Европа консумира огромни количества електроенергия и отделя тонове въглероден диоксид за охлаждане. Могат ли термопомпите да ни спасят при следващата гореща вълна?

Климатични експерти предупреждават, че необичайно високите температури през май се превръщат в „новото нормално“, докато големи части от Европа продължават да се задушават от жегата.

След топлия уикенд около Петдесетница, градове в Средиземноморския регион и извън него се подготвят за още по-екстремни температури. В Испания прогнозите показват, че Севиля ще достигне 39°C тази седмица, докато Билбао очаква 37°C в сряда (27 май) и четвъртък (28 май).

В Германия максималните температури ще достигнат 32°C в Щутгарт днес (вторник, 26 май), а Дюселдорф и Бон ще се сблъскат с 31°C. Дори Великобритания се очаква да преживее най-горещия майски ден в историята си, с прогнози до 35°C в южната част на Англия.

Тази гореща вълна идва след публикуването на голям доклад на британския Комитет по климатичните промени (CCC) на 20 май, който предупреждава, че климатизацията скоро ще стане „неизбежна“, за да предпазва хората от непоносимите летни жеги — особено в домове за възрастни, болници и училища.

Но докато продажбите на термопомпи в Европа растат рязко, кой е най-добрият и най-екологичен начин да охлаждаме дома си?

Термопомпите печелят популярност в Европа

Термопомпите обикновено се възприемат като технология за отопление, тъй като пренасят топлина от външния въздух, земята или водата към дома, вместо да я генерират.

Продажбите на тази „зелена“ технология отново растат след спад през 2023 и 2024 г., като Скандинавия остава най-големият пазар. Част от ръста се дължи на войната с Иран, която повиши цените на петрола и газа.

Според Европейската асоциация за термопомпи продажбите на домашни термопомпи са се увеличили средно с 25% през първото тримесечие на 2026 г. във Франция, Германия и Полша.

Във Великобритания продажбите са скочили с над 50% през първите три седмици на март спрямо предходния месец, според енергийната компания Octopus Energy, след фактическото затваряне на Ормузкия проток.

Кой тип термопомпа може да охлажда дома?

Вместо да загряват вода в радиатори или подово отопление, въздух-въздух термопомпите затоплят директно въздуха в сградата. Тези системи включват външно тяло, свързано с едно или няколко вътрешни тела.

За разлика от въздух-вода или геотермалните термопомпи, моделите въздух-въздух могат и да извеждат топлината от дома навън — по много сходен начин с традиционните климатици.

Този тип термопомпи често са по-евтини от останалите модели — цените във Великобритания започват от около 1900 британски лири (2200 евро) за една стая и достигат около 3700 лири (4287 евро) за къща с три спални. Въпреки това държавните субсидии за тях обикновено са по-ниски.

Основният недостатък

Повечето системи въздух-въздух не осигуряват топла вода, така че е необходим отделен начин за подгряване на вода за душове, бани и почистване. Това може да стане и по нисковъглероден начин — например чрез соларни системи за топла вода — но това означава допълнителни разходи.

Въпреки това въздух-въздух термопомпите са подходящи за по-малки жилища и апартаменти заради компактния си размер, както и за места с ограничения за строителни промени.

По-добри ли са за планетата от климатиците?

Макар климатизацията ефективно да намалява смъртността по време на горещи вълни, Международната агенция по енергетика (IEA) изчислява, че „охлаждането на помещения“ — основно климатици и вентилатори — е консумирало около 7% от световната електроенергия през 2022 г.

По време на ранните летни горещини през 2025 г. Франция — където климатизацията не е масово разпространена — отчита вечерен пик в потреблението на ток, който е с 25% над средното за сезона именно заради климатиците.

Климатиците, които често работят с електроенергия от изкопаеми горива, са генерирали около един милиард тона CO2 през 2022 г. Освен това използваните хладилни агенти HFC и HCFC задържат хиляди пъти повече топлина в атмосферата от въглеродния диоксид и допринасят за глобалното затопляне.

Експерти предупреждават, че с климатичните промени броят на климатичните системи ще расте лавинообразно. В момента в света има около 2 милиарда климатика, но според IEA до 2050 г. те могат да станат над 5.5 милиарда.

Термопомпите въздух-въздух също не са напълно безвредни за околната среда, когато охлаждат. И климатиците, и тези термопомпи отделят топлина навън, което повишава външната температура и увеличава нуждата от още охлаждане.

Затова смяната на вече ефективен климатик с въздух-въздух термопомпа няма да има огромен ефект върху емисиите. Най-големите ползи идват от отказа от отопление чрез изгаряне на горива.

Как да не допускате жегата в дома си

Най-екологичният начин за охлаждане на дома остава предотвратяването на навлизането на топлина.

„Първо трябва да се помисли за пасивни методи за охлаждане като щори и по-добра вентилация, за да се намали потреблението на енергия“, съветва британската организация Energy Saving Trust.

Покриването на прозорците с плътни щори и отварянето им само когато навън е по-хладно — например през нощта — намалява нуждата от активно охлаждане.

Препоръчва се още отоплението да бъде изключено, да се гасят ненужните лампи и електроуреди и да се готви в по-хладните часове на деня.

Във Великобритания, където климатизацията не е широко разпространена и инфраструктурата не е подготвена за екстремни жеги, властите препоръчват хората да посещават обществени сгради като библиотеки и супермаркети, за да се разхладят, ако могат да пътуват безопасно.

В Испания стотици обществени сгради се превръщат в т.нар. „климатични убежища“, които осигуряват прохлада и вода за хората по време на жеги. Подобни пространства се появяват все по-често из Европа, особено в големите градове.

Градовете задържат топлина, защото асфалтът и бетонът я абсорбират — явление, известно като „ефект на градския топлинен остров“. До 2050 г. горещите вълни ще засягат над 3,5 милиарда души по света, като половината от тях ще живеят в градски райони.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !