята е прехвърлена към отглеждането на енергийни култури за производство на етанол, биодизел и други. А пък захарната тръстика, царевицата и някои други култури също се използват за енергийни цели.

Вследствие на това цените в супермаркетите на абсолютно всичко ще нараснат.

Друга суровина, която в момента е много подценена, според Рашев, е никелът, защото Персийският залив е най-големия износител на сярна киселина в света, а сярната киселина има доста интересни приложения. Например, 95% от фосфатните торове в света се произвеждат от сярна киселина.

"Сярната киселина участва се използва и за различни други неща, но никелът е много интересен поради това, че се използва в най-ефективните батерии при електромобилите. 75% от никела обаче вече се добива от латеритни руди в Индонезия през процес, който изисква 20 тона сярна киселина на един тон произведен никел".

Цената на сярната киселина вече нарасна повече, отколкото цената на нефта. Физически недостиг вече има в страни, като Индонезия и Чили, където се ползва много сярна киселина за извличане на мед. В един момент Индонезия вече няма да произвежда количествата, които светът очаква от нея, а няма кой да я замести, посочи Рашев.

Вторият най-голям производител на никел е Русия.

По отношение на скъпоценните метали Рашев заяви, че според него среброто е по-подценено от златото поради две причини. Едната е, че съотношението злато-сребро има смисъл, доколкото ги разглеждаме като финансови активи. Реалността е, че среброто е актив с двойствено лице – индустриално и финансово. Тук големия въпрос, според него, е, ще си върне ли скоро среброто финансовата тежест.

В момента съотношението на цената на златото към тази на среброто е около 60 към 1. Във финансовата история съотношението е 15 към 1, т.е. среброто в момента е много подценено, ако се разглежда като финансов актив, както и ако се разглежда като индустриален актив, смята експертът.

"Това се вижда през огромния ежегоден недостиг в баланса между добива и производството на сребро и потреблението. Наскоро излезе новият доклад за 2026 година на Световния институт по среброто, който показва, че за 6-та поредна година ще имаме много голям недостиг от сорта на 50 милиона тройунции, разлика между потреблението и производството. Производството не наваксва и въпреки тези рекордни цени, добивът не може да бъде увеличен. Основната причина е, че всъщност само 26% от среброто се добива от т.н. първични сребърни мини, т.е. от компании, които изличат основно сребро".

Почти всичкото среброидва от оловни, цинкови, медни или златни мини, т.е. цената на среброто няма никаква роля за онези, които добиват олово и цинк, а оловото и цинкът са относително евтини и тези компании не вдигат добива.

Рашев смята, че среброто е по-подценено, но в същото време, цената на златото е тази, която движи двойката злато-сребро нагоре. Тя се движи основно от това, че позицията на долара, като доминираща валута в света, започва да се клати.

По отношение на инвестиционната стратегия на фонда Експат Природни Ресурси, Рашев заяви, че тя е относително проста. Идеята е да има едновременно поне 5-6 различни инвестиционни тези, на които залага фондът.

"Пример за такава инвестиционна теза е захарта, при която в момента виждаш колко ниски са цените на захарта, проследяваш какво се случва в световен мащаб, свързано с въпросната суровина, и съответно инвестираш в компании или директно през цената на самата суровина, с очакването след 6-7-8 месеца, което е относително краткосрочен период, да видиш удвояване или утрояване на цената на акцията на компанията, която трябва да се движи много добре от въпросната суровина."

Фондът неслучайно инвестира основно в добивни компании, защото, ако цената на златото например се повиши с 1%, добрите добивни компании генерират 4-5% ръст на цената на акцията, заяви Рашев.

Форумът се осъществи с официалната подкрепа на Sofia Airport, JTI, DABOV Specialty Coffee, Neo Ventures, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !