Памукът е суровина не само за текстилната индустрия, но и за производството на барут, превързочни материали и технически масла. България има традиции и подходящ климат за отглеждането му, но липсата на преработвателна инфраструктура и сигурен пазар ограничават развитието на сектора.

Памукът може да има значение не само за текстилната индустрия, но и за отбраната. След специална обработка растителните влакна могат да бъдат използвани като суровина за производството на барут. 

Възможностите за производство на памук в България бяха представени от Института по полски култури – Чирпан по време на последното изложение "Хемус". Работата на института е насочена в две основни направления – селекция на сортове с по-дълго и качествено влакно и създаване на високодобивни сортове. При вторите влакното е по-късо, по-грубо и по-здраво, което го прави подходящо за по-здрави текстилни тъкани и за определени промишлени приложения.

Освен за производство на барут, памукът може да се използва за превързочни материали, военно облекло, технически масла и продукти за животновъдството. Естественото влакно има предимства пред синтетичните материали в редица приложения.

България има дълга история в производството

Страната има традиции в отглеждането на памук, като в миналото площите с културата са достигали около 1 млн. декара. Имало е изградени поливни системи, организация за изкупуване на суровината и мрежа за първичната ѝ преработка.

В редица градове са функционирали звена, които са изкупували и обработвали памука и са подготвяли семена за производителите.

Днес мащабът на сектора е значително по-малък. България има квота от ЕС за 30 000 декара памук, която се подпомага. Интересът на земеделските производители обаче не е достатъчно голям и страната се вместява в определената квота.

Според Института по полски култури перспективата за производство за отбранителната индустрия би могла да промени интереса към културата и да стимулира фермерите да увеличат площите.

Липсва ключова инфраструктура

Основният проблем не е само в отглеждането на памук. В България липсва важна част от веригата за преработката му.

При прибирането на реколтата памучната кутийка съдържа едновременно влакно и семе. Те трябва да бъдат разделени чрез специален процес, извършван с машини, наречени магани. Именно такова звено за първична преработка в момента липсва в страната.

Това затруднява реализацията на продукцията. В миналото са се случвали и случаи, при които фермери са прибирали памука, но не са намирали купувач и са оставяли продукцията неизползвана.

Институтът може да създава сортове и при необходимост да увеличи производството на семена, но няма икономически механизми, с които да гарантира изкупуването на реколтата. Затова наличието на индустриален потребител е ключово условие за възстановяването на сектора.

Климатът позволява производство

България се намира близо до северната граница на зоната, в която памукът може да се отглежда, но в определени райони климатичните условия са подходящи.

Културата се нуждае от над 3500 градуса активна температура за целия си вегетационен период, както и от валежи в конкретни периоди от развитието си. Подходящи са районите около Ямбол, Стара Загора и Хасково, където се натрупват достатъчно високи температури.

Памукът има и предимството да е сухоустойчив. В района на Пловдив при условия без напояване са получавани добиви до 350 кг суров памук от декар. При рандеман около 40% това би означавало приблизително 200 кг влакно и други продукти от декар.

Икономиката на производството обаче остава проблем. Изкупните цени на суровия памук са ниски, докато разходите за отглеждане не са малки. Цената, която фермерите получават, до голяма степен зависи от изкупвачите.

Скъпа техника и проблеми с растителната защита

Отглеждането на памук изисква специализирана прибираща техника. Комбайните за памук са скъпи и имат ограничено приложение, за разлика от машините за зърнени култури, които могат да се използват и при слънчоглед и други култури.

Допълнително затруднение е липсата на достатъчно регистрирани препарати за борба с вторичното заплевеляване. Това усложнява технологията на производство, макар че според специалистите проблемът може да бъде решен при по-голям интерес от страна на земеделските производители и компаниите за растителна защита.

Военното приложение може да даде нов стимул

Възможността памукът да се използва като суровина за производството на барут може да промени икономическата перспектива пред сектора.

При наличие на индустриален потребител би могъл да се възстанови цялостният производствен цикъл – от селекцията и производството на семена, през отглеждането и прибирането на памука, до първичната му преработка и използването на влакното от индустрията.

България, Гърция и Испания са сред държавите в ЕС с подходящи климатични условия за производство на памук. И в трите страни обаче площите с културата са намалели значително.

В България възстановяването на производството би могло да има полза и за земеделието, тъй като памукът е подходящ за включване в сеитбооборота. Освен това културата е сравнително устойчива на суша, което я прави потенциално интересна на фона на променящия се климат.

100 години селекция

Институтът по полски култури – Чирпан има 100-годишна история в селекцията на земеделски култури. През този период добивите от памук са увеличени поне двойно, а работата продължава и върху качеството на влакното.

Създадени са сортове с по-голяма дължина на влакното, както и сортове с естествено кафяво влакно. Последното позволява производството на текстил без необходимост от допълнително химическо боядисване.

Памукът и твърдата пшеница са двете основни култури, върху които работи институтът.

Пред България обаче стои не толкова въпросът може ли да отглежда памук, а дали може да изгради работеща верига от производителя до индустриалния потребител. Ако се появи устойчиво търсене, включително от отбранителната индустрия, страната има необходимите климатични условия, традиции и научен капацитет за постепенно възстановяване на производството.