Бедните държави имат нужда от 1 трлн. долара климатично финансиране годишно до 2030 г. - или пет години по-рано, отколкото богатите държави е вероятно да го договорят по време на конференцията на ООН за климата, сочи ново проучване.

Изчакването до 2035 г., за да получат финансирането, което трябва да им помогне да намалят емисиите от парникови газове и да се справят с екстремните метеорологични явления, би обременило уязвимите държави, предупреждават от Независимата експертна група на високо ниво по климатичните финанси (IHLEG), съставена от водещи икономисти.

Докладът беше публикуван днес, докато представители на близо 200 държави участват в напрегнатите преговори в Конференцията за климата на ООН Cop29 в Азербайджан относно това колко финансиране би трябвало да предоставят по-богатите държави и каква част трябва да дойде от други източници.

Световни лидери, които посетиха първите дни на конференцията в Баку, са оставили свои министри и високопоставени служители да се заемат с работата по изготвянето на нов план за климатичните финанси, която се очаква да приключи в края на следващата седмица.

Остават обаче големи области на несъгласие между богатия и бедния свят, в това число колко пари трябва да бъдат предоставени и от какви източници.

Преговорите се фокусират върху цел от най-малко 1 трлн. долара годишно финансиране за целите на климата за бедните държави до 2035 г. До тази сума беше достигнато въз основа на предишно проучване на IHLEG, което установява през 2022 г., че са необходими около 2.4 трлн. долара годишно.

Най-малко половината от тези средства биха могли да дойдат от собствените бюджети на по-бедните държави, според първото проучване, вследствие на което около 1 трлн. долара годишно ще идват от външни източници, което включва и чуждестранна помощ от по-богатите държави.

Докладът от тази седмица предупреждава, че до 2035 г., развиващи се държави, с изключение на Китай, ще имат нужда от 1.3 трлн. долара годишно. Изчакването до 2035 г., за да се достигне целта от 1 трлн. долара, би създало бъдещи проблеми, според икономистите.

Икономистът Никълъс Стърн казва: 

“Колкото по-дълго чакате, толкова по-скъпо ще е. Тези 1 трлн. долара до 2030 г. са абсолютно по силите на богатите държави, но това предполага истинска ангажираност и бързи действия”.

Според него, около половината от тези 1 трлн. длара може да дойдат като инвестиции от частния сектор, други 250 млрд. долара от банки за развитие, като Световната банка, а останалите от комбинация от източници, сред които директна безвъзмездна помощ от развитите страни към уязвими държави, специални права на тираж от МВФ и нови форми на данъчно облагане, като налози върху авиацията и корабоплаването.

“Развитите държави трябва да приемат логиката на анализа. Отлагането на проблема не помага”, казва още той.

“Хубаво е да се види, че уважавани икономисти очертават необходимостта от трилиони долари климатично финансиране. Това показва, че исканията на развиващите се държави на Cop29 са легитимни и подчертава важността да се постигне стабилно споразумение за климатичните финанси в Баку”, казва в Мохамед Адау от мозъчния тръст Power Shift Africa: Той обаче допълва:

“Частното финансиране има своята роля в изграждането на нова възобновяема енергия, но се провали по отношение на нуждите за приспособяване на уязвимите общности. По тази причина е жизненоважно да получим ангажимент за базирано на грантове публично финансиране за справяне с проблемите, на които търсещото печалби частно финансиране не може да обърне внимание.”

Финансирането на бедните държави е най-големият източник на спорове на срещата Cop29.

Съгласно Споразумението за климата от Париж от 2015 г., богатите държави имат задължение към бедния свят и тази година трябва да изготвят “нова обща цел в количествено изражение” за това как ще изпълняват своите отговорности.

По-богатите страни са съгласни, че трябва да осигуряват известна част от финансирането, но искат да реализират голяма част от целта с пари от частния сектор. Някои държави призовават за нови данъци или налози за осигуряване на част от необходимите средства.

Богати държави също така искат петролните страни и големите развиващи се икономики с високо ниво на парникови газове, като Китай, да дадат своя принос. Ранни проекти на евентуалното споразумение показаха, че страните се разминават значително по ключови въпроси.

Ялчин Рафиев, основният преговарящ на страната домакин, чиято работа е да намира компромиси между имащите разногласия правителства, казва пред Guardian, че на този ранен етап преговорите продължават според очакванията. “Отчитаме напредък,” заяви той.

Преговорите бяха подкрепени от изявление на Световната банка и други банки за развитие, че ще удвоят ключовите си финансови ангажименти по отношение на климата до 120 млрд. долара годишно до 2030 г.

“Полагаме много усилия, за да накараме банките за развитие да отпускат повече финансиране. Това е силен ангажимент”, заяви Рафиев.

Високопоставен ръководител на институция в сферата на публичните финанси обаче казва пред Guardian, че тази сума не е достатъчна и банките “могат да се справят по-добре”.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !