Някои хора твърдят, че проучванията на поведението в офиса не стоят на научна основа.

В глобално проучване, проведено миналата година от Kickresume - фирма, която помага при създаването на автобиографии, 85% от хората твърдят, че са имали контакт с досаден колега.

Това означава, че останалите 15% са или еднолични търговци и самонаети професионалисти, или лъжци, пише The Economist.

Проучванията обаче все пак могат да разкрият някои истини за това, което кара хората да се ядосват на своите колеги. Проучването на Kickresume поставя кражбата на идеи на първо място в списъка с дразнещите навици.

До същия извод достига и изследване на изследователската компания Perspectus Global, проведено сред британски служители през 2022 г. Друго скорошно проучване на BambooHR, проведено в САЩ, определя приписването на чужди идеи като най-лошата управленска черта.

Ясно е, че ако се окичите със слава, благодарение на идеята на някой друг, ще го вбесите доста. Подобно поведение се възприема като неприемливо от много ранна възраст. Изследванията показват, че деца на петгодишна възраст не одобряват плагиатството. 

Ако се извършва умишлено и многократно, кражбата на заслуги е не само досадна, но и вреди на организацията - идеите спират да се споделят, доверието ерозира и мотивацията страда.

Неотдавнашен доклад на учени от Пекинския университет установява, че опитът на ръководителите на голяма китайска производствена фирма да си припишат заслуги за иновации, измислени от техни служители, е довел до по-лошо представяне на персонала.

Когато нещо се случва често и е изключително дразнещо, е необходим механизъм за справяне с него. Така че следващия път, когато чуете брилянтната си идея да излиза от устата на колега, дишайте дълбоко и запомнете три неща.

Първо, кражбата на заслуги може да не е толкова злонамерена, колкото си представяте. Психолозите отдавна са документирали феномен, наречен „криптомнезия“, при който хората неволно плагиатстват идеите на другите. 

Експериментите с криптомнезията варират, но основният им смисъл е участниците в дадена група да бъдат помолени да генерират идеи за решаване на определен проблем.

След това задачата им е да си припомнят само техните собствени идеи и да измислят нови, които обаче не повтарят тези, които вече са били изложени. Въпреки тези инструкции, хората са склонни да претендират за прилична част от чуждите идеи като свои собствени и да копират предишни предложения. 

Тоест, хората могат да крадат заслуги, без дори да го осъзнават. 

Второ, иновацията много рядко приема формата на изцяло нова идея. Тя по-скоро представлява комбинация от вече съществуващи и хората често стигат до едни и същи заключения независимо един от друг.

Така че дори ако мислите за дадена идея като за свой собствен гениален удар, реалността вероятно е по-различна и може да има и други, които са достигнали до подобен извод, но със свои собствени средства. 

Трето, кражбата на идеи може да доведе до обратен ефект за "крадеца". Добрите мениджъри знаят, че успехът произтича от екипи от хора, а не от индивиди.

Доклад на Ребека Шаумбърг от училището Уортън към Университета на Пенсилвания разглежда какво се случва, когато хората се гордеят с изпълнение, чиито подробности са известни на другите.

Представете си, например, двама програмисти, които публикуват еднакви високи резултати в състезание по програмиране. Едният започва да се радва, а другият казва, че не е толкова горд от това как се е справил.

Наблюдателите смятат, че жизнерадостният програмист е на тавана на потенциала си и определят по-недоволния като по-квалифициран. Явните крадци на чужди идеи може да изглеждат по-малко, а не по-компетентни.

Но дори когато заслугите са разпределени по подходящ начин, има друг проблем. Работата на Хедър Сарсънс от Университета на Британска Колумбия показва, че мъжете академици в областта на икономиката получават заслуги независимо дали са единствени автори или съавтори на статии.

Жените са по-малко склонни да получат такова признание, ако са само съавтори. Това предполага, че пристрастията все още могат да доведат до изкривяване на представите в случаите, в които не е възможно да се знае кой е допринесъл най-много за даден екип.

А това наистина е вбесяващо, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !