Световният ден на екологичния дълг маркира символичния момент в годината, в който човечеството е изразходвало повече природни ресурси, отколкото Земята може да възстанови за същия период. През тази година тази граница се преминава на 30 юли.
За нашата планета този ден е сравним с момента, в който банковата ви сметка излиза на минус, докато до края на месеца остава още много време. Денят на изчерпването показва кога сме изразходвали своето „покритие“ от природни суровини и започваме да живеем на заем спрямо Земята.
Дисбаланс между потребление и естествено възстановяване
В този момент така нареченият екологичен отпечатък, който оставяме чрез потреблението на дървесина, риба и земеделски площи, както и с емисиите на вредни за климата газове, надхвърля биокапацитета на планетата.
Под биокапацитет се разбира способността на Земята сама да възстановява използваните ресурси или да свързва в атмосферата отделения при изгарянето на фосилни горива въглероден диоксид.

Тропическите гори са притиснати в опасна спирала
Унищожаването на природата се вижда най-драматично при опожаряването на дъждовните гори за добив на дървесина, подпочвени богатства и най-вече за осигуряване на нови обработваеми земи.
Според ново изследване на WWF обезлесяването в района на Амазония може да задейства опустошителна верижна реакция. Тъй като чрез изпаренията си тропическата гора създава около половината от валежите, които я поддържат, намаляването на дърветата води до по-малко дъждове, а това от своя страна съкращава броя на дърветата още повече. В същото време проучванията показват, че за пълното възстановяване на тропическите гори са необходими десетилетия.
Драстичен скок в свръхулова на риба
Изключително обезпокоително е положението и при световните рибни запаси. По данни на ООН делът на рибните ресурси, определяни като свръхуловени, е скочил от десет процента през 1974 година до над 50 процента през 2021 година. Въпреки че рибовъдството вече успява частично да задоволи бързо растящия апетит на човечеството към морски храни, забраните за улов на силно застрашени видове често не се прилагат.
В Балтийско море например продължава уловът на треска и херинга, въпреки че според екологични организации техните популации вече са напълно сринати.
От надвишен лимит към воден банкрут
За разлика от ресурсите, необходими за възстановяване на рибните запаси, цялостното потребление и намаляване на сладководните ресурси не се включват пряко при изчисляването на Световния ден на екологичния дълг.
Въпреки това при водата се наблюдава сходна тревожна тенденция. Последният доклад на ООН по темата вече говори не просто за надвишена сметка, а за истински воден банкрут.
Реките пресъхват, а нивото на повече от половината големи езера в света е спаднало спрямо началото на 90-те години на миналия век. В същото време 70% от основните подземни водоизточници показват постоянен спад в резултат на прекомерно изпомпване за селскостопански нужди.
На местата, където подпочвените води намаляват, почвата сляга и губи способността си да задържа влага, което вече е засегнало площ от шест милиона квадратни километра или около пет процента от сушата на Земята.

Нуждаем се от повече от една планета
Тъй като различните региони разполагат с различен биокапацитет, международната организация Global Footprint Network изчислява средно световно количество площ, необходима за поддържане на баланса между потреблението и естественото възстановяване. Според тези изчисления в момента се нуждаем от повърхността на повече от 1,7 планети Земя, за да поддържаме равновесието.
Огромни разлики по страни и лъч надежда
Потреблението на ресурси варира изключително много в отделните страни. Ако целият свят консумираше толкова, колкото жителите на богатата пустинна държава Катар, Световният ден на екологичния дълг щеше да бъде достигнат още на 4 февруари.
За сравнение, при средното потребление на Хондурас той би се паднал чак на 27 ноември. Германия също се нарежда сред страните с голям натиск върху планетата, тъй като ако всички живееха като нейните жители, човечеството щеше да бъде екологично фалирало още на 10 май.
Въпреки това съществува и добра новина. След десетилетия на непрекъснато влошаване показателят за екологично претоварване започва да стагнира и от около 2018 година се намира на сравнително стабилно ниво. За сравнение, през 2025 година денят се е паднал на 24 юли, а през 2024 година – на 1 август.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Три нови станции и 4 влака: Софийското метро се разширява по бул. „Ген. Владимир Вазов“
- Как Русия продаде Аляска на САЩ за 7.2 млн. долара и защо това е сделката на века
- BILLA България с четири отличия от годишните награди на b2b Media
- Пенсионната система в България се нуждае от реформа: Експерт предлага 5 европейски решения
Калкулатори
Най-ново
Около 40% от продавачите на имоти са дали отстъпка до 10 000 евро от началото на годината
преди 8 часаПолска туристка - едномилионният пътник на Летище Бургас
преди 9 часаЯпонският гигант Meiji и „Ел Би Булгарикум“ ще разработват иновативни храни и пробиотици в обща лаборатория у нас до края на годината
преди 9 часаЕдинствен по рода си в региона български зоопарк с 530 животни се бори за 2.8 млн. евро за модернизация
преди 10 часаФирма от Балчик разширява бизнеса си с модулни къщи и метални конструкции (видео)
преди 10 часаЕвростат: Близо 40% от българите не могат да си позволят едноседмична почивка
преди 10 часаПрочети още
Руслан Трад за опасността от Иран към България!
darik.bg„България с Радев е агресор срещу Иран!“, твърди Цвета Рангелова от „Възраждане“
darik.bgКазуси пред Радев! Йотова като победител ли се позиционира? Анализ на Първан Симеонов
darik.bgДетска болница "Света Анастасия" в Бургас получи разрешително за дейност
9meseca.bg