Обещанието на богатите държави да предоставят по 100 млрд. долара финансиране годишно на бедните държави във връзка с климатичните изменения най-накрая беше осъществено - две години след крайния срок, показаха публикувани през тази седмица данни.

През 2021 г. са предоставени около 89.6 млрд. долара на развиващите се страни, според Организацията за икономическо сътрудническо и развитие (ОИСР), а тази сума вероятно е надхвърлила 100 млрд. долара през 2022 г., въз основа на предварителни данни.

Сумата от 2021 г. представлява 8% увеличение, в сравнение с предоставените 83 млрд. долара през 2020 г., което беше в горната част на прогнозите на ОИСР и дава увереност на организацията, че сумата за 2022 г. е над 100 млрд. долара (макар че не всички финансови средства, отпуснати във връзка с климата за миналата година, са отчетени все още).

Предоставената през тази година сума почти сигурно ще бъде по-голяма от 100 млрд. долара, според доклада.

Поетото обещание за 100 млрд. долара финансиране за бедните държави, което да им помогне да намалят вредните си емисии и да се приспособят към ефектите от климатичната криза, беше дадено за първи път през 2009 г. по време на климатичната конференция в Копенхаген.

Богатите държави тогава обещаха, че това количество ще бъде осигурено до 2020 г., но от няколко години беше очевидно, че този краен срок няма да бъде спазен.

Този неуспех беше източник на напрежение по време на глобалните разговори за климата. Бедните страни обвиниха богатите в това, че са неблагонадеждни, а богатите страни изтъкваха като причина трудности при мобилизирането на грантове и заеми.

Спазването на обещанието би трябвало да даде значителен импулс на Конференцията на ООН за изменението на климата Cop28, която започва след две седмици в Дубай.

“Предишният неуспех при постигането на тази цел показа, че страни, като Канада и други развити държави, не се отнасят сериозно. Да разполагаме с тази информация, която показва, че сме реализирали целта, е много важно постижение.

Тя ще спомогне за набирането на инерцията, от която имаме нужда за успешен изход на конференцията в Дубай, ” заяви Стивън Гилбо, министър на околната среда на Канада, която заедно с Германия беше натоварена от ООН с координирането на процеса по отпускането на климатичното финансиране.  

Богатите държави обаче признаха, че трябва да свършат много повече неща.

“Това е важна стъпка напред, но е ясно, че не можем да спрем дотук. Ще са необходими координирани усилия от много страни, за да гарантираме повече финансиране в бъдеще”, каза Дженифър Морган, пратеник на Германия по въпросите на климата:

“Несправянето на развитите страни с това да предоставят 100 млрд. долара финансиране до 2020 г. беше като тъмен облак, надвиснал над климатичните преговори на ООН, подкопавайки доверието и ограничавайки напредъка.

Новината, че просрочената цел вероятно е изпълнена е много добре дошъл лъч светлина. Това ще помогне за възстановяването на необходимото доверие между развитите и развиващите се държави, което пък ще е от полза за постигането на положителни резултати на Cop28,” казва Ани Дасгупта, президент на мозъчния тръст World Resources Institute.

Много държави ще искат развитите страни да компенсират недостигащите средства за изпълнение на целта от 100 млрд. долара през 2020 и 2021 г. в краткосрочен план.

По-важното е, че ефектите и спешността на климатичната криза нараснаха значително след 2009 г., като емисиите на парникови газове продължиха да се увеличават, заедно с глобалните температури, а ефектът от промените в климата се усеща по цял свят под формата на екстремни метеорологични събития, горещи вълни, наводнения, суша и повишение на морските нива.

Проучване от миналата година на икономиста Никълъс Стърн показа, че развиващите се страни ще имат нужда от около 2 трлн. долара годишно до 2030 г., за да бъде подпомогнато преминаването на техните икономики към нисковъглеродна основа, за приспособяването на тяхната инфраструктура към екстремното време и за покриване на спасяването и възстановяването на общност, засегнати от климатичното бедствие.

“По време на срещата в Копенхаген 100 млрд. долара изглеждаха като много пари. Сега този разговор трябва да се промени. Трябва да мобилизираме 10 или 15 пъти повече. Това е колективното предизвикателство. Но това показва, че сме постигнали напредък.”

Всичките необходими трилиони няма да дойдат под формата на чуждестранна помощ от страна на развитите държави.

Повечето от необходимите пари вече са в действие, под формата на инвестиции от страна на частния сектор по света, но са насочени към изкопаемите горива и високовъглеродната инфраструктура и трябва да бъдат пренасочени към нисковъглеродна икономика.

“Не съм изненадан. На фона на засилващия се фокус върху неспазването на поетото обещание, съществуващите грантове и заеми бяха преквалифицирани като климатично финансиране. Чуждестранната помощ за развитие не се е увеличила със 100 млрд. долара", казва Авинаш Персо, специалният пратеник по климата и преговарящ за Барбадос.

“Нещо повече, докато се приближавахме все повече, целта вече е неуместна. Неуспехът на страните да смекчат ефектите означава, че годишната сметка за поражения, свързани с климата и за изграждане на устойчивост, които не се финансират от частния сектор, за разлика от вятърните и слънчевите ферми, вече надхвърля 500 млрд. долара годишно. Хубаво е, че целта е постигната, но това отне толкова много време, че е единственото актуално нещо, свързано с нея.”

“Съобщението от днес е окуражаващо, но има място за още амбиции. Възстановяването на доверието изисква от страните донори да изпълняват предишните си ангажименти.

Това включва амбициозно попълване на фонда за зеления климат и привеждане в действие на механизмите за финансиране на фонда за загуби и щети по време на Cop28”, заяви Султан Ал Джабер, президент на конференцията, който е и главен изпълнителен директор на държавната петролна компания на Обединените арабски емирства.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !