Младоженците приготвят повече пица от нулата вкъщи от почти всеки друг, казва Кристиан Тапанинахо, съосновател на компанията за фурни за домашна пица Ooni Ltd. заедно със съпругата си Дарина Гарланд. „Това е „странна връзка“, размишлява той. „Може би просто е началото на онзи период в семейното гнездо, когато искате да си стоите вкъщи заедно и да не се храните толкова много навън.“ Вътрешни данни на компанията потвърждават това, казва той, както и неговият собствен опит.

Когато Тапанинахо и Гарланд сключват брак през 2010 г., те със сигурност си приготвяли много домашна пица. Или поне се опитвали, но младата двойка не могла да намери подходяща домашна фурна. Определяйки се като човек, който може да решава проблеми, Тапанинахо решава, че може да си направи такава. Без никакво обучение по дизайн или инженерство, той изработва прототип, използвайки софтуер за 3D дизайн, и плаща на местна работилница 50 паунда (около 77 долара през 2010 г.), за да го произведе. За изненада на двойката, изобретението проработва, макар първата пица, която излиза от него „да изглеждал като някаква мърмореща фахита“, спомня си Гарланд. Тази първа фурна в крайна сметка служи като прототип за Ooni, чието име става почти синоним на приготвянето на пица в задния двор по време на пандемията от COVID-19.

Компанията стартира през 2012 г. с по-малко от 100 000 долара, набрани чрез кампания в платформата Kickstarter, а годишните ѝ приходи се увеличават драстично, като надхвърлят 200 млн. долара през 2023 г., в сравнение със само 17 млн. долара четири години по-рано. Наблюдава се едно „охлаждане“ оттогава, но съвсем леко, казва Гарланд.

Отличителните фурни с форма на черупка на костенурка на стартъп компанията са преносими и работят на газ, дърва или електричество. (Първоначално фурните се произвеждат във Финландия, където е израснал Тапанинахо, но след това Ooni мести производството в Китай.) В ерата преди Ooni, непрофесионалните готвачи е трябвало да се задоволяват с кухненски печки или скари в задния двор, които според двамата съоснователите не са подходящи за приготвянето на пици в неаполитански стил. Със своите фурни, които получават и награди, двойката, която преди това е управлявала заедно глобална образователна компания, на практика създава нова продуктова категория.

„Можем да бъдем и много скромни, но в момента има милиони хора по света, които правят по-добра пица у дома благодарение на нас“, казва Тапанинахо. „Изключително горди сме.“

Пиците са голям бизнес. В един глобализиран свят пазарът на пица е на стойност около 152 млрд. долара, като в основата му са пиците, приготвяни в ресторанти, доставките и замразените пици от супермаркетите, според данни на изследователската компания Market.us. Ooni пък е въплъщение на глобализацията - шотландска компания с финландско име (първоначално изписвано Uuni - финландската дума за фурна, което е променено през 2018 г. поради фонетични цели), продаваща произведени в Китай продукти за готвене на италианска храна. Въпреки че е основана от горди жители на Единбург, Ooni не рекламира много шотландските си корени. „Ние всъщност не отдаваме голямо значение на това, защото хората го намират за разсейващо“, казва Тапанинахо. „Мисля, че има една стигма. Хората може да си помислят: „Какво знаят тези неиталианци за пицата?“ Но ние всъщност знаем много за пицата.“

САЩ, с огромното си търсене на пица и сериозната култура за приготвяне на барбекю в задния двор, днес генерира половината от продажбите на Ooni. Други горещи точки включват Австралия, Франция, Германия и Великобритания. Дори италианци се насочват към нетрадиционните фурни на компанията. Навлизането в Япония, нация, чийто апетит за пица нараства, е по-трудно, казва Гарланд, заради по-строгите противопожарни норми и по-малко развитата култура за барбекю на открито там. Ooni продава директно на потребителите онлайн и има партньорства на дребно с Ace Hardware, Lowe's, Williams Sonoma и други магазини. Продажбите са разделени поравно между пряка продажба на дребно и търговия на едро. Ooni също така си партнира с някои от водещите компании за изготвяне на списъци със сватбени подаръци в САЩ.

Въпреки че производителят на фурни съществува от години, повечето клиенти научават за Ooni по време на пандемията, когато готвенето у дома се превърна в глобална мания. За да защити конкурентното си предимството на първия, компанията оттогава разшири дейността си до помощни продукти, като лопатки, ножове за рязане на пица, предварително приготвено тесто и дори детска книга, възхваляваща „магията на пицата“, написана от Гарланд. „Върнахме се в режим на растеж“, казва тя. „Сега фокусът ни е върху „Защо Ooni?“, защото има много имитатори.“

През септември Ooni нае бивш президент на Breville Group Ltd., гигантът в производството на еспресо машини, който да ръководи операциите ѝ в Северна Америка. (Кулинарният ценител, който може да плати 600 долара за кафемашина, е точно типът клиент, когото Ooni търси.) През 2023 г. компанията добави към продуктовата си гама фурна за онези бъдещи майстори на пица, които нямат обособено дворно пространство. По-рано тази година компанията представи изцяло нова продуктова линия: стационарни миксери. Halo Pro е миксер за тесто за 799 долара, предназначен да се конкурира с KitchenAid, американската марка миксери, собственост на Whirlpool Corp. 44-годишните Гарланд и Тапанинахо, прекарват пет години в разработване на дизайна му, насочен към домашни пекари, които приготвят сами тестото си.

„Това, което направихме, е да вземем професионална технология за пекари и да я превърнем в продукт с потребителски размери“, казва Гарланд.

През май Ooni обяви, че повишава цените си в САЩ, защото митата влияят „значително“ върху производствените разходи. „За щастие, ние сме бизнес, който е наистина глобален, така че не е нужно да разчитаме само на Америка“, казва Гарланд. И, разбира се, ако настъпи рецесия, както прогнозират някои видни икономисти, е трудно да си представим, че потребителите ще похарчат над 600 долара за фурни за пица. В крайна сметка дори съоснователите на Ooni, които са първоначалните фанатици на продукта, използват фурната си за приготвяне на пица само около веднъж седмично.

Въпреки всичко, Гарланд казва: „Едно от нещата, които винаги си казваме, е, че едва сега започваме“.