През седмицата пред консервната фабрика „Фрукто-Сливен“ в Сливен се образуваха опашки от автомобили на производители на праскови, като стопаните чакаха с часове, за да предадат продукцията си. Приемът на праскови във фабриката беше преустановен за два дни.

Причината за напрежението е рекордният обем продукция, който е постъпил за кратък период. Един от собствениците и изпълнителен директор на „Фрукто-Сливен“ Димитър Алексиев посочва пред БТА, че фабриката ежегодно преработва над 12 000 тона плодове, като повече от 95% от продукцията се реализира на международните пазари.

Само за един ден тази година предприятието е приело рекордните 357 тона праскови при максимален дневен капацитет за преработка от около 200-230 тона.

Според Алексиев затрудненията не са резултат от липса на желание от страна на фабриката да изкупува продукцията, а от струпването на стотици доставки в рамките на няколко часа.

Само за три дни „Фрукто-Сливен“ е приел над 500 доставки от близо 190 производители, голяма част от които с малки количества. Фабриката не връща производители, включително такива без предварителни договори, но големият брой доставки за кратко време сериозно затруднява организацията на работа.

Фабриката за консерви
Фабриката за консерви "Фрукто Сливен" в град Сливен

Фабриката увеличава капацитета си

Ръководството на предприятието вече предприема мерки за облекчаване на приема. Предвижда се монтирането на втори автомобилен кантар, разширяване на хладилната база и подобряване на организацията по обслужване на доставчиците.

Алексиев посочва, че предприятието ще направи всичко възможно да изкупи максимално количество качествена продукция, но преработката трябва да бъде съобразена с реалния производствен капацитет и възможностите за реализация на международните пазари.

Фабриката трябва да възобнови приема на продукция от 8 август.

Проблемът обаче не се изчерпва с организацията пред портала на завода.

Производителите чакат с часове, а част от реколтата се разваля

За земеделците рекордната реколта се оказва сериозно икономическо предизвикателство. Част от производителите са чакали до 15 часа, за да предадат прасковите си.

По думите на председателя на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ – Сливен Коста Петров големи количества набрани праскови остават в камиони и ремаркета, докато чакат да бъдат приети.

„Реколтата е прибрана, докарана е, но стои пред фабриката, разваля се и се изхвърля“, коментира той. По думите му има производители, които са докарали по пет-шест тона продукция.

Тази година реколтата е изключително добра, но именно големият обем превръща високото производство в проблем. В момента се прибира сортът „Катерини“, а възможностите за реализация на компотната праскова са ограничени.

Според производителите алтернативата е предприятие в Петрич, но транспортът дотам прави продажбата икономически неизгодна.

Рекордната реколта натиска цените

Голямото предлагане се отразява директно върху изкупните цени. Компотните праскови се изкупуват между 30 и 37 евроцента за килограм, докато прасковите за сок се търгуват за около 15 евроцента за килограм.

При десертните праскови цените от производител са между 50 и 90 евроцента за килограм, но търсенето по борсите и тържищата е слабо, което затруднява и тяхната реализация.

Така производителите се оказват в парадоксална ситуация – реколтата е по-голяма, но възможността да я продадат не расте със същия темп.

„Предлагането е голямо, но нямаме готовност за износ“, посочват от бранша.

Липсват хладилни бази, сортиращи и пакетиращи линии

Според производителите един от основните проблеми е липсата на инфраструктура, която да позволи продукцията да бъде съхранена, сортирана, пакетирана и изнесена.

В сектора не достигат сортиращи и пакетиращи линии, както и достатъчно хладилни бази. Това ограничава възможностите на производителите да търсят пазари извън България и ги прави силно зависими от местните преработватели и търговци.

А проблемът може да се прехвърли и към други плодове. Производителите очакват сходни трудности и при реализацията на реколтата от сливи, включително риск част от продукцията да бъде изхвърлена.

Фабриката за консерви
Фабриката за консерви "Фрукто Сливен" в град Сливен

Когато рекордното производство се превръща в проблем

Ситуацията в Сливенско показва един от основните структурни проблеми на българското овощарство: производственият капацитет може да нарасне значително по-бързо от възможностите за съхранение, преработка и реализация.

Тази година реколтата от череши, кайсии и праскови в региона е почти двойно по-голяма спрямо миналогодишната. За производителите обаче по-високият добив не означава автоматично по-високи приходи. Напротив – според стопаните част от продукцията се продава на цени под себестойността.

Иван Желязков, който обработва около 140 декара трайни насаждения край село Трапоклово, посочва, че почти всички култури са дали двойно повече продукция спрямо обичайното.

„Миналата година нямахме нищо, сега имаме много и всичко се продава под себестойност“, коментира той.

Производителите инвестират, но не контролират пазара

Разходите за овощните градини продължават да растат, а земеделците трябва да инвестират години предварително, преди да могат да реализират продукцията си.

Апостол Евтимов, който стопанисва около 700 декара трайни насаждения, посочва, че само защитните съоръжения срещу градушки струват между 7000 и 8000 евро на декар.

В същото време тазгодишната череша, отгледана под мрежа, е била изкупена за около 90 евроцента за килограм, като плащането е обвързано с реализацията на продукцията от страна на преработвателя.

Това поставя производителите в зависимост от следващите звена по веригата – преработватели, търговци и крайни пазари.

Един завод изкупува около 90% от компотните праскови

Още един проблем изпъква на фона на ситуацията в Сливенско – концентрацията на пазара.

По думите на производителите един завод изкупува около 90% от компотната праскова в страната. Това означава, че значителна част от националната реколта зависи от капацитета и пазарната реализация на ограничен брой преработватели.

Именно затова производителите определят евентуалното затваряне или продажба на подобно предприятие като сериозен риск за целия сектор.

България произвежда, но не е достатъчно организирана за износ

Според производителите България е изправена и пред друг дългосрочен проблем – липсата на достатъчно силна организация на стопаните.

В Гърция, Италия и Испания десетилетия държавна политика са помогнали за изграждането на кооперативи, логистика и опаковъчни бази, които позволяват на производителите да обединяват продукцията си и да работят с големи търговски вериги.

Като пример Коста Петров посочва испански кооператив с около 600 членове, който произвежда 25 000 тона праскови годишно – количество, съпоставимо с над половината от българската реколта.

Според производителите големите европейски вериги работят с дългосрочни договори с организирани доставчици. Българските стопани трудно могат да предложат необходимите обеми и постоянство, когато продукцията е разпределена между множество малки производители.

Загубен пазар, недостиг на работници и растящи разходи

Производителите посочват и загубата на руския пазар, без да е изграден достатъчно силен негов заместител.

Опитите за директен износ към Западна Европа се сблъскват с вече установени доставчици от Германия, Испания и Италия.

Недостигът на работна ръка допълнително увеличава натиска върху стопанствата. Сезонните работници предпочитат Великобритания и Германия заради по-високото заплащане, а разходите за осигуровки на берачите допълнително намаляват маржа на производителите.

Решението според сектора: кооперативи и нови пазари

След срещата между ръководството на „Фрукто-Сливен“ и представители на браншовата камара е постигнато принципно съгласие за подобряване на организацията на приемането на продукцията.

Предвижда се оптимизиране на процеса, намаляване на времето за чакане и засилен контрол върху качеството, включително при плодовете, доставяни в бинсове.

От браншовата камара се надяват цялата произведена продукция в региона да бъде изкупена. Възможно е част от количествата да бъдат разплатени през следващата година в зависимост от реализацията на готовата продукция.

За сектора обаче дългосрочното решение минава през създаването на кооперативи. Според производителите те могат да осигурят по-добро планиране на производството, координация между земеделци и преработватели, както и по-ефективна логистика и реализация.

В Сливенско вече се работи по създаването на първия подобен кооператив със съдействието на държавата.

Производителите настояват и за дългосрочна държавна стратегия, която да включва търсене на нови пазари и специализирано звено, отговорно за пазарната реализация на българската плодова продукция.

Защото проблемът тази година не е, че България няма праскови. Проблемът е, че има повече праскови, отколкото системата може да поеме, съхрани, преработи и продаде.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !