• Според анализ на Института за пазарна икономика, базиран на данни от Агенцията по заетостта за 2026 г., пазарът на труда в България показва признаци на охлаждане.
  • Наблюдава се общ спад в търсенето на работници, който е най-осезаем в строителството, докато недостигът на кадри в здравеопазването и образованието остава сериозен проблем.
  • Работодателите все по-често се сблъскват не с липса на умения, а с липса на кандидати.

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на работна ръка през 2026 г. очертава тенденция към постепенно охлаждане на пазара на труда в България.

Най-силно се свива търсенето в строителния сектор и при специалистите с професионална квалификация, докато хроничният недостиг на кадри в здравеопазването и образованието се запазва.

Зад общия спад обаче се наблюдават разнопосочни тенденции по области и според размера на предприятията. Това показва анализ на старши икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него се променят и пречките пред наемането – работодателите все по-често посочват липсата на кандидати, а не толкова липсата на умения.

Засега охлаждането е видимо най-вече в намеренията за наемане, но ако тази тенденция се задържи, може да доведе до забавяне на ръста на заетостта и заплатите.

Общи тенденции: По-малко търсене на работници

В сравнение с предходната година, обявеното от работодателите незадоволено търсене на работници намалява с над 8% и достига 212 хил. души.

Делът на фирмите, които възнамеряват да наемат нови служители, е намалял с 1.5 процентни пункта, а тези, които планират съкращения, са се увеличили с 0.5 процентни пункта.

Спадът в търсенето е повсеместен, но е най-силно изразен при специалистите с професионална квалификация.

Най-голямо е свиването в строителството – с над 10 хил. души в рамките на една година, което отразява забавянето на новото строителство в страната.

Охлаждане, макар и с по-умерен темп, се наблюдава и в сектори, като индустрия, търговия, транспорт и туризъм. При индустрията обяснението вероятно се крие в повишената несигурност и стагнацията в икономиките на основните търговски партньори на България.

Интересна тенденция е, че свиването на търсенето е съсредоточено основно в малките и средните предприятия. В същото време, големите компании с над 250 заети дори увеличават намеренията си да наемат нови работници.

Най-търсените професии и хроничният недостиг

В структурата на най-търсените професии няма значителни промени. Сред работниците с професионална квалификация, за които общото търсене е 115 хил. души, най-голям е гладът за:

  • Машинни оператори (9.8 хил.)
  • Строители (6 хил.)
  • Шивачи (4.5 хил.)
  • Готвачи (4.3 хил.)
  • Сервитьори (4 хил.)

Това разпределение подчертава както хроничните дефицити в професионалното образование, така и регионалното струпване на недостига на кадри в туризма и някои сегменти на преработващата промишленост.

При специалистите с висше образование или правоспособност най-голямо остава търсенето на шофьори (5.9 хил. за вътрешни и 1.3 хил. за международни превози), медицински сестри (4.7 хил.), учители (4.2 хил.) и лекари (2.7 хил.).

Видимо е, че при висшистите водеща роля в търсенето има публичният сектор, най-вече системите на здравеопазване и образование.

Работници на строеж; ©Pixabay
Работници на строеж; ©Pixabay

Регионални различия на пазара на труда

В регионален план динамиката е изключително разнопосочна. Области като София-област, Кърджали и Разград губят над 70% от търсенето на труд в рамките на само една година, а в столицата спадът е над 54%.

В същото време, недостигът на работници в Ямбол нараства над три пъти, а в Перник – два пъти.

Най-много свободни позиции има в Пловдив (26 хил. души), следван от Пазарджик и Бургас (по 17 хил.).

Проучването на Агенцията по заетостта установява силен недостиг в регионите, където водеща роля в местната икономика играят преработващата промишленост с ниска до средна добавена стойност и туризмът.

Промяна в пречките пред наемането

Променят се и основните фактори, които възпрепятстват работодателите да намират служители. Ако преди година за почти половината от тях основна пречка е била липсата на квалификация у кандидатите, то през 2026 г. тази причина губи над 25 процентни пункта от тежестта си.

Все по-голямо значение придобиват липсата на мотивация, общата липса на кадри и липсата на желаещи за конкретната длъжност. Това е ясен знак за все по-свито предлагане на труд.

В отговор на тази реалност, фирмите намаляват очакванията и плановете си за наемане. Прави впечатление и значителното увеличение на дела на работодателите, които планират да запълват недостига си чрез наемане на кандидати от чужбина – от 10% през миналата година до над 16% сега.

Какво означава охлаждането за икономиката?

По-предпазливите намерения за наемане отразяват както забавянето в строителството и промишлеността, така и отрезвяването на работодателите пред реалностите на трудовия пазар.

Въпреки това, безработицата остава на исторически ниски нива, заетостта надхвърля върховете от 2019 г., а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията.

Ако по-слабото търсене на труд се задържи, това може да забави ръста на заетостта и да отслаби натиска за повишаване на възнагражденията.

По-бавният ръст на доходите, от своя страна, би успокоил темпа на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж в страната, посочват от ИПИ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google