• След смъртта на основателя Леонардо Дел Векио, неговата бизнес империя Delfin, с активи за 55 млрд. евро, е парализирана от конфликти.
  • Собствеността е разделена на осем равни дяла между наследниците му, чиито спорове за дивиденти, контрол и бъдещи инвестиции блокират вземането на стратегически решения и застрашават бъдещето на ключови активи в EssilorLuxottica, Generali и италианския банков сектор.
     

Леонардо дел Векио проектира в продължение на години структура на управление, която да защити неговата бизнес империя след смъртта му.

Но предпазните мерки, които той въвежда, сега парализират холдинговата компания с активи за около 55 млрд. евро, която е в основата на семейното богатство, тъй като спор между наследниците му разделя борда.

Под ръководството на Дел Векио, Delfin се превърна в една от най-влиятелните семейни инвестиционни компании в Европа, използвайки своите многомилиардни дялове в групата за очила EssilorLuxottica, застрахователя Generali и бнките Mediobanca и UniCredit, за да оформя корпоративната стратегия във финансовия и индустриалния сектор на Италия.

Днес групата се затруднява да взема стратегически решения, което ограничава способността ѝ да разпределя капитал, да преструктурира портфолиото си или да играе активистката роля, която помагаше за определянето на финансовия дневен ред на Италия в продължение на години.

„Това оказва важни последици за целия италиански капитализъм“, казва пред Financial Times Алфредо Де Масис, професор по предприемачество и семеен бизнес в IMD и в университета Киети-Пескара.

Разделеното семейство и борбата за контрол

След смъртта на Дел Векио през 2022 г., собствеността върху Delfin беше разделена на осем равни дяла, притежавани от шестте му деца, вдовицата му и нейния син от предишен брак. Акционерите оттогава спорят за всичко - от дивиденти и възнаграждения на ръководителите до бъдещето на портфолиото на групата.

Сериозността на тази безизходица стана ясна през юни, когато Леонардо Мария Дел Векио потърси подкрепата на борда за предложение за изкупуване на 12.5-процентния дял на двама от братята и сестрите си в опит да увеличи собствения си дял до 37.5%.

Той заяви пред FT през март, че консолидирането на дяловете ще сложи край на годините на семейно напрежение и ще създаде по-стабилна структура на собственост. Но усилието раздели двамата ръководители, натоварени от Дел Векио с надзора над империята, откривайки нов фронт във враждебността.

Главният изпълнителен директор на Delfin Ромоло Бардин се противопостави на подкрепата на холдинговата компания за офертата, докато председателят Франческо Милери, който е и главен изпълнителен директор на EssilorLuxottica, я подкрепи.

През април Милери заяви, че превръщането на Леонардо Мария в доминиращ акционер би „опростило“ управлението на Делфин и би помогнало за преодоляване на продължилата с години безизходица. Друг човек, близък до Delfin, обаче подчерта, че Леонардо Мария „не е негов баща“ и предупреди да не се концентрира твърде много власт в ръцете му.

Съдебни битки и провалени преговори

Неуспехът на Леонардо Мария да получи подкрепата на борда на директорите почти сложи край на опита му да стане доминиращ акционер на групата. Но на годишното събрание на Delfin това лято, което той бойкотира, акционерите също не успяха да се споразумеят за по-високи дивиденти или за това да позволят на членовете на семейството да прехвърлят дяловете си в лични холдингови дружества.

Споровете стигнаха до съдилищата в Италия и Люксембург.

Роко Базилико, син на вдовицата на Леонардо Дел Векио, Николета Дзампило, от предишен брак и полубрат на Леонардо Мария, оспори резолюции, одобряващи предложената продажба на дяловете на Лука и Паола Дел Векио. След това Леонардо Мария оспори правото на Базилико върху неговия дял от 12.5%.

В писмо преди годишното събрание на акционерите Базилико заяви, че „патовата ситуация“ в семейството заплашва бъдещето на Delfin. Той предложи излизане на акционерите чрез продажба на някои финансови инвестиции, като същевременно се запази дела в EssilorLuxottica. В отговор на писмото, споделено с медиите, Леонардо Мария заяви, че подобен ход би подкопал наследството на баща му.

Наследството на Дел Векио и ролята на Милери

Роденият през 1935 г., Леонардо Дел Векио се издига от сиропиталище в Милано, до това да превърне Luxottica от доставчик на компоненти през 60-те години на миналия век в най-голямата група за очила в света, придобивайки редица марки, включително Ray-Ban и Oakley, преди да я слее с френската Essilor през 2018 г.

Той обаче не е подготвял никое от децата си за свой наследник. Вместо това, дългогодишният му съветник Милери става главен изпълнителен директор на EssilorLuxottica и след смъртта на Дел Векио го наследява като председател на Delfin.

Леонардо Мария и Базилико едва ли биха могли да бъдат по-различни. За разлика от баща си, който не обичаше да се рекламира, Леонардо Мария си е изградил сериозен публичен профил чрез инвестициите, направени от семейния му офис в издателска дейност, ресторанти и клубове, докато бурният му личен живот му гарантира задължително присъствие в италианските таблоиди.

„Роден съм богат и това се възприема като пасив в Италия, но има разлика между наследяването на богатство и поемането на отговорност“, заяви той, докато приемаше награда през юли. „Наследството ти се дава, отговорността е нещо, което ти отиваш и изискваш.“

Базилико, по-възрастен от него с четири години, проектира обратния образ, описван от хора, които познават семейството, като изключително дискретен. Той живее в САЩ и наскоро напусна поста си в EssilorLuxottica, където като ръководител на отдела за носими устройства играеше централна роля в партньорството на групата с Meta за интелигентни очила.

Леонардо Мария описва Милери като „пазител“ на индустриалното наследство на баща си и най-подходящия ръководител, който да осигури приемственост. През март той заяви пред FT, че „напълно се доверява на Милери да реализира визията на баща си“.

Но Милери е във все по-трудна позиция, докато се стреми да се справи със семейните раздори, докато ръководи EssilorLuxottica, чието френско-италианско управление отдавна изисква внимателен подход.

Стратегическа безизходица и бъдещето на активите

Дивидентната политика на Delfin подчертава тези противоречия. Групата разпределя на осемте акционери само задължителните 10% от годишната си печалба от приблизително 1.5 милиарда евро.

Хора, близки до Delfin, казват, че изплащането на по-голям дивидент би предоставило на Леонардо Мария средства, за обслужването на приблизително 1 милиард евро банков дълг, натрупан чрез неговите инвестиции извън Delfin. Други акционери, включително някои, търсещи изход, се противопоставят на разпределянето на по-висок дивидент, разглеждайки дивидентите като част от по-широк процес на договаряне на контрола.

Спорът става все по-належащ, тъй като консолидацията променя италианското банково дело.

Delfin притежава 10% от Generali, почти 3% от UniCredit и 17.5% от Monte dei Paschi di Siena (MPS), след като придоби дела в MPS до голяма степен в замяна на участието си в Mediobanca, когато тосканската банка пое контрол над конкурента си миналата година.

Ако Intesa Sanpaolo успее в опита си да придобие MPS, Delfin ще остане с 3-4% дял в най-голямата банка в Италия. Но тъй като ръководителят на MPS Луиджи Ловальо проучва алтернативни сделки, за да парира враждебната оферта, подкрепата на Delfin също може да се окаже решаваща за определяне на резултата.

В същото време, прибързаното освобождаване от дялове, считани от Рим за стратегически национални активи, би било трудно от политическа гледна точка. Но анализатори казват, че холдингова компания без последователна стратегия отвъд EssilorLuxottica може евентуално да се наложи да опрости портфолиото си.

„Delfin може да предпочете да се освободи от активи, да си даде по-ясна идентичност и също така да намали експозицията си към политически чувствителни компании, защото Леонардо Дел Векио вече не е там“, казва Де Масис. „Той няма клонинги в семейството.“

Делът в MPS също се превърна във все по-голяма отговорност за Милери. Прокурорите в Милано го разследват, заедно с Ловальо и инвеститора Франческо Гаетано Калтаджироне, за предполагаеми манипулации на пазара и възпрепятстване на регулаторните органи във връзка с придобиването на Mediobanca от MPS през 2025 г. И тримата отрекоха да са извършили нарушения.

„Това рискува да превърне дела на Delfin в тосканската банка от стратегически лост в източник на правна и репутационна експозиция за човека, натоварен със запазването на наследството на Дел Векио“, казва адвокат от Милано, пожелал анонимност.

За наследниците продажбите на активи биха могли да осигурят така необходимата ликвидност и да разхлабят връзките, които ги обвързват чрез Delfin. За корпоративна Италия обаче по-важният въпрос е дали един от ключовите ѝ инвеститори може да си възвърне правомощията да взема дългосрочни решения.

Наследниците на Дел Векио „са много различни от покойния си баща“, казва Де Масис. „Така че структурата също трябва да се промени... В противен случай има разминаване.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !