Сред евромонетите, които получавате като ресто - освен българските, вече все по-често има и такива от други държави.

И това е съвсем нормално – има над 150 милиарда монети в обращение и всяка една от тях е законно платежно средство във всички страни, които използват единната европейска валута.

Това се посочва в публикация на Европейската комисия в България в официалната страница на институцията в социалната мрежа Facebook.

Обща и национална страна

Евромонетите са секат в осем различни купюри: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, 1 € и 2 €. 

За разлика от евробанкнотите, които са идентични за всички държави, монетите имат обща и национална страна.

Дизайнът на общите им страни е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На монетите от 1, 2 и 5 цента е представено земното кълбо с Европа, Африка и Азия. 

Националната страна на евромонетите обаче е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира, посочват от еврокомисията, представяйки символите върху монетите от 1 €:

От какво се правят евромонетите и какви са защитните им елементи?

Евромонетите съдържат елементи с висока защита, пригодени за машинно четене, посочват от ЕЦБ. Те могат да се използват в автоматичните машини за продажба навсякъде в еврозоната, без значение къде са емитирани.

Монетите от 1 € и 2 € са произведени с помощта на сложни биметални и многослойни технологии. Тези от 10, 20 и 50 цента са направени от уникална сплав - наречена Северно злато. Състои се от 89% мед, 5% алуминий, 5% цинк, и 1% калай и не съдържа злато.

От нея е сечена и шведската монета от десет крони, откъдето идва и наименованието й. Тя се претопява трудно и се използва изключително за производство на монети. Има противомикробно действие, не предизвиква алергични реакции и е устойчива срещу потъмняване на въздуха.

Търговската марка и съставът на сплавта са интелектуална собственост на международната металургична компания Luvata.

Надписите по гурта (страничния ръб) на монетата от 2 € също осигуряват защита срещу фалшифициране.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !