Климатичните промени и свиването на дивата природа задълбочават „шоколадовата криза“ в ЕС.

Това се казва в нов доклад, в който какаото е определено за една от шестте ключови суровини, идващи предимно от страни, уязвими на екологични заплахи.

Над две трети от какаото, кафето, соята, ориза, пшеницата и царевицата, внесени в ЕС през 2023 г., идват от страни, които не са добре подготвени за изменението на климата, според британската консултантска компания Foresight Transitions.

Две трети от вноса на три от суровините (какао, пшеница и царевица) идват от държави, за чието биоразнообразие се счита, че не е непокътнато, установява анализът.

Авторите на доклада посочват, че пораженията върху производството на храни от климатичните промени са се влошили от намаляването на биоразнообразието, което е направило фермите по-неустойчиви. „Това не са просто абстрактни заплахи“, казва водещият автор Камила Хислоп.

„Те вече се проявяват по начини, които се отразяват негативно на бизнеса и на работните места, както и на наличността и цената на храните за потребителите, и единствено се влошават.“

Изследователите са съпоставили данните за търговията от Евростат с две класации за екологична сигурност, за да оценят нивото на експозиция при три основни храни и три критични фактора за хранителната система на ЕС.

Те са използвали класация за готовност за климатичните промени от Глобалния индекс за адаптация на Нотр Дам, която комбинира уязвимостта на дадена страна към климатични поражения с достъпа ѝ до финансова и институционална подкрепа, и класация за непокътнатост на биоразнообразието на Природонаучния музей на Обединеното кралство, която сравнява настоящото изобилие на диви видове с предмодерните нива.

Те установяват, че по-голяма част от вноса идва от страни, които те класифицират като “ниско-средни” по климатичната скала и “ниско-средни” или “средни” по скалата за биоразнообразие.

Някои хранителни продукти са особено изложени на риск. ЕС е внесъл 90% от царевицата си от страни с ниска до средна готовност за климатични промени и 67% от страни със средно или по-ниско биоразнообразие.

По отношение на какаото - ключова съставка в шоколадовата индустрия, която Европа не отглежда сама, експозицията към внос е била 96.5% по отношение на климатичната готовност и 77% по скалата за биоразнообразие, се посочва в доклада.

Индустрията вече изпитва затруднения с повишението на цените на захарта, което се дължи отчасти на екстремните метеорологични явления и недостига на какао.

По-голяма част от какаото за ЕС идва от западноафрикански държави, които са изложени на припокриващи се рискове, свързани с климата и биоразнообразието.

В доклада, който е поръчан от Европейската фондация за климата, се казва, че големите производители на шоколад трябва да инвестират в приспособяването към климата и опазването на биоразнообразието в страните, които отглеждат какао.

Пол Берънс, изследовател по околната среда в Оксфордския университет и автор на учебник за храните и устойчивостта, който не е участвал в проучването, казва, че констатациите обрисуват една “изключително притеснителна картина” за устойчивостта на храните.

„Политиците обичат да мислят, че ЕС е продоволствено сигурен, защото произвежда доста собствена храна. Това, което показва този доклад, обаче е, че ЕС е уязвим на климатичните рискове и рисковете за биоразнообразието в някои жизненоважни вериги за доставки на храни.“

Докладът установява, че при кафето, ориза и соята има по-малко рискове, като цяло, но очертава проблемни зони.

Уганда, която е доставила 10% от кафето за ЕС през 2023 г., е с ниска степен на готовност за изменение на климата и ниско до средно ниво на непокътнатост на биоразнообразието, се казва в доклада.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !