Цената на суровия петрол "Брент" надхвърли 100 долара за барел в сряда и остана над това ниво в четвъртък сутринта след нови атаки срещу корабоплаването около Ормузкия проток.

Цената се задържа над 70 долара от средата на февруари насам – почти седем месеца – и е нараснала с 65.7% спрямо края на 2025 г., когато годината приключи при цена от 60.85 долара за барел.

Но това вече не е просто история за енергийния пазар.

По-скъпият суров петрол увеличава цените на дизела, бензина и самолетното гориво. Тези увеличения след това се разпространяват по транспортните мрежи и веригите за доставки и в крайна сметка достигат до потребителските цени.

За Европа моментът трудно би могъл да бъде по-неподходящ.

Инфлацията в еврозоната вече беше 3.3% през август – най-високото ниво от септември 2023 г. насам. Само цените на енергията са се увеличили с 14.3% на годишна база.

Затова се очаква Европейската централна банка да повиши депозитната си лихва с 0.25 процентни пункта до 2.50% в четвъртък. В САЩ фючърсите оценяват на около 60% вероятността Федералният резерв да повиши лихвите на 16 септември.

Но кои европейски държави са най-уязвими от петролния ценови шок?

Почти пълна зависимост на Европа от вносен петрол

Основната уязвимост на Европа по отношение на изкопаемите горива се вижда ясно.

Европейският съюз е внесъл 471.3 млн. тона суров петрол през 2024 г., докато вътрешното производство е било едва 15.5 млн. тона.

Общата зависимост на ЕС от вноса на петрол е достигнала 96.6%, показват данните на Евростат. С други думи, почти всеки допълнителен барел, потребяван в ЕС, на практика трябва да идва от чужбина.

САЩ, Казахстан и Норвегия са трите най-големи доставчици. Всеки от тях осигурява между 12% и 15% от вноса.

Следват Либия с над 9%, Саудитска Арабия с 6.8%, както и Нигерия и Ирак с по 5.8%.

Само около 7% от вноса на суров петрол в ЕС през 2025 г. е дошъл от държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, според Съвета на Европейския съюз. Следователно Европа е по-малко пряко зависима от производителите от Персийския залив в сравнение с много азиатски икономики. Но петролът се търгува на глобален пазар.

Прекъсване на доставките през Ормузкия проток повишава цените както на американския или норвежкия петрол, така и на петрола от Близкия изток.

Къде е България? 

България е с 97% нетна зависимост от вноса на нефт и петролни продукти като дял от брутно наличната енергия, показват данните в графиката на Euronews. Това означава, че едва около 3% от необходимото количество се покрива от местни източници, докато останалото зависи от внос.

Стойността е близка до тази на водещи европейски икономики като Германия (96.9%) и Франция (99.8%), но е по-висока от тази в съседни държави като Хърватия (91.5%), Унгария (83.5%) и Румъния (77%).

Високата зависимост излага българската икономика, особено транспорта и енергетиката, на по-силен натиск при геополитически сътресения, прекъсвания на доставките и резки колебания в световните цени на петрола.

Кои европейски държави внасят най-големи количества?

По обем Нидерландия внася повече петрол от всяка друга европейска държава – и то с голяма разлика. Данните на Евростат за 2024 г., последната пълна година, за която има налични данни, показват, че страната е внесла 138.3 млн. тона петрол и петролни продукти.

Германия следва със 117.8 млн. тона, Испания с 85.8 млн., Франция с 82.4 млн., Италия със 73.3 млн. и Белгия с 56.7 млн. тона.

Тези цифри обаче трябва да бъдат разглеждани в контекст.

Ротердам е един от най-големите енергийни центрове в света. Голяма част от суровия петрол, който влиза в нидерландските пристанища, се преработва или транспортира към други европейски държави.

Нидерландия е изнесла 101.1 млн. тона от внесените 138.3 млн. тона. Белгия също е реекспортирала повече от половината от своя внос.

Германия е реалният голям вносител заради мащаба на индустриалната си икономика, транспортната мрежа и рафиниращия си сектор.

Испания, Франция и Италия също внасят значителни количества, за да осигурят вътрешното потребление и нуждите на големите си рафинерии.

Данните на Евростат показват, че Германия е отговаряла за 20.1% от крайното потребление на петрол и петролни продукти в ЕС през 2024 г. Франция следва с 15.3%, а Италия и Испания са с по 11.1%.

Заедно тези четири икономики са потребили почти 58% от общото количество в ЕС.

По-малките икономики може да понесат по-голям относителен удар

Обемите показват кой купува най-много. Те обаче не показват кои икономики ще пострадат най-силно.

По-полезен показател за уязвимостта е сравнението между нетния внос на енергия и размера и структурата на местната икономика.

Евростат проследява нетния търговски баланс при енергийните продукти като дял от БВП. Малта е регистрирала най-големия дефицит в ЕС през 2025 г. – равен на 5.4% от икономическото производство на страната.

България следва с дефицит от 3.5% от БВП, Хърватия с 3.4%, Унгария с 2.9%, Белгия с 2.6%, Люксембург с 2.5% и Кипър с 2.4%.

Големите икономики са по-близо до средните стойности. Дефицитът на Италия при търговията с енергия е равен на 1.9% от БВП, следвана от Испания и Полша с по 1.7%. Германия и Франция са с по 1.5%.

Най-малките дефицити са отчетени в Дания – 0.1% от БВП, Швеция – 0.5%, и Нидерландия – 0.6%.

Дания се възползва от собственото си производство на петрол и газ, докато позицията на Нидерландия отразява ролята ѝ на голям център за рафиниране и реекспорт.

Туристическите държави също са силно засегнати

Зависимостта на Испания от вноса на петрол, която измерва дела на потреблението, покрит от нетния внос, е достигнала 100.3% през 2024 г. Показателят за Португалия е бил 99.9%, а за Ирландия – 101%. И трите икономики разчитат на вносен суров петрол или рафинирани продукти за почти цялото си петролно снабдяване.

Малта е внесла 99.6% от необходимия ѝ петрол през 2024 г. Кипър е внесъл 97.3%.

Уязвимостта им се увеличава от значението на транспорта, авиацията и туризма. Почти две трети от потребявания в ЕС петрол се използват за транспорт. Само автомобилният транспорт е отговарял за 47.7% от общото потребление през 2024 г., според Съвета на Европейския съюз. Авиацията е представлявала още 9.2%, а морският транспорт – 8.4%.

Тази структура е особено важна за Южна Европа.

По-високите цени на самолетното гориво увеличават разходите на авиокомпаниите, обслужващи Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Малта.

По-високите цени на дизела увеличават разходите на хотелите, ресторантите и търговците на дребно заради по-скъпите вериги за доставки. Туристическите компании първоначално могат да поемат част от увеличението. Ако петролът остане над 100 долара обаче, по-високите разходи по-вероятно ще достигнат до потребителите чрез по-скъпи самолетни билети и настаняване.

Дания е най-малко зависима от вноса – 58.1%, следвана от Румъния със 77% и Унгария с 83.5%. За Италия показателят е 89.8%, за Германия – 96.9%, а за Франция – 99.8%.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !